¹Не завиждай на злите хора, Нито пожелавай да си с тях,

¹Не ревнуй злым людям и не желай быть с ними,

²Защото сърцето им размишлява насилие, И устните им говорят за пакост

²потому что о насилии помышляет сердце их, и о злом говорят устаих.

³С мъдрост се гради къща, И с разум се утвърждава,

³Мудростью устрояется дом и разумом утверждается,

⁴И чрез знание стаите се напълват С всякакви скъпоценни и приятни богатства.

⁴и с уменьем внутренности его наполняются всяким драгоценным и прекрасным имуществом.

⁵Мъдрият човек е силен, И човек със знание се укрепява в сила,

⁵Человек мудрый силен, и человек разумный укрепляет силу свою.

⁶Защото с мъдър съвет ще водиш войната си, И чрез множеството съветници бива избавление.

⁶Поэтому с обдуманностью веди войну твою, и успех будет при множестве совещаний.

⁷Мъдростта е непостижима за безумния, Той не отваря устата си в портата.

⁷Для глупого слишком высока мудрость; у ворот не откроет он устсвоих.

⁸Който намисля да прави зло, Ще се нарече пакостен човек;

⁸Кто замышляет сделать зло, того называют злоумышленником.

⁹Помислянето на [такова] безумие е грях, И присмивателят е мерзост на човеците.

⁹Помысл глупости – грех, и кощунник – мерзость для людей.

¹⁰[Ако] покажеш малодушие в усилно време, Силата ти е малка.

¹⁰Если ты в день бедствия оказался слабым, то беднасила твоя.

¹¹Избавяй ония, които се влачат на смърт, И гледай да задържаш ония, които политат към клане.

¹¹Спасай взятых на смерть, и неужели откажешься от обреченных на убиение?

¹²Ако речеш: Ето, ние не знаехме това! То Оня, Който претегля сърцата, не разбира ли? Оня, Който пази душата ти, не знае ли, И не ще ли въздаде на всеки според делата му?

¹²Скажешь ли: „вот, мы не знали этого"? А Испытующий сердца разве не знает? Наблюдающий над душею твоею знает это, и воздаст человеку по делам его.

¹³Сине мой, яж мед, защото е добър, И медена пита, [защото] е сладка на вкуса ти.

¹³Ешь, сын мой, мед, потому что он приятен, и сот, который сладок для гортани твоей:

¹⁴И ще знаеш, че такава е мъдростта за душата ти, Ако си я намерил; и има бъдеще, И надеждата ти няма да се отсече.

¹⁴таково и познание мудрости для души твоей. Если ты нашел ее , то есть будущность, и надежда твоя не потеряна.

¹⁵Не поставяй засада, о нечестиви човече, против жилището на праведния, Не разваляй мястото му за почивка.

¹⁵Не злоумышляй, нечестивый, против жилища праведника, не опустошай места покоя его,

¹⁶Защото праведният [ако] седем пъти пада, пак става, Докато нечестивите се препъват в злото.

¹⁶ибо семь раз упадет праведник, и встанет; а нечестивые впадут в погибель.

¹⁷Не се радвай, когато падне неприятелят ти, И да се не весели сърцето ти, когато се подхлъзне той.

¹⁷Не радуйся, когда упадет враг твой, и да не веселится сердце твое, когда он споткнется.

¹⁸Да не би да съгледа Господ, и това да Му се види зло, И Той да оттегли гнева Си от него.

¹⁸Иначе, увидит Господь, и неугодно будет это в очах Его, и Он отвратит от него гнев Свой.

¹⁹Не се раздразвай, поради злодейците, Нито завиждай на нечестивите,

¹⁹Не негодуй на злодеев и не завидуй нечестивым,

²⁰Защото злите не ще имат бъдеще; Светилникът на нечестивите ще изгасне.

²⁰потому что злой не имеет будущности, – светильник нечестивых угаснет.

²¹Сине мой, бой се от Господа и от царя, И не се сношавай с непостоянните,

²¹Бойся, сын мой, Господа и царя; с мятежниками не сообщайся,

²²Защото бедствие ще се издигне против тях внезапно, И кой знае [какво] наказание [ще им се наложи] и от двамата?

²²потому что внезапно придет погибель от них, и беду от них обоих кто предузнает?

²³И тия са изречения на мъдрите:- Лицеприятие в съд не е добро.

²³Сказано также мудрыми: иметь лицеприятие на суде – нехорошо.

²⁴Който казва на нечестивия: Праведен си, Него народи ще кълнат, него племена ще мразят;

²⁴Кто говорит виновному: „ты прав", того будут проклинать народы, того будут ненавидеть племена;

²⁵Но които [го] изобличават, към тях ще се показва благоволение, И върху тях ще дойде добро благословение.

²⁵а обличающие будут любимы, и на них придет благословение.

²⁶Който дава прав отговор, Той целува в устни.

²⁶В уста целует, кто отвечает словами верными.

²⁷Нареди си работата навън, И приготви си я на нивата, И после съгради къщата си.

²⁷Соверши дела твои вне дома, окончи их на поле твоем, и потомустрояй и дом твой.

²⁸Не бивай свидетел против ближния си без причина, Нито мами с устните си.

²⁸Не будь лжесвидетелем на ближнего твоего: к чему тебе обманывать устами твоими?

²⁹Не казвай: Както ми направи той, така ще му направя и аз, Ще въздам на човека според делата му.

²⁹Не говори: „как он поступил со мною, так и я поступлю с ним, воздамчеловеку по делам его".

³⁰Минах край нивата на ленивия И край лозето на нехайния човек,

³⁰Проходил я мимо поля человека ленивого и мимо виноградника человека скудоумного:

³¹И всичко бе обрасло с тръни, Коприва беше покрила повърхността му, И каменната му ограда беше съборена.

³¹и вот, все это заросло терном, поверхность его покрылась крапивою, и каменная ограда его обрушилась.

³²Тогава, като прегледах, размислих в сърцето си, Видях и взех поука.

³²И посмотрел я, и обратил сердце мое, и посмотрел и получил урок:

³³[Още] малко спане, малко дрямка, Малко сгъване на ръце за сън, -

³³„немного поспишь, немного подремлешь, немного, сложив руки, полежишь, –

³⁴И сиромашията ще дойде върху тебе, като крадец И немотията - като въоръжен мъж,

³⁴и придет, как прохожий, бедность твоя, и нужда твоя – как человек вооруженный".