¹Обаче това реших, заради себе си, да не дохождам при вас със скръб.

¹ESTO pues determiné para conmigo, no venir otra vez á vosotros con tristeza.

²Защото, ако аз ви наскърбявам, то кой ще развесели мене, ако не тоя, който е бил наскърбен от мене?

²Porque si yo os contristo, ¿quién será luego el que me alegrará, sino aquel á quien yo contristare?

³И това писах нарочно, да не би кога дойда да бъда наскърбен от ония, които би трябвало да ме зарадват, като имам уверение във всички ви, че моята радост е [радост] на всички ви.

³Y esto mismo os escribí, porque cuando llegare no tenga tristeza sobre tristeza de los que me debiera gozar; confiando en vosotros todos que mi gozo es el de todos vosotros.

⁴Защото от голяма скръб и сърдечна тъга ви писах с много сълзи, не за да се наскърбите, а за да познаете любовта, която питая особено към вас.

⁴Porque por la mucha tribulación y angustia del corazón os escribí con muchas lágrimas; no para que fueseis contristados, mas para que supieseis cuánto más amor tengo para con vosotros.

⁵Но ако някой [ме] е наскърбил, не е наскърбил [само] мене, но всички ви отчасти (да не кажа премного).

⁵Que si alguno me contristó, no me contristó á mí, sino en parte, por no cargaros, á todos vosotros.

⁶За такъв един доста е наказанието, което му е било [наложено] от повечето [от вас;]

⁶Bástale al tal esta reprensión hecha de muchos;

⁷така че сега вече {Гръцки: Напротив.} вие трябва по-добре да му простите и да го утешите, да не би такъв да бъде погълнат от чрезмерна скръб.

⁷Así que, al contrario, vosotros más bien lo perdonéis y consoléis, porque no sea el tal consumido de demasiada tristeza.

⁸Затова ви моля да го уверите в любовта [си] към него.

⁸Por lo cual os ruego que confirméis el amor para con él.

⁹Понеже за това и писах, за да ви позная чрез опит, дали сте послушни във всичко.

⁹Porque también por este fin os escribí, para tener experiencia de vosotros si sois obedientes en todo.

¹⁰А комуто вие прощавате нещо, [прощавам] и аз; защото, ако съм и простил нещо, простих го заради вас пред Христа,

¹⁰Y al que vosotros perdonareis, yo también: porque también yo lo que he perdonado, si algo he perdonado, por vosotros lo he hecho en persona de Cristo;

¹¹да не би сатана да използува случая против нас; защото ние знаем неговите замисли.

¹¹Porque no seamos engañados de Satanás: pues no ignoramos sus maquinaciones.

¹²А когато дойдох в Троада да [проповядвам] Христовото благовестие, и когато ми се отвори врата в Господното [дело],

¹²Cuando vine á Troas para el evangelio de Cristo, aunque me fué abierta puerta en el Señor,

¹³духът ми не се успокои, понеже не намерих брата си Тита, а, като се простих с тях, отпътувах за Македония.

¹³No tuve reposo en mi espíritu, por no haber hallado á Tito mi hermano: así, despidiéndome de ellos, partí para Macedonia.

¹⁴Но благодарение Богу, Който винаги ни води в победително шествие в Христа, и на всяко място изявява чрез нас благоуханието на познанието на Него.

¹⁴Mas á Dios gracias, el cual hace que siempre triunfemos en Cristo Jesús, y manifiesta el olor de su conocimiento por nosotros en todo lugar.

¹⁵Защото пред Бога ние сме Христово благоухание за тия, които се спасяват, и за ония, които погиват.

¹⁵Porque para Dios somos buen olor de Cristo en los que se salvan, y en los que se pierden:

¹⁶На едните [сме] смъртоносно ухание, което докарва смърт, а на другите животворно ухание, което докарва живот. И за това [дело] кой е способен?

¹⁶A éstos ciertamente olor de muerte para muerte; y á aquéllos olor de vida para vida. Y para estas cosas ¿quién es suficiente?

¹⁷[Ние сме], защото не сме като мнозина, които изопачават Божието слово, но говорим искрено в Христа, като от Бога, пред Бога.

¹⁷Porque no somos como muchos, mercaderes falsos de la palabra de Dios: antes con sinceridad, como de Dios, delante de Dios, hablamos en Cristo.