¹И аз, братя, не можах да говоря на вас, като на духовни, но като на плътски, като на младенци в Христа.

¹DE manera que yo, hermanos, no pude hablaros como á espirituales, sino como á carnales, como á niños en Cristo.

²С мляко ви храних, не с твърда храна; защото още не можехте [да го приемете], а и сега още не можете.

²Os dí á beber leche, y no vianda: porque aun no podíais, ni aun podéis ahora;

³Понеже и досега сте плътски; защото, докато има между вас завист и разпра, не сте ли плътски, и не постъпвате ли по човешки?

³Porque todavía sois carnales: pues habiendo entre vosotros celos, y contiendas, y disensiones, ¿no sois carnales, y andáis como hombres?

⁴Защото кога един казва: Аз съм Павлов, а друг: Аз съм Аполосов, не сте ли [като] човеци [слаби?]

⁴Porque diciendo el uno: Yo cierto soy de Pablo; y el otro: Yo de Apolos; ¿no sois carnales?

⁵Какво е, прочее, Аполос, и какво е Павел? [Те са] служители, чрез които повярвахте, и то както Господ е дал на всеки [от тях].

⁵¿Qué pues es Pablo? ¿y qué es Apolos? Ministros por los cuales habéis creído; y eso según que á cada uno ha concedido el Señor.

⁶Аз насадих, Аполос напои, но Господ [прави да] расте.

⁶Yo planté, Apolos regó: mas Dios ha dado el crecimiento.

⁷И тъй, нито който сади е нещо, нито който пои, а Господ, Който [прави да] расте.

⁷Así que, ni el que planta es algo, ni el que riega; sino Dios, que da el crecimiento.

⁸Прочее, тоя, който сади, и тоя, който пои, са равни, обаче, всеки според своя труд ще получи своята награда;

⁸Y el que planta y el que riega son una misma cosa; aunque cada uno recibirá su recompensa conforme á su labor.

⁹защото сме съработници на Бога, [като] вие сте Божия нива, Божие здание.

⁹Porque nosotros, coadjutores somos de Dios; y vosotros labranza de Dios sois, edificio de Dios sois.

¹⁰Според дадената ми Божия благодат, като изкусен строител аз положих основа; а друг гради на нея. Но всеки нека внимава как гради на нея.

¹⁰Conforme á la gracia de Dios que me ha sido dada, yo como perito arquitecto puse el fundamento, y otro edifica encima: empero cada uno vea cómo sobreedifica.

¹¹Защото никой не може да положи друга основа, освен положената, която е Исус Христос.

¹¹Porque nadie puede poner otro fundamento que el que está puesto, el cual es Jesucristo.

¹²И ако някой гради на основата злато, сребро, скъпоценни камъни, дърва, сено, слама,

¹²Y si alguno edificare sobre este fundamento oro, plata, piedras preciosas, madera, heno, hojarasca;

¹³всекиму работата ще стане явна [каква е;] защото [Господният] ден ще я изяви, понеже тя чрез огън се открива; и самият огън ще изпита работата на всекиго каква е.

¹³La obra de cada uno será manifestada: porque el día la declarará; porque por el fuego será manifestada; y la obra de cada uno cuál sea, el fuego hará la prueba.

¹⁴Тоя, комуто работата, която е градил, устои, ще получи награда.

¹⁴Si permaneciere la obra de alguno que sobreedificó, recibirá recompensa.

¹⁵А тоя, комуто работата изгори, ще претърпи загуба; а сам той ще се избави, но тъй като през огън.

¹⁵Si la obra de alguno fuere quemada, será perdida: él empero será salvo, mas así como por fuego.

¹⁶Не знаете ли, че сте храм на Бога, и [че] Божият Дух живее във вас?

¹⁶¿No sabéis que sois templo de Dios, y que el Espíritu de Dios mora en vosotros?

¹⁷Ако някой развали Божия храм, него Бог ще развали; защото Божият храм е свет, който [храм] сте вие.

¹⁷Si alguno violare el templo de Dios, Dios destruirá al tal: porque el templo de Dios, el cual sois vosotros, santo es.

¹⁸Никой да не се лъже. Ако някой между вас мисли, че е мъдър според тоя век, нека стане глупав за да бъде мъдър.

¹⁸Nadie se engañe á sí mismo: si alguno entre vosotros parece ser sabio en este siglo, hágase simple, para ser sabio.

¹⁹Защото мъдростта на тоя свят е глупост пред Бога, понеже е писано: "Улавя мъдрите в лукавството им";

¹⁹Porque la sabiduría de esta mundo es necedad para con Dios; pues escrito está: El que prende á los sabios en la astucia de ellos.

²⁰и пак: "Господ знае, че разсъжденията на мъдрите са суетни".

²⁰Y otra vez: El Señor conoce los pensamientos de los sabios, que son vanos.

²¹Затова никой да се не хвали с човеците. Защото всичко е ваше:

²¹Así que, ninguno se gloríe en los hombres; porque todo es vuestro,

²²било Павел, или Аполос, или Кифа, или светът, или животът, или смъртта, или сегашното, или бъдещето, всичко е ваше;

²²Sea Pablo, sea Apolos, sea Cefas, sea el mundo, sea la vida, sea la muerte, sea lo presente, sea los por venir; todo es vuestro;

²³а вие сте Христови, а Христос Божий.

²³Y vosotros de Cristo; y Cristo de Dios.