¹Така всеки човек да ни счита за Христови служители и настойници на Божиите тайни.

¹TÉNGANNOS los hombres por ministros de Cristo, y dispensadores de los misterios de Dios.

²При туй, което тук се изисква от настойниците е, [всеки] да се намери верен.

²Mas ahora se requiere en los dispensadores, que cada uno sea hallado fiel.

³А за мене е твърде малко нещо да бъда съден от вас или от човешки [съд;] даже аз не съдя сам себе си.

³Yo en muy poco tengo el ser juzgado de vosotros, ó de juicio humano; y ni aun yo me juzgo.

⁴Защото, при все че съвестта ми в нищо не ме изобличава, пак с това не съм оправдан; защото Господ е, Който ще ме съди.

⁴Porque aunque de nada tengo mala conciencia, no por eso soy justificado; mas el que me juzga, el Señor es.

⁵Затова недейте съди нищо преждевременно, докле не дойде Господ, Който ще извади на видело скритото в тъмнината, и ще изяви намеренията на сърцата; и тогава всеки ще получи [подобаващата] нему похвала от Бога.

⁵Así que, no juzguéis nada antes de tiempo, hasta que venga el Señor, el cual también aclarará lo oculto de las tinieblas, y manifestará los intentos de los corazones: y entonces cada uno tendrá de Dios la alabanza.

⁶И това, братя, преносно приспособих към себе си и към Аполоса заради вас, за да се научите чрез нас да не [престъпвате] границата на писаното, да се не гордее някой от вас с един против друг.

⁶Esto empero, hermanos, he pasado por ejemplo en mí y en Apolos por amor de vosotros; para que en nosotros aprendáis á no saber más de lo que está escrito, hinchándoos por causa de otro el uno contra el otro.

⁷Защото, кой те прави да се отличаваш [от другиго?] И що имаш, което да не си получил? Но ако си го получил, защо се хвалиш, като че не си го получил?

⁷Porque ¿quién te distingue? ¿ó qué tienes que no hayas recibido? Y si lo recibiste, ¿de qué te glorías como si no hubieras recibido?

⁸Сити сте вече, обогатихте се вече, царувате [и то] без нас. И дано царувате, та ние заедно с вас да царуваме;

⁸Ya estáis hartos, ya estáis ricos, sin nosotros reináis; y ojalá reinéis, para que nosotros reinemos también juntamente con vosotros.

⁹защото струва ми се, че Бог изложи нас, апостолите, най-последни, като човеци осъдени на смърт; защото станахме показ на света, на ангели и на човеци;

⁹Porque á lo que pienso, Dios nos ha mostrado á nosotros los apóstoles por los postreros, como á sentenciados á muerte: porque somos hechos espectáculo al mundo, y á los ángeles, y á los hombres.

¹⁰ние безумни заради Христа, а вие разумни в Христа, ние немощни, а вие силни, вие славни, а ние опозорени.

¹⁰Nosotros necios por amor de Cristo, y vosotros prudentes en Cristo; nosotros flacos, y vosotros fuertes; vosotros nobles, y nosotros viles.

¹¹Ние до тоя час и гладуваме и жадуваме, и сме голи, бити сме и се скитаме,

¹¹Hasta esta hora hambreamos, y tenemos sed, y estamos desnudos, y somos heridos de golpes, y andamos vagabundos;

¹²трудим се, работейки със своите ръце; като ни хулят, благославяме; като ни гонят, постоянствуваме;

¹²Y trabajamos, obrando con nuestras manos: nos maldicen, y bendecimos: padecemos persecución, y sufrimos:

¹³като ни злословят, умоляваме; станахме до днес като измет на света, измет на всичко.

¹³Somos blasfemados, y rogamos: hemos venido á ser como la hez del mundo, el desecho de todos hasta ahora.

¹⁴Не пиша това, да ви посрамя, но да ви увещая, като любезни мои чада.

¹⁴No escribo esto para avergonzaros: mas amonéstoos como á mis hijos amados.

¹⁵Защото, ако имахме десетки хиляди наставници в Христа, пак мнозина бащи нямате; понеже аз ви родих в Христа Исуса чрез благовестието.

¹⁵Porque aunque tengáis diez mil ayos en Cristo, no tendréis muchos padres; que en Cristo Jesús yo os engendré por el evangelio.

¹⁶Затова ви се моля, бъдете подражатели на мене.

¹⁶Por tanto, os ruego que me imitéis.

¹⁷По тая причина ви пратих Тимотея, който ми е възлюбено и вярно чадо в Господа; той ще ви напомни моите пътища в Христа, такива [пътища], каквито получавам навсякъде във всяка църква.

¹⁷Por lo cual os he enviado á Timoteo, que es mi hijo amado y fiel en el Señor, el cual os amonestará de mis caminos cuáles sean en Cristo, de la manera que enseño en todas partes en todas las iglesias.

¹⁸Но някои се възгордяха, като че нямаше да дойда при вас.

¹⁸Mas algunos están envanecidos, como si nunca hubiese yo de ir á vosotros.

¹⁹Но, ако ще Господ, аз скоро ще дойда при вас, и ще изпитам, не думите, но силата на тия, които са се възгордели.

¹⁹Empero iré presto á vosotros, si el Señor quisiere; y entenderé, no las palabras de los que andan hinchados, sino la virtud.

²⁰Защото Божието царство не се състои в думи, а в сила.

²⁰Porque el reino de Dios no consiste en palabras, sino en virtud.

²¹Що искате? С тояга ли да дойда при вас? Или с любов и кротък дух?

²¹¿Qué queréis? ¿iré á vosotros con vara, ó con caridad y espíritu de mansedumbre?