¹А някои слязоха от Юдея и учеха братята [казвайки]: Ако се не обрежете, според Моисеевия обред, не можете да се спасите.

¹ENTONCES algunos que venían de Judea enseñaban á los hermanos: Que si no os circuncidáis conforme al rito de Moisés, no podéis ser salvos.

²И тъй, като стана доста препирня и разискване между тях и Павла и Варнава, [братята] наредиха Павел и Варнава и някои други от тях да възлязат за тоя въпрос в Ерусалим до апостолите и презвитерите.

²Así que, suscitada una disensión y contienda no pequeña á Pablo y á Bernabé contra ellos, determinaron que subiesen Pablo y Bernabé á Jerusalem, y algunos otros de ellos, á los apóstoles y á los ancianos, sobre esta cuestión.

³Те, прочее, изпратени от църквата, минаваха и през Финикия и през Самария, та разказваха за обръщението на езичниците; и доставяха голяма радост на всичките братя.

³Ellos, pues, habiendo sido acompañados de la iglesia, pasaron por la Fenicia y Samaria, contando la conversión de los Gentiles; y daban gran gozo á todos los hermanos.

⁴А като стигнаха в Ерусалим, бяха приети от църквата и от апостолите и презвитерите, и разказваха все що беше извършил Бог чрез тях.

⁴Y llegados á Jerusalem, fueron recibidos de la iglesia y de los apóstoles y de los ancianos: y refirieron todas las cosas que Dios había hecho con ellos.

⁵Но, [рекоха те], някои от повярвалите между фарисейската секта станаха та казаха: Нужно е да се обрязват [езичниците], и да им се заръча да пазят Моисеевия закон.

⁵Mas algunos de la secta de los Fariseos, que habían creído, se levantaron, diciendo: Que es menester circuncidarlos, y mandarles que guarden la ley de Moisés.

⁶Тогава апостолите и презвитерите се събраха да разискват тоя въпрос.

⁶Y se juntaron los apóstoles y los ancianos para conocer de este negocio.

⁷И след много разпитване Петър стана та им каза: Братя, вие знаете, че в първите дни Бог избра между вас [мене], щото езичниците чрез моите уста да чуят евангелското учение и да повярват.

⁷Y habiendo habido grande contienda, levantándose Pedro, les dijo: Varones hermanos, vosotros sabéis cómo ya hace algún tiempo que Dios escogió que los Gentiles oyesen por mi boca la palabra del evangelio, y creyesen.

⁸И сърцеведец Бог им засвидетелствува като даде и на тях Светия Дух, както и на нас;

⁸Y Dios, que conoce los corazones, les dió testimonio, dándoles el Espíritu Santo también como á nosotros;

⁹и не направи никаква разлика между нас и тях, като очисти сърцата им чрез вяра.

⁹Y ninguna diferencia hizo entre nosotros y ellos, purificando con la fe sus corazones.

¹⁰Сега, прочее, защо изпитвате Бога, та да налагате на шията на учениците хомот, който нито бащите ни, нито ние можем да носим?

¹⁰Ahora pues, ¿por qué tentáis á Dios, poniendo sobre la cerviz de los discípulos yugo, que ni nuestros padres ni nosotros hemos podido llevar?

¹¹Но вярваме, че ние ще се спасим чрез благодатта на Господа Исуса, също както и те.

¹¹Antes por la gracia del Señor Jesús creemos que seremos salvos, como también ellos.

¹²Тогава цялото множество млъкна и слушаше Варнава и Павла да разказват какви знамения и чудеса Бог беше извършил чрез тях между езичниците.

¹²Entonces toda la multitud calló, y oyeron á Bernabé y á Pablo, que contaban cuán grandes maravillas y señales Dios había hecho por ellos entre los Gentiles.

¹³И след като свършиха те да говорят, Яков взе думата и каза: Братя послушайте мене;

¹³Y después que hubieron callado, Jacobo respondió, diciendo: Varones hermanos, oidme:

¹⁴Симон обясни по кой начин Бог най-напред посети езичниците, за да вземе измежду тях люде за Своето име.

