¹Ако говоря с човешки и ангелски езици, а любов нямам, аз съм станал мед що звънти, или кимвал що дрънка.

¹SI yo hablase lenguas humanas y angélicas, y no tengo caridad, vengo á ser como metal que resuena, ó címbalo que retiñe.

²И ако имам пророческа [дарба], и зная всички тайни и всяко знание, и ако имам пълна вяра, тъй щото и планини да премествам, а любов нямам, нищо не съм.

²Y si tuviese profecía, y entendiese todos los misterios y toda ciencia; y si tuviese toda la fe, de tal manera que traspasase los montes, y no tengo caridad, nada soy.

³И ако раздам всичкия си имот за прехрана на [сиромасите], и ако предам тялото си на изгаряне, а любов нямам, никак не ме ползува.

³Y si repartiese toda mi hacienda para dar de comer a pobres, y si entregase mi cuerpo para ser quemado, y no tengo caridad, de nada me sirve.

⁴Любовта дълго търпи [и] е милостива; любовта не завижда; любовта не се превъзнася, не се гордее,

⁴La caridad es sufrida, es benigna; la caridad no tiene envidia, la caridad no hace sinrazón, no se ensancha;

⁵не безобразничи, не търси своето, не се раздразнява, не държи сметка за зло,

⁵No es injuriosa, no busca lo suyo, no se irrita, no piensa el mal;

⁶не се радва на неправдата, а се радва заедно с истината,

⁶No se huelga de la injusticia, mas se huelga de la verdad;

⁷всичко премълчава, на всичко хваща вяра, на всичко се надява, всичко търпи.

⁷Todo lo sufre, todo lo cree, todo lo espera, todo lo soporta.

⁸Любовта никога не отпада; [другите дарби], обаче, пророчества ли са, ще се прекратят; езици ли са, ще престанат; знание ли е, ще се прекрати.

⁸La caridad nunca deja de ser: mas las profecías se han de acabar, y cesarán las lenguas, y la ciencia ha de ser quitada;

⁹Защото отчасти знаем и отчасти пророкуваме;

⁹Porque en parte conocemos, y en parte profetizamos;

¹⁰но когато дойде съвършеното, това, което е частично, ще се прекрати.

¹⁰Mas cuando venga lo que es perfecto, entonces lo que es en parte será quitado.

¹¹Когато бях дете, като дете говорех, като дете чувствувах, като дете разсъждавах; откак станах мъж, напуснал съм детинското.

¹¹Cuando yo era niño, hablaba como niño, pensaba como niño, juzgaba como niño, mas cuando ya fuí hombre hecho, dejé lo que era de niño.

¹²Защото сега виждаме [нещата] неясно, като в огледало, а тогава [ще ги видим] лице с лице; сега познавам отчасти, а тогава ще позная напълно, както и съм бил напълно познат.

¹²Ahora vemos por espejo, en obscuridad; mas entonces veremos cara á cara: ahora conozco en parte; mas entonces conoceré como soy conocido.

¹³И тъй, остават тия трите: вяра, надежда и любов; но най-голяма от тях е любовта.

¹³Y ahora permanecen la fe, la esperanza, y la caridad, estas tres: empero la mayor de ellas es la caridad.