¹Затова и ти си без извинение, о човече, който и да си, когато съдиш [другиго]; защото в каквото съдиш другия, себе си осъждаш; понеже ти, който съдиш, вършиш същото,

¹Итак, неизвинителен ты, всякий человек, судящий другого , ибо тем же судом, каким судишь другого, осуждаешь себя, потому что, судя другого , делаешь то же.

²А знаем, че Божията съдба против тия, които вършат такива работи, е според истината.

²А мы знаем, что поистине есть суд Божий на делающих такие дела .

³И ти, човече, който съдиш ония, които вършат такива работи, мислиш ли, че ще избегнеш съдбата на Бога, като вършиш и ти същото?

³Неужели думаешь ты, человек, что избежишь суда Божия,осуждая делающих такие дела и(сам) делая то же?

⁴Или презираш Неговата богата благост, търпеливост и дълготърпение, без да знаеш, че Божията благост [е назначена да] те води към покаяние?

⁴Или пренебрегаешь богатство благости, кротости и долготерпения Божия, не разумея, что благость Божия ведеттебя к покаянию?

⁵а с упорството си и непокаяното си сърце трупаш на себе си гняв за деня на гнева, когато ще се открие праведната съдба от Бога,

⁵Но, по упорству твоему и нераскаянному сердцу, ты сам себе собираешь гнев на день гнева и откровения праведного суда от Бога,

⁶Който ще въздаде на всеки според делата му:

⁶Который воздаст каждому по делам его:

⁷вечен живот на тия, които с постоянство в добри дела търсят слава, почест и безсмъртие;

⁷тем, которые постоянством в добром деле ищут славы,чести и бессмертия, – жизнь вечную;

⁸а пък гняв и негодувание на ония, които са твърдоглави и не се покоряват на истината, а се покоряват на неправдата;

⁸а тем, которые упорствуют и не покоряются истине, но предаются неправде, – ярость и гнев.

⁹скръб и неволя на всяка човешка душа, която прави зло, първо на юдеина, [после] и на гърка,

⁹Скорбь и теснота всякой душе человека, делающего злое, во-первых, Иудея, потом и Еллина!

¹⁰а слава и почест и мир на всеки, който прави добро, първо на юдеина, [после] и на гърка.

¹⁰Напротив, слава и честь и мир всякому, делающемудоброе, во-первых, Иудею, потом и Еллину!

¹¹Понеже Бог не гледа на лице.

¹¹Ибо нет лицеприятия у Бога.

¹²Защото тия, които са съгрешили без [да имат] закон, без закон ще и да погинат; и които са съгрешили под закон, под закона ще бъдат съдени.

¹²Те, которые, не имея закона, согрешили, вне закона и погибнут; а те, которые под законом согрешили,по закону осудятся

¹³Защото не законослушателите са праведни пред Бога; но законоизпълнителите ще бъдат оправдани,

¹³(потому что не слушатели закона праведны пред Богом, но исполнители закона оправданы будут,

¹⁴(понеже, когато езичниците, които нямат закон, по природа вършат това, което [се изисква] от закона, то, и без да имат закон, те сами са закон за себе си,

¹⁴ибо когда язычники, не имеющие закона, по природе законное делают, то, не имея закона, они сами себе закон:

¹⁵по това, че те показват действието на закона написано на сърцата им, на което свидетелствува и съвестта им, а помислите им или ги осъждат помежду си, или ги оправдават),

¹⁵они показывают, что дело закона у них написано в сердцах, о чем свидетельствует совесть их и мысли их, то обвиняющие, то оправдывающие одна другую)

¹⁶в деня, когато Бог чрез Исуса Христа ще съди тайните [дела] на човеците според моето благовестие.

¹⁶в день, когда, по благовествованию моему, Бог будет судить тайные дела человеков через Иисуса Христа.

¹⁷Но ако ти се наричаш юдеин, облягаш се на закон, хвалиш се с Бога,

¹⁷Вот, ты называешься Иудеем, и успокаиваешь себя законом, и хвалишься Богом,

¹⁸знаеш [Неговата воля], и разсъждаваш между различни[ мнения], понеже се учиш от закона;

¹⁸и знаешь волю Его , и разумеешь лучшее, научаясь из закона,

¹⁹[ако] при това си уверен в себе си, че си водител на слепите, светлина на тия, които са в тъмнина,

¹⁹и уверен о себе, что ты путеводитель слепых, светдля находящихся во тьме,

²⁰наставник на простите, учител на младенците, понеже имаш в закона олицетворение на знанието и на истината,

²⁰наставник невежд, учитель младенцев, имеющий в законе образец ведения и истины:

²¹тогава ти, който учиш другиго, учиш ли себе си? Ти, който проповядваш да не крадат, крадеш ли?

²¹как же ты, уча другого, не учишь себя самого?

²²Ти, който казваш да не прелюбодействуват, прелюбодействуваш ли? Ти който се гнусиш от идолите, светотатствуваш ли?

²²Проповедуя не красть, крадешь? говоря: „не прелюбодействуй", прелюбодействуешь? гнушаясь идолов, святотатствуешь?

²³Ти, който се хвалиш със закона, опозоряваш ли Бога като престъпваш закона?

²³Хвалишься законом, а преступлением закона бесчестишьБога?

²⁴[Питам това], защото според както е писано, поради вас се хули Божието име между езичниците.

²⁴Ибо ради вас, как написано, имя Божие хулится у язычников.

²⁵Понеже обрязването наистина ползува, ако изпълняваш закона; но ако си престъпник на закона, тогава твоето обрязване става необрязване.

²⁵Обрезание полезно, если исполняешь закон; а если ты преступник закона, то обрезание твое стало необрезанием.

²⁶И тъй, ако необрязаният пази наредбите на закона, не ще ли неговото необрязване да му се вмени за обрязване?

²⁶Итак, если необрезанный соблюдает постановления закона, то его необрезание не вменится ли ему в обрезание?

²⁷и оня, който [остане] в природното си състояние необрязан, но пак изпълнява закона, не ще ли осъди тебе, който имаш писан [закон] и обрязване, но си престъпник на закона?

²⁷И необрезанный по природе, исполняющий закон, не осудит ли тебя, преступника закона при Писании и обрезании?

²⁸Защото не е юдеин оня, външно такъв, нито е обрязване онова, което е вънкашно в плътта;

²⁸Ибо не тот Иудей, кто таков по наружности, и не то обрезание, которое наружно, на плоти;

²⁹но юдеин е тоя, който е такъв вътрешно; а обрязване е това, което е на сърцето, в дух, а не в буквата; чиято похвала не е от човеците, а от Бога.

²⁹но тот Иудей, кто внутренно таков , и то обрезание, котороев сердце, по духу, а не по букве: ему и похвала не от людей, но от Бога.