¹Затуй, като имаме това служение, както и придобихме милост, не се обезсърчаваме;

¹POR lo cual teniendo nosotros esta administración según la misericordia que hemos alcanzado, no desmayamos;

²но се отрекохме от тайни и срамотни [дела], и не постъпваме лукаво, нито изопачаваме Божието слово, но, като изявяваме истината, препоръчваме себе си на съвестта на всеки човек пред Бога.

²Antes quitamos los escondrijos de vergüenza, no andando con astucia, ni adulterando la palabra de Dios, sino por manifestación de la verdad encomendándonos á nosotros mismos á toda conciencia humana delante de Dios.

³Но ако благовестието, което проповядваме, е покрито, то е покрито за тия, които погиват, -

³Que si nuestro evangelio está aún encubierto, entre los que se pierden está encubierto:

⁴за тия, невярващите, чиито ум богът на тоя свят е заслепил, за да [ги] не озари светлината от славното благовестие на Христа, Който е образ на Бога.

⁴En los cuales el dios de este siglo cegó los entendimientos de los incrédulos, para que no les resplandezca la lumbre del evangelio de la gloria de Cristo, el cual es la imagen de Dios.

⁵(Защото ние не проповядваме себе си, но Христа Исуса като Господ, а себе си като ваши слуги заради Исуса).

⁵Porque no nos predicamos á nosotros mismos, sino á Jesucristo, el Señor; y nosotros vuestros siervos por Jesús.

⁶Понеже Бог, Който е казал на светлината да изгрее из тъмнината, [Той е], Който е огрял в сърцата ни, за да се просвети [света] с познаването на Божията слава в лицето Исус Христово.

⁶Porque Dios, que mandó que de las tinieblas resplandeciese la luz, es el que resplandeció en nuestros corazones, para iluminación del conocimiento de la gloria de Dios en la faz de Jesucristo.

⁷А ние имаме това съкровище в пръстни съдове, за да [се види], че превъзходната сила е от Бога, а не от нас.

⁷Tenemos empero este tesoro en vasos de barro, para que la alteza del poder sea de Dios, y no de nosotros:

⁸Угнетявани [сме] отвсякъде, но не [сме] утеснени; в недоумение [сме], но не до отчаяние;

⁸Estando atribulados en todo, mas no angustiados; en apuros, mas no desesperamos;

⁹гонени [сме], но не оставени; повалени [сме], но не погубени.

⁹Perseguidos, mas no desamparados; abatidos, mas no perecemos;

¹⁰Всякога носим на тялото си убиваното на [Господа] Исуса, за да се яви на тялото ни и живота на Исуса.

¹⁰Llevando siempre por todas partes la muerte de Jesús en el cuerpo, para que también la vida de Jesús sea manifestada en nuestros cuerpos.

¹¹Защото ние живите винаги сме предавани на смърт за Исуса, за да се яви и живота на Исуса в нашата смъртна плът.

¹¹Porque nosotros que vivimos, siempre estamos entregados á muerte por Jesús, para que también la vida de Jesús sea manifestada en nuestra carne mortal.

¹²Така щото смъртта действува в нас, а животът във вас.

¹²De manera que la muerte obra en nosotros, y en vosotros la vida.

¹³А като имаме същия дух на вяра, според писаното: "Повярвах, за това и говорих", то и ние, [понеже] вярваме, затова и говорим;

¹³Empero teniendo el mismo espíritu de fe, conforme á lo que está escrito: Creí, por lo cual también hablé: nosotros también creemos, por lo cual también hablamos;

¹⁴понеже знаем, че Тоя, Който е възкресил Господа Исуса, ще възкреси и нас заедно с Исуса, и ще ни представи заедно с вас.

¹⁴Estando ciertos que el que levantó al Señor Jesús, á nosotros también nos levantará por Jesús, y nos pondrá con vosotros.

¹⁵Защото всичко това [е] заради вас, тъй щото благодатта, увеличена чрез мнозината, [които са я получили], да умножи благодарението, за Божията слава.

¹⁵Porque todas estas cosas padecemos por vosotros, para que abundando la gracia por muchos, en el hacimiento de gracias sobreabunde á gloria de Dios.

¹⁶Затова ние не се обезсърчаваме; но ако и да тлее външният наш човек, пак вътрешният всеки ден се подновява.

¹⁶Por tanto, no desmayamos: antes aunque este nuestro hombre exterior se va desgastando, el interior empero se renueva de día en día.

¹⁷Защото нашата привременна лека скръб произвежда все повече и повече една вечна тежина на слава за нас,

¹⁷Porque lo que al presente es momentáneo y leve de nuestra tribulación, nos obra un sobremanera alto y eterno peso de gloria;

¹⁸които не гледаме на видимите, но на невидимите; защото видимите са временни, а невидимите вечни.

¹⁸No mirando nosotros á las cosas que se ven, sino á las que no se ven: porque las cosas que se ven son temporales, mas las que no se ven son eternas.