¹А в Икония те влязоха заедно в юдейската синагога, и така говориха, че повярваха голямо множество юдеи и гърци.

¹Y ACONTECIO en Iconio, que entrados juntamente en la sinagoga de los Judíos, hablaron de tal manera, que creyó una grande multitud de Judíos, y asimismo de Griegos.

²А непокорните [на Божието учение] юдеи подбудиха и раздразниха духовете на езичниците против братята.

²Mas los Judíos que fueron incrédulos, incitaron y corrompieron los ánimos de los Gentiles contra los hermanos.

³Но пак те преседяха [там] доста време и дързостно говореха за Господа, Който свидетелствуваше за словото на Своята благодат, като даваше да стават знамения и чудеса чрез техните ръце.

³Con todo eso se detuvieron allí mucho tiempo, confiados en el Señor, el cual daba testimonio á la palabra de su gracia, dando que señales y milagros fuesen hechos por las manos de ellos.

⁴И множеството в града се раздвои; едни бяха с юдеите, други с апостолите.

⁴Mas el vulgo de la ciudad estaba dividido; y unos eran con los Judíos, y otros con los apóstoles.

⁵И когато се породи стремеж у езичниците и юдеите с началниците им за да ги опозорят и да ги убият с камъни,

⁵Y haciendo ímpetu los Judíos y los Gentiles juntamente con sus príncipes, para afrentarlos y apedrearlos,

⁶те се научиха и избягаха в ликаонските градове, Листра и Дервия, и в околните [им] места,

⁶Habiéndolo entendido, huyeron á Listra y Derbe, ciudades de Licaonia, y por toda la tierra alrededor.

⁷и проповядваха благовестието.

⁷Y allí predicaban el evangelio.

⁸А в Листра седеше някой си човек немощен в нозете си, куц от рождението си, който никога не бе ходил.

⁸Y un hombre de Listra, impotente de los pies, estaba sentado, cojo desde el vientre de su madre, que jamás había andado.

⁹Той слушаше Павла като говореше; а [Павел], като се взря в него и видя че има вяра да бъде изцелен,

⁹Este oyó hablar á Pablo; el cual, como puso los ojos en él, y vió que tenía fe para ser sano,

¹⁰рече със силен глас: Стани на нозете си. И той скочи и ходеше.

¹⁰Dijo á gran voz: Levántate derecho sobre tus pies. Y saltó, y anduvo.

¹¹А народът, като видя какво извърши Павел, извика със силен глас, казвайки по ликаонски: Боговете оприличени на човеци, са слезли при нас.

¹¹Entonces las gentes, visto lo que Pablo había hecho, alzaron la voz, diciendo en lengua licaónica: Dioses semejantes á hombres han descendido á nosotros.

¹²И наричаха Варнава Юпитер, а Павла Меркурий, понеже той беше главният говорител.

¹²Y á Bernabé llamaban Júpiter, y á Pablo, Mercurio, porque era el que llevaba la palabra.

¹³И жрецът при Юпитеровото [капище], което беше пред града, приведе юнци и [донесе] венци на портите, и заедно с народа се канеше да принесе жертва.

¹³Y el sacerdote de Júpiter, que estaba delante de la ciudad de ellos, trayendo toros y guirnaldas delante de las puertas, quería con el pueblo sacrificar.

¹⁴Като чуха това апостолите Варнава и Павел, раздраха дрехите си, скочиха всред народа, та извикаха, казвайки:

¹⁴Y como lo oyeron los apóstoles Bernabé y Pablo, rotas sus ropas, se lanzaron al gentío, dando voces,

¹⁵О, мъже, защо правите това? И ние сме човеци със същото естество като вас, и благовестяваме ви да се обърнете от тия суети към живия Бог, Който е направил небето, земята, морето и всичко що има в тях;

¹⁵Y diciendo: Varones, ¿por qué hacéis esto? Nosotros también somos hombres semejantes á vosotros, que os anunciamos que de estas vanidades os convirtáis al Dios vivo, que hizo el cielo y la tierra, y la mar, y todo lo que está en ellos:

¹⁶Който през миналите поколения е оставял всичките народи да ходят по своите пътища,

¹⁶El cual en las edades pasadas ha dejado á todas las gentes andar en sus caminos;

¹⁷ако и да не е преставал да свидетелствува за Себе Си, като е правил добрини и давал ви е от небето дъждове и родовити времена, и е пълнил сърцата ви с храна и веселба.

¹⁷Si bien no se dejó á sí mismo sin testimonio, haciendo bien, dándonos lluvias del cielo y tiempos fructíferos, hinchiendo de mantenimiento y de alegría nuestros corazones.

¹⁸И като казаха това, те едвам възпряха множествата да не им принасят жертва.

¹⁸Y diciendo estas cosas, apenas apaciguaron el pueblo, para que no les ofreciesen sacrificio.

¹⁹Между това дойдоха юдеи от Антиохия и Икония, които убедиха народа; и те биха Павла с камъни, и го извлякоха вън от града, като мислеха, че е умрял.

¹⁹Entonces sobrevinieron unos Judíos de Antioquía y de Iconio, que persuadieron á la multitud, y habiendo apedreado á Pablo, le sacaron fuera de la ciudad, pensando que estaba muerto.

²⁰А когато учениците още стояха около него, той стана та влезе в града; и на утринта отиде с Варнава в Дервия.

²⁰Mas rodeándole los discípulos, se levantó y entró en la ciudad y un día después, partió con Bernabé á Derbe.

²¹И след като проповядваха благовестието в тоя град и придобиха много ученици, върнаха се в Листра, Икония и Антиохия,

²¹Y como hubieron anunciado el evangelio á aquella ciudad, y enseñado á muchos, volvieron á Listra, y á Iconio, y á Antioquía,

²²и утвърдяваха душите на учениците, като ги увещаваха да постоянствуват във вярата, и [ги учеха], че през много скърби трябва да влезем в Божието царство.

²²Confirmando los ánimos de los discípulos, exhortándoles á que permaneciesen en la fe, y que es menester que por muchas tribulaciones entremos en el reino de Dios.

²³И след като им ръкоположиха презвитери във всяка църква и се помолиха с пост, препоръчаха ги на Господа, в Когото бяха повярвали.

²³Y habiéndoles constituído ancianos en cada una de las iglesias, y habiendo orado con ayunos, los encomendaron al Señor en el cual habían creído.

²⁴И като минаха през Писидия, дойдоха в Памфилия;

²⁴Y pasando por Pisidia vinieron á Pamphylia.

²⁵и проповядваха учението в Перга и слязоха в Аталия.

²⁵Y habiendo predicado la palabra en Perge, descendieron á Atalia;

²⁶Оттам отплуваха за Антиохия, отгдето бяха препоръчани на Божията благодат за делото, което [сега] бяха извършили.

²⁶Y de allí navegaron á Antioquía, donde habían sido encomendados á la gracia de Dios para la obra que habían acabado.

²⁷И като пристигнаха и събраха църквата, те разказаха всичко, което беше извършил Бог чрез тях, и как беше отворил за езичниците врата, за да повярват.

²⁷Y habiendo llegado, y reunido la iglesia, relataron cuán grandes cosas había Dios hecho con ellos, y cómo había abierto á los Gentiles la puerta de la fe.

²⁸И [там] преседяха доста време с учениците.

²⁸Y se quedaron allí mucho tiempo con los discípulos.