1(По слав. 125). Песен на възкачванията. Когато Господ възвръщаше сионовите пленници, Ние бяхме като ония, които сънуват.
1(125:1) Песнь восхождения. Когда возвращал Господь плен Сиона, мы быликак бы видящие во сне:
2Тогава се изпълниха устата ни със смях И езикът ни с пеене; Тогава казаха между народите: Велики неща извърши за тях Господ.
2(125:2) тогда уста наши были полны веселья, и язык наш – пения; тогда между народами говорили: „великое сотворил Господь над ними!"
3Господ извърши велики неща за нас, [От които] се изпълниха с радост.
3(125:3) Великое сотворил Господь над нами: мы радовались.
4Върни, Господи, пленниците ни Като потоците в южните [страни].
4(125:4) Возврати, Господи, пленников наших, как потоки на полдень.
5Ония, които сеят със сълзи, С радост ще пожънат.
5(125:5) Сеявшие со слезами будут пожинать с радостью.
6Оня, който излиза с плач, Когато носи мярата семе, Той непременно с радост ще се върне Носейки снопите си.
6(125:6) С плачем несущий семена возвратится с радостью, неся снопы свои.