¹А в антиохийската църква имаше пророци и учители: Варнава, Симеон, наречен Нигер, киринеецът Луций, Манаин, който беше възпитан заедно с четверовластника Ирод и Савел.

¹HABIA entonces en la iglesia que estaba en Antioquía, profetas y doctores: Bernabé, y Simón el que se llamaba Niger, y Lucio Cireneo, y Manahén, que había sido criado con Herodes el tetrarca, y Saulo.

²И като служеха на Господа и постеха, Светият Дух рече: Отделете ми Варнава и Савла за работата, на която съм ги призовал.

²Ministrando pues éstos al Señor, y ayunando, dijo el Espíritu Santo: Apartadme á Bernabé y á Saulo para la obra para la cual los he llamado.

³Тогава, като постиха и се помолиха, положиха ръце на тях и ги изпратиха.

³Entonces habiendo ayunado y orado, y puesto las manos encima de ellos, despidiéronlos.

⁴И така те, изпратени от Светия Дух, слязоха в Селевкия, и оттам отплуваха за Кипър.

⁴Y ellos, enviados así por el Espíritu Santo, descendieron á Seleucia: y de allí navegaron á Cipro.

⁵И когато бяха в Саламин, проповядваха Божието слово в юдейските синагоги; и имаха Иоана за свой прислужник.

⁵Y llegados á Salamina, anunciaban la palabra de Dios en las sinagogas de los Judíos: y tenían también á Juan en el ministerio.

⁶И като преминаха целия остров до Пафа, намериха някой си магьосник, лъжепророк, юдеин на име Вариисус,

⁶Y habiendo atravesado toda la isla hasta Papho, hallaron un hombre mago, falso profeta, Judío, llamado Bar jesús;

⁷който беше с управителя Сергия Павла, един разумен човек. Тоя [последният] повика Варнава и Савла и поиска да чуе Божието слово.

⁷El cual estaba con el procónsul Sergio Paulo, varón prudente. Este, llamando á Bernabé y á Saulo, deseaba oír la palabra de Dios.

⁸Но магьосникът Елима (защото така се превежда името му) им се противеше, и стараеше се да отвърне управителя от вярата.

⁸Mas les resistía Elimas el encantador (que así se interpreta su nombre), procurando apartar de la fe al procónsul.

⁹Но Савел, който се наричаше и Павел, изпълнен със Светия Дух, се вгледа в него и рече:

⁹Entonces Saulo, que también es Pablo, lleno del Espíritu Santo, poniendo en él los ojos,

¹⁰О, ти, пълен с всякакви лукавщини и с всякакво коварство, сине дяволски, враже на всичко що е право, няма ли да престанеш да извращаваш правите пътища на Господа?

¹⁰Dijo: Oh, lleno de todo engaño y de toda maldad, hijo del diablo, enemigo de toda justicia, ¿no cesarás de trastornar los caminos rectos del Señor?

¹¹И сега, ето, Господната ръка е върху тебе; ти ще ослепееш, и няма да виждаш слънцето за [известно] време. И начаса падна на него помрачаване и тъмнина; и той се луташе, търсейки да го води някой за ръка.

¹¹Ahora pues, he aquí la mano del Señor es contra ti, y serás ciego, que no veas el sol por tiempo. Y luego cayeron en él obscuridad y tinieblas; y andando alrededor, buscaba quién le condujese por la mano.

¹²Тогава управителят, като видя станалото, повярва, смаян от Господното учение.

¹²Entonces el procónsul, viendo lo que había sido hecho, creyó, maravillado de la doctrina del Señor.

¹³А Павел и дружината му, като отплуваха от Пафа, дойдоха в Перга Памфилийска; а Иоан се отдели от тях и се върна в Ерусалим.

¹³Y partidos de Papho, Pablo y sus compañeros arribaron á Perge de Pamphylia: entonces Juan, apartándose de ellos, se volvió á Jerusalem.

¹⁴А те заминаха от Перга и стигнаха в Антиохия писидийска; и в съботния ден влязоха в синагогата и седнаха.

¹⁴Y ellos pasando de Perge, llegaron á Antioquía de Pisidia, y entrando en la sinagoga un día de sábado, sentáronse.

¹⁵И след прочитането на закона и пророците, началниците на синагогата пратиха до тях да им кажат: Братя, ако имате някоя увещателна дума за людете кажете.

¹⁵Y después de la lectura de la ley y de los profetas, los príncipes de la sinagoga enviaron á ellos, diciendo: Varones hermanos, si tenéis alguna palabra de exhortación para el pueblo, hablad.

¹⁶Павел, прочее, стана та помаха с ръка, и рече: Израилтяни, и вие, които се боите от Бога, слушайте.

¹⁶Entonces Pablo, levantándose, hecha señal de silencio con la mano, dice: Varones Israelitas, y los que teméis á Dios, oid:

¹⁷Бог на тоя Израилски народ избра бащите ни и издигна народа, когато престояваха в Египетската земя, и с издигната мишца ги изведе из нея.

