¹Пак ли започваме да се препоръчваме? Или имаме нужда, както някои, от препоръчителни писма до вас или от вас?

¹¿COMENZAMOS otra vez á alabarnos á nosotros mismos? ¿ó tenemos necesidad, como algunos, de letras de recomendación para vosotros, ó de recomendación de vosotros?

²Вие сте нашето писмо, написано в сърцата ни, узнавано и прочитано от всичките човеци;

²Nuestras letras sois vosotros, escritas en nuestros corazones, sabidas y leídas de todos los hombres;

³и явявате се, че сте Христово писмо, [произлязло] чрез нашето служение, написано, не с мастило, но с Духа на живия Бог, не на плочи от камък, но на плочи от плът - на сърцето.

³Siendo manifiesto que sois letra de Cristo administrada de nosotros, escrita no con tinta, mas con el Espíritu del Dios vivo; no en tablas de piedra, sino en tablas de carne del corazón.

⁴Такава увереност имаме спрямо Бога чрез Христа.

⁴Y tal confianza tenemos por Cristo para con Dios:

⁵Не че сме способни от само себе си да съдим за нещо като от нас си; но нашата способност е от Бога,

⁵No que seamos suficientes de nosotros mismos para pensar algo como de nosotros mismos, sino que nuestra suficiencia es de Dios;

⁶Който ни и направи способни като служители на един нов завет, - не на буквата, но на духа; защото буквата убива, а духът оживотворява.

⁶El cual asimismo nos hizo ministros suficientes de un nuevo pacto: no de la letra, mas del espíritu; porque la letra mata, mas el espíritu vivifica.

⁷Но, ако служението на [онова, което докарва] смърт, [написано] с букви, издълбани на камък, стана с такава слава, щото израилтяните не можеха да гледат Моисея в лице, поради блясъка на лицето му, който впрочем преминаваше,

⁷Y si el ministerio de muerte en la letra grabado en piedras, fué con gloria, tanto que los hijos de Israel no pudiesen poner los ojos en la faz de Moisés á causa de la gloria de su rostro, la cual había de perecer,

⁸как не ще бъде служението на духа с по-голяма слава?

⁸¿Cómo no será más bien con gloria el ministerio del espíritu?

⁹Защото, ако служението на [онова, което докарва] осъждане, [стана със] слава, служението на [онова, което докарва] правда, го надминава много повече в слава.

⁹Porque si el ministerio de condenación fué con gloria, mucho más abundará en gloria el ministerio de justicia.

¹⁰(И наистина, онова, което е било прославено, изгуби славата си в това отношение, поради славата, която превъзхожда).

¹⁰Porque aun lo que fué glorioso, no es glorioso en esta parte, en comparación de la excelente gloria.

¹¹Защото, ако това, което преминаваше, бе със слава, то много по-славно е трайното.

¹¹Porque si lo que perece tuvo gloria, mucho más será en gloria lo que permanece.

¹²И тъй, като имаме такава надежда, говорим с голяма откровеност,

¹²Así que, teniendo tal esperanza, hablamos con mucha confianza;

¹³и не сме като Моисея, който туряше покривало на лицето си, за да не могат израилтяните да гледат изчезването на това, което преминаваше.

¹³Y no como Moisés, que ponía un velo sobre su faz, para que los hijos de Israel no pusiesen los ojos en el fin de lo que había de ser abolido.

¹⁴Но техните умове бяха заслепени; защото и до днес, когато прочитат Стария завет, същото покривало остава, като не [им] е открито, че [тоя завет] преминава в Христа.

¹⁴Empero los sentidos de ellos se embotaron; porque hasta el día de hoy les queda el mismo velo no descubierto en la lección del antiguo testamento, el cual por Cristo es quitado.

¹⁵А и до днес, при прочитането на Моисея, покривало лежи на сърцето им,

¹⁵Y aun hasta el día de hoy, cuando Moisés es leído, el velo está puesto sobre el corazón de ellos.

¹⁶но когато [Израил] се обърне към Господа, покривалото ще се снеме.

¹⁶Mas cuando se convirtieren al Señor, el velo se quitará.

¹⁷А Господ е Духът; и гдето е Господният Дух, [там] е свобода,

¹⁷Porque el Señor es el Espíritu; y donde hay el Espíritu del Señor, allí hay libertad.

¹⁸А ние всички, с открито лице, като в огледало, гледайки Господната слава, се преобразяваме в същия образ, от слава в слава, както от Духа Господен.

¹⁸Por tanto, nosotros todos, mirando á cara descubierta como en un espejo la gloria del Señor, somos transformados de gloria en gloria en la misma semejanza, como por el Espíritu del Señor.