¹Аз съм роза Саронова И долински крем.

¹Я нарцисс Саронский, лилия долин!

²Както е кремът между тръните; Така е любезната ми между дъщерите.

²Что лилия между тернами, то возлюбленная моя между девицами.

³Както ябълката между дърветата на сада, Така е възлюбеният ми между синовете; Пожелах сянката му и седнах под нея, И плодът му бе сладък в устата ми.

³Что яблоня между лесными деревьями, то возлюбленный мой между юношами. В тени ее люблю я сидеть, и плоды ее сладки для гортани моей.

⁴Доведе ме в дома на пированието, И знамето му над мене бе любов.

⁴Он ввел меня в дом пира, и знамя его надо мною - любовь.

⁵Подкрепете ме с млинчета, разхладете ме с ябълки Защото съм ранена от любов.

⁵Подкрепите меня вином, освежите меня яблоками, ибо я изнемогаю отлюбви.

⁶Левицата му е под главата ми, И десницата му ме прегръща.

⁶Левая рука его у меня под головою, а правая обнимает меня.

⁷Заклевам ви, ерусалимски дъщери В сърните и в полските елени. Да не възбудите и да не събудите любовта [ми] преди да пожелае.

⁷Заклинаю вас, дщери Иерусалимские, сернами или полевыми ланями: не будите и не тревожьте возлюбленной, доколе ей угодно.

⁸Гласът на възлюбления ми! ето, иде той, Скача по горите, играе по хълмовете.

⁸Голос возлюбленного моего! вот, он идет, скачет по горам, прыгает по холмам.

⁹Възлюбеният ми прилича на сърна или на млад елен; Ето стои, зад стената ни, Гледа в прозорците, Надзърта през решетките.

⁹Друг мой похож на серну или на молодого оленя. Вот, он стоит у насза стеною, заглядывает в окно, мелькает сквозь решетку.

¹⁰Проговаря възлюбленият ми и казва ми: Стани, любезна моя, прекрасна моя, и дойди;

¹⁰Возлюбленный мой начал говорить мне: встань, возлюбленная моя, прекрасная моя, выйди!

¹¹Защото, ето, зимата се измина, И дъждът престана и отиде си;

¹¹Вот, зима уже прошла; дождь миновал, перестал;

¹²Цветята се явяват по земята, Времето на [птичето] пеене {Или: На резитбата.} пристигна, И гласът на гургулицата се чува в нашата земя;

¹²цветы показались на земле; время пения настало, и голос горлицы слышен в стране нашей;

¹³По смоковницата зреят първите й смокини, И лозята цъфтят и издават благоухание. Стани, любезна моя; прекрасна моя, та дойди.

¹³смоковницы распустили свои почки, и виноградные лозы, расцветая, издают благовоние. Встань, возлюбленная моя, прекрасная моя, выйди!

¹⁴О гълъбице моя, в пукнатините на скалата, В скришните места на стръмнините, Нека видя лицето ти, нека чуя гласа ти; Защото гласът ти е сладък, и лицето ти прекрасно.

¹⁴Голубица моя в ущелье скалы под кровом утеса! покажи мне лицетвое, дай мне услышать голос твой, потому что голос твой сладок и лице твое приятно.

¹⁵Хванете ни лисиците, Малките лисици, които погубват лозята; Защото лозята ни цъфтят.

¹⁵Ловите нам лисиц, лисенят, которые портят виноградники, а виноградники наши в цвете.

¹⁶Възлюбленият ми е мой, и аз негова; Пасе [стадото си] между кремовете.

¹⁶Возлюбленный мой принадлежит мне, а я ему; он пасет между лилиями.

¹⁷Догде повее дневният хладен ветрец и побягнат сенките, Върни се, вълюблени ми, и бъди като сърне Или млад елен по назъбените планини.

¹⁷Доколе день дышит прохладою , и убегают тени, возвратись,будь подобен серне или молодому оленю на расселинах гор.