1(По слав. 124). Песен на възкачванията. Ония, които уповават на Господа, Са като хълма Сион, който не може да се поклати, А до века остава.
1(124:1) Песнь восхождения. Надеющийся на Господа, как гора Сион, неподвигнется: пребывает вовек.
2Както хълмовете окръжават Ерусалим, Така Господ окръжава людете Си От сега и до века.
2(124:2) Горы окрест Иерусалима, а Господь окрест народа Своего отныне и вовек.
3Защото нечестието няма да налага скиптъра си върху участта на праведните, Да не би праведните да простират ръце към беззаконието.
3(124:3) Ибо не оставит Господь жезла нечестивых над жребием праведных, дабы праведные не простерли рук своих к беззаконию.
4Стори добро, Господи, на добрите И на правдивите в сърце.
4(124:4) Благотвори, Господи, добрым и правым в сердцах своих;
5А ония, които се отклоняват в кривите си пътища, Тях ще отведе Господ заедно с ония, които вършат беззаконие. Мир на Израиля!
5(124:5) а совращающихся на кривые пути свои да оставит Господь ходить с делающими беззаконие. Мир на Израиля!