¹⁷El Dios del pueblo de Israel escogió á nuestros padres, y ensalzó al pueblo, siendo ellos extranjeros en la tierra de Egipto, y con brazo levantado los sacó de ella.

¹⁸И за около четиридесет години ги води и храни в пустинята.

¹⁸Y por tiempo como de cuarenta años soportó sus costumbres en el desierto;

¹⁹И като изтреби седем народа в Ханаанската земя, раздели [им] тяхната земя да [им бъде] наследство за около четиристотин и петдесет години.

¹⁹Y destruyendo siete naciones en la tierra de Canaán, les repartió por suerte la tierra de ellas.

²⁰След това [им] дава съдии до пророка Самуила.

²⁰Y después, como por cuatrocientos y cincuenta años, dió les jueces hasta el profeta Samuel.

²¹После поискаха цар; и Бог им даде Саула, Кисовия син, мъж от Вениаминовото племе, за четиридесет години.

²¹Y entonces demandaron rey; y les dió Dios á Saúl, hijo de Cis, varón de la tribu de Benjamín, por cuarenta años.

²²И него като отмахна, издигна им за цар Давида, за когото свидетелствува, казвайки, "Намерих Давида, Иесеевия син, човек според сърцето Ми, който ще изпълни всичката Ми воля".

²²Y quitado aquél, levantóles por rey á David, el que dió también testimonio, diciendo: He hallado á David, hijo de Jessé, varón conforme á mi corazón, el cual hará todo lo que yo quiero.

²³От неговото потомство Бог, според обещанието Си, въздигна на Израиля Спасител, Исуса,

²³De la simiente de éste, Dios, conforme á la promesa, levantó á Jesús por Salvador á Israel;

²⁴след като Иоан, преди Неговото идване, беше проповядвал кръщението на покаяние на целия Израилски народ.

²⁴Predicando Juan delante de la faz de su venida el bautismo de arrepentimiento á todo el pueblo de Israel.

²⁵И като свършваше попрището си, Иоан казваше: Според както мислите, кой съм аз? Не съм [Оня, Когото очаквате]; но, ето, подир мене иде Един, Комуто не съм достоен да развържа обувката на нозете.

²⁵Mas como Juan cumpliese su carrera, dijo: ¿Quién pensáis que soy? No soy yo él; mas he aquí, viene tras mí uno, cuyo calzado de los pies no soy digno de desatar.

²⁶Братя, потомци от Авраамовия род, и които измежду вас се боят от Бога, нам се изпрати вестта на това спасение.

²⁶Varones hermanos, hijos del linaje de Abraham, y los que entre vosotros temen á Dios, á vosotros es enviada la palabra de esta salud.

²⁷Защото ерусалимските жители и техните началници, като не Го познаха, а без да [разберат] пророческите думи, които се прочитат всяка събота, изпълниха [ги] като [Го] осъдиха.

²⁷Porque los que habitaban en Jerusalem, y sus príncipes, no conociendo á éste, y las voces de los profetas que se leen todos los sábados, condenándo les, las cumplieron.

²⁸Без да намерят [в Него] нещо достойно за смърт, пак изискаха от Пилата да бъде убит.

²⁸Y sin hallar en él causa de muerte, pidieron á Pilato que le matasen.

²⁹И когато изпълниха всичко, що бе писано за Него, снеха Го от дървото и положиха Го в гроб.

²⁹Y habiendo cumplido todas las cosas que de él estaban escritas, quitándolo del madero, lo pusieron en el sepulcro.

³⁰Но Бог Го възкреси от мъртвите.

³⁰Mas Dios le levantó de los muertos.

³¹И Той в продължение на много дни се явяваше на тия, които бяха възлезли с Него от Галилея в Ерусалим, които сега са свидетели за Него пред людете.

³¹Y él fué visto por muchos días de los que habían subido juntamente con él de Galilea á Jerusalem, los cuales son sus testigos al pueblo.

³²И ние ви донесохме блага вест за обещанието дадено на бащите ни,

³²Y nosotros también os anunciamos el evangelio de aquella promesa que fué hecha á los padres,

³³че Бог го изпълни на техните чада, като възкреси Исуса; както е писано и във втория Псалом: - "Ти си Мой Син, Аз днес Те родих".

³³La cual Dios ha cumplido á los hijos de ellos, á nosotros, resucitando á Jesús: como también en el salmo segundo está escrito: Mi hijo eres tú, yo te he engendrado hoy.

³⁴А че Го е възкресил от мъртвите, никога вече да се не връща в изтлението казва така: "Ще ви дам Верните милости, [обещани] на Давида".

³⁴Y que le levantó de los muertos para nunca más volver á corrupción, así lo dijo: Os daré las misericordias fieles de David.

