1(По слав. 10). За първия певец. Давидов[ псалом]. На Господа уповавам; Как думате на душата ми: Бягай в гората ваша като птица?
1(10:1) Начальнику хора. Псалом Давида. На Господа уповаю; как же вы говорите душе моей: „улетай на гору вашу, как птица"?
2Понеже, ето, нечестивите запъват лък, Приготвят стрелите си на тетивите, За да устрелят в тъмно ония, които са с право сърце.
2(10:2) Ибо вот, нечестивые натянули лук, стрелу свою приложили к тетиве, чтобы во тьме стрелять в правых сердцем.
3Защото основанията се разориха; А праведният що е извършил?
3(10:3) Когда разрушены основания, что сделает праведник?
4Господ е в светия Си храм, Господ, Чийто престол е на небето; Очите Му гледат, клепачите Му изпитват човешките чада.
4(10:4) Господь во святом храме Своем, Господь, – престол Его на небесах, очи Его зрят; вежды Его испытывают сынов человеческих.
5Господ изпитва праведния; А душата Му мрази нечестивия и онзи, който обича насилие.
5(10:5) Господь испытывает праведного, а нечестивого и любящего насилие ненавидит душа Его.
6Над нечестивите ще навали примки; Огън и сяра и горещ вятър ще бъдат съдържанието на чашата им.
6(10:6) Дождем прольет Он на нечестивых горящие угли, огонь и серу; и палящий ветер – их доля из чаши;
7Защото праведният Бог обича правдата; Праведният [човек] ще гледа лицето Му.
7(10:7) ибо Господь праведен, любит правду; лице Его видит праведника.