1(По слав. 89). Молитва на Божия човек Моисей {Втор. 33:1.}. Господи, Ти си бил нам обиталище из род в род,
1(89:1) Молитва Моисея, человека Божия.
2Преди да се родят планините, И да си дал съществувание на земята и вселената, От века и до века Ти си Бог.
2(89:2) Господи! Ты нам прибежище в род и род.
3Обръщаш човека на пръст, И казваш: Върнете се човешки чада.
3(89:3) Прежде нежели родились горы, и Ты образовал землю и вселенную, иот века и до века Ты – Бог.
4Защото хиляда години са пред Тебе Като вчерашния ден, който е преминал, И [като] нощна стража.
4(89:4) Ты возвращаешь человека в тление и говоришь: „возвратитесь, сыны человеческие!"
5Като с порой ги завличаш; те стават [като] сън; Заран са като трева, която пораства;
5(89:5) Ибо пред очами Твоими тысяча лет, как день вчерашний, когда он прошел, и как стража в ночи.
6Заран цъфти и пораства; Вечер се окосява и изсъхва.
6(89:6) Ты как наводнением уносишь их; они – как сон, как трава, которая утром вырастает, утром цветет и зеленеет, вечером подсекается и засыхает;
7Защото довършваме се от Твоя гняв, И от негодуванието Ти сме смутени.
7(89:7) ибо мы исчезаем от гнева Твоего и от ярости Твоей мы в смятении.
8Положил си беззаконията ни, пред Себе Си, Скришните ни грехове в светлината на лицето Си,
8(89:8) Ты положил беззакония наши пред Тобою и тайное наше пред светом лица Твоего.
9Понеже всичките ни дни преминават с гнева Ти. Свършваме годините си като въздишка.
9(89:9) Все дни наши прошли во гневе Твоем; мы теряем лета наши, как звук.
10Дните на живота ни са естествено {Еврейски: В себе си.} седемдесет години Или даже, гдето има сила, осемдесет години; Но и най-добрите от тях са труд и скръб, Защото скоро прехождат и ние отлитаме.
10(89:10) Дней лет наших – семьдесят лет, а при большей крепости – восемьдесят лет; и самая лучшая пора их – труд и болезнь, ибо проходят быстро, и мы летим.
11Кой знае силата на гнева Ти И на негодуванието Ти според дължимия на Тебе страх?
11(89:11) Кто знает силу гнева Твоего, и ярость Твою по мере страха Твоего?
12Научи [ни] така да броим дните си Щото да си придобием мъдро сърце.
12(89:12) Научи нас так счислять дни наши, чтобы нам приобрести сердце мудрое.
13Върни се, Господи; до кога? И дано се разкаеш за скърбите на слугите Си.
13(89:13) Обратись, Господи! Доколе? Умилосердись над рабами Твоими.
14Насити ни рано с милостта Си, За да се радваме и веселим през всичките си дни.
14(89:14) Рано насыти нас милостью Твоею, и мы будем радоваться и веселиться во все дни наши.
15Развесели ни съразмерно с дните, [в които] си ни наскърбявал. И с годините, [в които] сме виждали зло.
15(89:15) Возвесели нас за дни, в которые Ты поражал нас, за лета, в которые мы видели бедствие.
16Нека се яви Твоето дело на слугите Ти, И Твоята слава върху чадата им.
16(89:16) Да явится на рабах Твоих дело Твое и на сынах их слава Твоя;
17И нека бъде върху нас благоволението на Господа нашия Бог, [да ни ръководи;] И утвърждавай за нас делото на ръцете ни; Да! делото на ръцете ни утвърждавай го.
17(89:17) и да будет благоволение Господа Бога нашего на нас, и в деле рук наших споспешествуй нам, в деле рук наших споспешествуй.