³⁵Защото и в друг [Псалом] казва: "Няма да оставиш Светеца Си да види изтление".

³⁵Por eso dice también en otro lugar: No permitirás que tu Santo vea corrupción.

³⁶Обаче, Давид, след като в своето си поколение послужи на Божието намерение, заспа и биде положен при бащите си, и видя изтление.

³⁶Porque á la verdad David, habiendo servido en su edad á la voluntad de Dios, durmió, y fué juntado con sus padres, y vió corrupción.

³⁷А Тоя, Когото Бог възкреси, не видя изтление.

³⁷Mas aquel que Dios levantó, no vió corrupción.

³⁸И така, братя, нека ви бъде известно, че чрез Него се проповядва на вас прощение на греховете.

³⁸Séaos pues notorio, varones hermanos, que por éste os es anunciada remisión de pecados,

³⁹и че всеки, който вярва, се оправдава чрез Него от всичко, от което не сте могли да се оправдаете чрез Моисеевия закон.

³⁹Y de todo lo que por la ley de Moisés no pudisteis ser justificados, en éste es justificado todo aquel que creyere.

⁴⁰Затова внимавайте да не би да [ви] постигне казаното от пророците:

⁴⁰Mirad, pues, que no venga sobre vosotros lo que está dicho en los profetas;

⁴¹"Погледнете, презрители, учудете се, и се погубете; Защото Аз ще извърша едно дело във вашите дни, Дело, което никак няма да повярвате, ако и да ви го разкаже някой".

⁴¹Mirad, oh menospreciadores, y entonteceos, y desvaneceos; Porque yo obro una obra en vuestros días, Obra que no creeréis, si alguien os la contare.

⁴²Когато си излизаха [из юдейската синагога, езичниците] ги молеха да им се проповядват тия думи и следващата събота.

⁴²Y saliendo ellos de la sinagoga de los Judíos, los Gentiles les rogaron que el sábado siguiente les hablasen estas palabras.

⁴³И когато се разиде синагогата, мнозина от юдеите и от благочестивите прозелити тръгнаха след Павла и Варнава; които, като се разговаряха с тях, увещаваха ги да постоянствуват в Божията благодат.

⁴³Y despedida la congregación, muchos de los Judíos y de los religiosos prosélitos siguieron á Pablo y á Bernabé; los cuales hablándoles, les persuadían que permaneciesen en la gracia de Dios.

⁴⁴На следващата събота се събра почти целият град да чуят Божието слово.

⁴⁴Y el sábado siguiente se juntó casi toda la ciudad á oir la palabra de Dios.

⁴⁵А юдеите като видяха множествата, изпълниха се със завист, опровергаваха това, което говореше Павел и хулеха.

⁴⁵Mas los Judíos, visto el gentío, llenáronse de celo, y se oponían á lo que Pablo decía, contradiciendo y blasfemando.

⁴⁶Но Павел и Варнава говореха дързостно и рекоха: Нужно беше да се възвести първо на вас Божието учение; но понеже го отхвърляте и считате себе си недостойни за вечния живот, ето обръщаме се към езичниците.

⁴⁶Entonces Pablo y Bernabé, usando de libertad, dijeron: A vosotros á la verdad era menester que se os hablase la palabra de Dios; mas pues que la desecháis, y os juzgáis indignos de la vida eterna, he aquí, nos volvemos á los Gentiles.

⁴⁷Защото така ни заповяда Господ, [казвайки]: "Поставих Те за светлина на народите, За да бъдеш за спасение до края на земята"

⁴⁷Porque así nos ha mandado el Señor, diciendo: Te he puesto para luz de los Gentiles, Para que seas salud hasta lo postrero de la tierra.

⁴⁸И езичниците, като слушаха това, радваха се и славеха Божието учение; и повярваха всички, които бяха отредени за вечния живот.

⁴⁸Y los Gentiles oyendo esto, fueron gozosos, y glorificaban la palabra del Señor: y creyeron todos los que estaban ordenados para vida eterna.

⁴⁹И Господното учение се разпространяваше по цялата тая страна.

⁴⁹Y la palabra del Señor era sembrada por toda aquella provincia.

⁵⁰А юдеите подбудиха набожните високопоставени жени и градските първенци, и като повдигнаха гонение против Павла и Варнава, изпъдиха ги из пределите си.

⁵⁰Mas los Judíos concitaron mujeres pías y honestas, y á los principales de la ciudad, y levantaron persecución contra Pablo y Bernabé, y los echaron de sus términos.

⁵¹А те отърсиха против тях праха от нозете си, и дойдоха в Икония.

⁵¹Ellos entonces sacudiendo en ellos el polvo de sus pies, vinieron á Iconio.

⁵²А учениците се изпълниха с радост и със Светия Дух.

⁵²Y los discípulos estaban llenos de gozo, y del Espíritu Santo.