¹Павел, с Божията воля апостол Исус Христов, и брат Тимотей, до Божията църква, която е в Коринт, и до всичките светии, които са по цяла Ахаия:

¹PABLO, apóstol de Jesucristo por la voluntad de Dios, y Timoteo el hermano, á la iglesia de Dios que está en Corinto, juntamente con todos los santos que están por toda la Acaya:

²Благодат и мир да бъде на вас от Бога, нашия Отец, и Господа Исуса Христа.

²Gracia y paz á vosotros de Dios nuestro Padre, y del Señor Jesucristo.

³Благословен Бог и Отец на нашия Господ Исус Христос, Отец на милостивите и Бог на всяка утеха.

³Bendito sea el Dios y Padre del Señor Jesucristo, el Padre de misericordias, y el Dios de toda consolación,

⁴Който ни утешава във всяка наша скръб, за да можем и ние да утешаваме тия, които се намират в каквато и да била скръб, с утехата, с която и ние се утешаваме от Бога.

⁴El cual nos consuela en todas nuestras tribulaciones, para que podamos también nosotros consolar á los que están en cualquiera angustia, con la consolación con que nosotros somos consolados de Dios.

⁵Защото, както изобилват в нас Христовите страдания, така и нашата утеха изобилва чрез Христа.

⁵Porque de la manera que abundan en nosotros las aflicciones de Cristo, así abunda también por el mismo Cristo nuestra consolación.

⁶Но, ако ни наскърбяват, [това е] за вашата утеха и спасение, или ако ни утешават, [това е] за вашата утеха [и спасение], която действува да устоявате в същите страдания, които понасяме и ние.

⁶Mas si somos atribulados, es por vuestra consolación y salud; la cual es obrada en el sufrir las mismas aflicciones que nosotros también padecemos: ó si somos consolados, es por vuestra consolación y salud;

⁷И надеждата ни за вас е твърда; понеже знаем, че, както сте участници в страданията, така сте и в утехата.

⁷Y nuestra esperanza de vosotros es firme; estando ciertos que como sois compañeros de las aflicciones, así también lo sois de la consolación.

⁸Защото желаем да знаете, братя, за скръбта, която ни сполетя в Азия, че се отеготихме чрезмерно вън от силата си, така щото отчаяхме се дори за живота си;

⁸Porque hermanos, no queremos que ignoréis de nuestra tribulación que nos fué hecha en Asia; que sobremanera fuimos cargados sobre nuestras fuerzas de tal manera que estuviésemos en duda de la vida.

⁹даже ние сами [счетохме, че] бяхме приели смъртна присъда в себе си, - за да не уповаваме на себе си, но на Бога, Който възкресява мъртвите.

⁹Mas nosotros tuvimos en nosotros mismos respuesta de muerte, para que no confiemos en nosotros mismos, sino en Dios que levanta los muertos:

¹⁰И Той ни избави от толкоз [близка] смърт, и още избавя, и надяваме се на Него, че пак ще ни избави,

¹⁰El cual nos libró y libra de tanta muerte; en el cual esperamos que aun nos librará;

¹¹като ни съдействувате вие чрез молитва, тъй щото, поради [стореното] на нас чрез мнозина добро, да благодарят мнозина за нас.

¹¹Ayudándonos también vosotros con oración por nosotros, para que por la merced hecha á nos por respeto de muchos, por muchos sean hechas gracias por nosotros.

¹²Защото нашата похвала е тая, свидетелството на нашата съвест, че ние живяхме на света, а най-много между вас, със светост и искреност пред Бога, не с плътска мъдрост, а с Божия благодат.

¹²Porque nuestra gloria es esta: el testimonio de nuestra conciencia, que con simplicidad y sinceridad de Dios, no con sabiduría carnal, mas con la gracia de Dios, hemos conversado en el mundo, y muy más con vosotros.

¹³Защото не ви пишем друго освен това, което четете и даже признавате и което надявам се че и до край ще признавате,

¹³Porque no os escribimos otras cosas de las que leéis, ó también conocéis: y espero que aun hasta el fin las conoceréis:

¹⁴(както и отчасти ни признахте), че сме похвала за вас, както и вие за нас, в деня на нашия Господ Исус.

¹⁴Como también en parte habéis conocido que somos vuestra gloria, así como también vosotros la nuestra, para el día del Señor Jesús.

¹⁵С тая увереност възнамерявам да дойда първо при вас, за да имате двояка полза,

¹⁵Y con esta confianza quise primero ir á vosotros, para que tuvieseis una segunda gracia;

¹⁶като през вас мина за Македония; а от Македония да дойда пак при вас, и [тогава] вие да ме изпратите за Юдея.

¹⁶Y por vosotros pasar á Macedonia, y de Macedonia venir otra vez á vosotros, y ser vuelto de vosotros á Judea.

¹⁷Добре, когато имах това намерение, лекоумно ли съм постъпил? или намерението ми е било плътско намерение, та да казвам и: Да, да, и: Не, не?

¹⁷Así que, pretendiendo esto, ¿usé quizá de liviandad? ó lo que pienso hacer, ¿piénsolo según la carne, para que haya en mí Sí y No?

¹⁸Заради Божията вярност, проповядването ми към вас не е било Да и Не. {В изданието от 1940 г. - "?" вместо "."}

¹⁸Antes, Dios fiel sabe que nuestra palabra para con vosotros no es Sí y No.

¹⁹Защото Божият Син, Исус Христос, Който биде проповядван помежду ви от нас, (от мене, Сила и Тимотея), не стана Да и Не но в него стана Да;

¹⁹Porque el Hijo de Dios, Jesucristo, que por nosotros ha sido entre vosotros predicado, por mí y Silvano y Timoteo, no ha sido Sí y No; mas ha sido Sí en él.

²⁰понеже в Него е Да [за всичките] Божии обещания, колкото много и да са; за това и чрез Него е Амин, за Божията слава чрез нас.

²⁰Porque todas las promesas de Dios son en él Sí, y en él Amén, por nosotros á gloria de Dios.

²¹А тоя, Който ни утвърждава заедно с вас в Христа, и Който ни е помазал, е Бог,

²¹Y el que nos confirma con vosotros en Cristo, y el que nos ungió, es Dios;

²²Който ни е запечатил, и е дал в сърцата ни Духа в залог.

²²El cual también nos ha sellado, y dado la prenda del Espíritu en nuestros corazones.

²³Но аз призовавам Бога за свидетел на моята душа, че за да ви пощадя, въздържах се да дойда в Коринт;

²³Mas yo llamo á Dios por testigo sobre mi alma, que por ser indulgente con vosotros no he pasado todavía á Corinto.

²⁴защото не господаруваме над вярата ви, но сме помощници на радостта ви; понеже, колкото за вярата, вие стоите [твърди].

²⁴No que nos enseñoreemos de vuestra fe, mas somos ayudadores de vuestro gozo: porque por la fe estáis firmes.