1(По слав. 103) Благославяй, душе моя, Господа. Господи Боже мой, Ти си твърде велик С блясък и величие си облечен, -
1(103:1) Благослови, душа моя, Господа! Господи, Боже мой! Ты дивновелик, Ты облечен славою и величием;
2Ти, Който се обличаш със светлина като с дреха, И простираш небето като завеса;
2(103:2) Ты одеваешься светом, как ризою, простираешь небеса, как шатер;
3Който устрояваш високите Си обиталища над водите, Правиш облаците Своя колесница И вървиш с крилата на вятъра;
3(103:3) устрояешь над водами горние чертоги Твои, делаешь облака Твоею колесницею, шествуешь на крыльях ветра.
4Който правиш ангелите Си [силни като] ветровете. И слугите Си [като] огнения пламък;
4(103:4) Ты творишь ангелами Твоими духов, служителями Твоими – огоньпылающий.
5Който си положил земята на основата й, За да се не поклати за вечни времена.
5(103:5) Ты поставил землю на твердых основах: не поколеблется она во веки и веки.
6Покрил си я с морето {Еврейски: Бездната.} като с дреха; Водите застанаха над планините.
6(103:6) Бездною, как одеянием, покрыл Ты ее, на горах стоят воды.
7От Твоето смъмряне те побягнаха, От гласа на гърма Ти се спуснаха на бяг.
7(103:7) От прещения Твоего бегут они, от гласа грома Твоего быстро уходят;
8Издигнаха се планините, снишаваха се долините. На мястото, което беше определил за тях.
8(103:8) восходят на горы, нисходят в долины, на место, которое Ты назначил для них.
9Положил си предел [на водите], за да не могат да преминат, Нито да се върнат пак да покрият земята.
9(103:9) Ты положил предел, которого не перейдут, и не возвратятся покрыть землю.
10[Ти си], Който изпращаш извори в доловете За да текат между планините.
10(103:10) Ты послал источники в долины: между горами текут,
11Напояват всичките полски зверове; С [тях] дивите осли утоляват жаждата си;
11(103:11) поят всех полевых зверей; дикие ослы утоляют жажду свою.
12При тях небесните птици обитават И пеят между клончетата.
12(103:12) При них обитают птицы небесные, из среды ветвей издают голос.
13[Ти си], Който поиш планините от високите Си обиталища, [Тъй щото] от плода на Твоите дела се насища земята;
13(103:13) Ты напояешь горы с высот Твоих, плодами дел Твоих насыщается земля.
14Правиш да никне трева за добитъка, И зеленчук за потреба на човека, За да изважда храна от земята,
14(103:14) Ты произращаешь траву для скота, и зелень на пользу человека,чтобы произвести из земли пищу,
15И вино, което весели сърцето на човека, И прави да лъщи лицето му повече от дървено масло, И хляб, който уякчава сърцето на човека.
15(103:15) и вино, которое веселит сердце человека, и елей, от которого блистает лице его, и хлеб, который укрепляет сердце человека.
16Великолепните {Еврейски: Господните.} дървета се наситиха, Ливанските кедри, които Господ е насадил,
16(103:16) Насыщаются древа Господа, кедры Ливанские, которые Он насадил;
17Гдето птиците си свиват гнезда, И елхите са жилище на щърка;
17(103:17) на них гнездятся птицы: ели – жилище аисту,
18Високите планини са на дивите кози, Канарите са прибежище на дивите зайци.
18(103:18) высокие горы – сернам; каменные утесы – убежище зайцам.
19Той е определил луната, за [да показва] времената; Слънцето знае [кога] да залязва.
19(103:19) Он сотворил луну для указания времен, солнце знаетсвой запад.
20Спущаш тъмнина, и настава нощ, Когато всичките горски зверове се разхождат.
20(103:20) Ты простираешь тьму и бывает ночь: во время нее бродят все лесные звери;
21Лъвчетата реват за лов, И търсят от Бога храна.
21(103:21) львы рыкают о добыче и просят у Бога пищусебе.
22Изгрее ли слънцето, те си отиват И лягат в рововете си.
22(103:22) Восходит солнце, и они собираются и ложатся в своилоговища;
23Човек излиза на работата си И на труда си до вечерта.
23(103:23) выходит человек на дело свое и на работу свою до вечера.
24Колко са многовидни Твоите дела, Господи! С мъдрост си направил всичките; Земята е пълна с Твоите творения.
24(103:24) Как многочисленны дела Твои, Господи! Все соделал Ты премудро; земля полна произведений Твоих.
25Ето голямото и пространно море, Гдето има безбройни пълзящи [животни], Животни малки и големи.
25(103:25) Это – море великое и пространное: там пресмыкающиеся, которым нет числа, животные малые с большими;
26Там плуват корабите; [Там е и] чудовището {Еврейски: Левиатан. Иов 41:1.}, което си създал да играе в него.
26(103:26) там плавают корабли, там этот левиафан, которого Ты сотворил играть в нем.
27Всички тия от Тебе очакват Да им дадеш на време храната.
27(103:27) Все они от Тебя ожидают, чтобы Ты дал им пищу их в свое время.
28Каквото им даваш те го събират; Отваряш ръката Си, [и] те се насищат с блага,
28(103:28) Даешь им – принимают, отверзаешь руку Твою – насыщаются благом;
29Скриеш ли лицето Си, те се смущават; Прибираш ли лъха им, те умират И връщат се в пръстта си.
29(103:29) скроешь лице Твое – мятутся, отнимешь дух их– умирают и в персть свою возвращаются;
30Изпращаш ли Духа Си, те се създават; И подновяваш лицето на земята.
30(103:30) пошлешь дух Твой – созидаются, и Ты обновляешь лице земли.
31Нека трае до века славата Господна; Нека се радва в делата Си Господ,
31(103:31) Да будет Господу слава во веки; да веселится Господь о делах Своих!
32Който, кога гледа на земята, тя трепери, Кога се допира до планините, те димят.
32(103:32) Призирает на землю, и она трясется; прикасается к горам, и дымятся.
33Ще пея Господу докато съм жив; Ще славословя моя Бог докле съществувам.
33(103:33) Буду петь Господу во всю жизнь мою, буду петь Богу моему, доколе есмь.
34Да Му бъде приятно моето размишление; Аз ще се веселя в Господа.
34(103:34) Да будет благоприятна Ему песнь моя; буду веселиться о Господе.
35Нека се довършат грешните от земята, И нечестивите да ги няма вече. Благославяй, душе моя, Господа. Алилуия.
35(103:35) Да исчезнут грешники с земли, и беззаконных да не будет более. Благослови, душа моя, Господа! Аллилуия!