1(По слав. 101). Молитва на скърбящия, когато тъжи и излива жалбата си пред Господа. Господи, послушай молитвата ми, И викът ми нека стигне до Тебе.
1(101:1) Молитва страждущего, когда он унывает и изливает пред Господом печаль свою. (101:2) Господи! услышь молитву мою, и вопль мой да придет к Тебе.
2Не скривай лицето Си от мене; В деня на утеснението ми приклони ухото Си към мене; В деня, когато [Те] призова, послушай ме незабавно.
2(101:3) Не скрывай лица Твоего от меня; в день скорби моей приклони комне ухо Твое; в день, когда воззову к Тебе , скоро услышь меня;
3Защото дните ми изчезват като дим, И костите ми изгарят като огнище.
3(101:4) ибо исчезли, как дым, дни мои, и кости мои обожжены, как головня;
4Поразено е сърцето ми и изсъхнало като трева, Защото забравям да ям хляба си.
4(101:5) сердце мое поражено, и иссохло, как трава, так что я забываю есть хлеб мой;
5Поради гласа на охкането ми Костите ми се прилепват за кожата ми.
5(101:6) от голоса стенания моего кости мои прильпнули к плоти моей.
6Приличам на пеликан в пустиня, Станал съм като бухал в развалини.
6(101:7) Я уподобился пеликану в пустыне; я стал как филин на развалинах;
7Лишен от сън станал съм като врабче Усамотено на къщния покрив.
7(101:8) не сплю и сижу, как одинокая птица на кровле.
8Всеки ден ме укоряват неприятелите ми; Ония, които свирепеят против мене проклинат с името ми.
8(101:9) Всякий день поносят меня враги мои, и злобствующие на меня клянут мною.
9Защото ядох пепел като хляб, И смесих питието си със сълзи,
9(101:10) Я ем пепел, как хлеб, и питье мое растворяю слезами,
10Поради негодуванието Ти и гнева Ти; Защото, като си ме дигнал, си ме отхвърлил.
10(101:11) от гнева Твоего и негодования Твоего, ибо Ты вознес меня и низверг меня.
11Дните ми са като уклонила се сянка [по слънчев часовник], И аз изсъхвам като трева.
11(101:12) Дни мои – как уклоняющаяся тень, и я иссох, как трава.
12Но Ти, Господи, до века седиш Цар, И споменът Ти из род в род.
12(101:13) Ты же, Господи, вовек пребываешь, и память о Тебе в род и род.
13Ти ще станеш и ще се смилиш за Сион; Защото е време да му покажеш милост. Да! определеното време дойде.
13(101:14) Ты восстанешь, умилосердишься над Сионом, ибо время помиловать его, – ибо пришло время;
14Защото слугите Ти копнеят за камъните му, И милеят за пръстта му.
14(101:15) ибо рабы Твои возлюбили и камни его, и о прахе его жалеют.
15И тъй, народите ще се боят от името Господно, И всичките земни царе от славата Ти.
15(101:16) И убоятся народы имени Господня, и все цари земные – славы Твоей.
16Защото Господ е съградил Сион, Той се е явил в славата Си,
16(101:17) Ибо созиждет Господь Сион и явится во славе Своей;
17Той е погледнал благосклонно на молитвата на лишените, И не е презрял молбата им.
17(101:18) призрит на молитву беспомощных и не презрит моления их.
18Това ще се напише за бъдещето поколение; И люде, които ще се създадат, ще хвалят Господа.
18(101:19) Напишется о сем для рода последующего, и поколение грядущеевосхвалит Господа,
19Защото Той надникна от Своята света висина, От небето Господ погледна на земята,
19(101:20) ибо Он приникнул со святой высоты Своей, с небес призрелГосподь на землю,
20За да чуе въздишките на затворените, Да освободи осъдените на смърт {Еврейски: Синовете на смъртта.};
20(101:21) чтобы услышать стон узников, разрешить сынов смерти,
21За да възвестят името на Господа в Сион, И хвалата Му в Ерусалим,
21(101:22) дабы возвещали на Сионе имя Господне и хвалу Его – в Иерусалиме,
22Когато се съберат заедно племената и царствата За да слугуват на Господа.
22(101:23) когда соберутся народы вместе и царства для служения Господу.
23Той намали силата ми всред пътя; Съкрати дните ми.
23(101:24) Изнурил Он на пути силы мои, сократил дни мои.
24Аз рекох: Да ме не грабнеш, Боже мой, в половината на дните ми; Твоите години са из родове в родове.
24(101:25) Я сказал: Боже мой! не восхити меня в половине дней моих. Твоилета в роды родов.
25Отдавна Ти, [Господи], си основал земята, И дело на Твоите ръце са небесата.
25(101:26) В начале Ты, основал землю, и небеса – дело Твоих рук;
26Те ще изчезнат, а Ти ще пребъдваш; Да! те всички ще овехтеят като дреха; Като облекло ще ги смениш, и ще бъдат изменени.
26(101:27) они погибнут, а Ты пребудешь; и все они, как риза, обветшают, и,как одежду, Ты переменишь их, и изменятся;
27Но Ти си същият, И Твоите години няма да се свършат.
27(101:28) но Ты – тот же, и лета Твои не кончатся.
28Чадата на слугите Ти ще се установят, И потомството им ще се утвърди пред Тебе.
28(101:29) Сыны рабов Твоих будут жить, и семя их утвердится пред лицем Твоим.