¹⁴Simón ha contado cómo Dios primero visitó á los Gentiles, para tomar de ellos pueblo para su nombre;

¹⁵С това са съгласни и пророческите думи, както е писано:

¹⁵Y con esto concuerdan las palabras de los profetas, como está escrito:

¹⁶"След това ще се върна. И пак ще въздигна падналата Давидова скиния, И пак ще издигна развалините й, И ще я изправя;

¹⁶Después de esto volveré Y restauraré la habitación de David, que estaba caída; Y repararé sus ruinas, Y la volveré á levantar;

¹⁷За да потърсят Господа останалите от човеците, И всичките народи, които се наричат с името Ми,

¹⁷Para que el resto de los hombres busque al Señor, Y todos los Gentiles, sobre los cuales es llamado mi nombre, Dice el Señor, que hace todas estas cosas.

¹⁸Казва Господ, Който прави да е известно това от века".

¹⁸Conocidas son á Dios desde el siglo todas sus obras.

¹⁹Затуй, аз съм на мнение да не отегчаваме тия измежду езичниците, които се обръщат към Бога;

¹⁹Por lo cual yo juzgo, que los que de los Gentiles se convierten á Dios, no han de ser inquietados;

²⁰но да им пишем да се въздържат от оскверненията чрез идоли, чрез блудство и чрез [ядене] удавено и кръв.

²⁰Sino escribirles que se aparten de las contaminaciones de los ídolos, y de fornicación, y de ahogado, y de sangre.

²¹Защото още от старо време по всичките градове е имало такива, които са проповядвали Моисеевия [закон], който се и прочита всяка събота в синагогите.

²¹Porque Moisés desde los tiempos antiguos tiene en cada ciudad quien le predique en las sinagogas, donde es leído cada sábado.

²²Тогава апостолите и презвитерите с цялата църква намериха за добре да изберат изпомежду си човеци, и да ги пратят в Антиохия с Павла и Варнава, - [а именно]: Юда, наречен Варсава, и Сила, водители между братята.

²²Entonces pareció bien á los apóstoles y á los ancianos, con toda la iglesia, elegir varones de ellos, y enviarlos á Antioquía con Pablo y Bernabé: á Judas que tenía por sobrenombre Barsabas, y á Silas, varones principales entre los hermanos;

²³И писаха им по тях [следното]: От апостолите и по-старите братя, поздрав до братята, които са от езичниците в Антиохия, Сирия и Киликия.

²³Y escribir por mano de ellos: Los apóstoles y los ancianos y los hermanos, á los hermanos de los Gentiles que están en Antioquía, y en Siria, y en Cilicia, salud:

²⁴Понеже чухме, че някои, които са излезли от нас, ви смутили с думите си, и извратили душите ви, [като ви казват да се обрязвате и да пазите закона], без да са приели заповед от нас,

²⁴Por cuanto hemos oído que algunos que han salido de nosotros, os han inquietado con palabras, trastornando vuestras almas, mandando circuncidaros y guardar la ley, á los cuales no mandamos;

²⁵то ние, като дойдохме до единодушие, намерихме за добре да изберем мъже и да ги пратим до вас заедно с любимите ни Варнава и Павла,

²⁵Nos ha parecido, congregados en uno, elegir varones, y enviarlos á vosotros con nuestros amados Bernabé y Pablo,

²⁶човеци, които изложиха живота си на опасност за името на нашия Господ Исус Христос.

²⁶Hombres que han expuesto sus vidas por el nombre de nuestro Señor Jesucristo.

²⁷И така изпращаме Юда и Сила, да ви съобщят и те устно същите неща.

²⁷Así que, enviamos á Judas y á Silas, los cuales también por palabra os harán saber lo mismo.

²⁸Защото се видя добре на Светия Дух и на нас да ви не налагаме никоя друга тегота, освен следните необходими неща:

²⁸Que ha parecido bien al Espíritu Santo, y á nosotros, no imponeros ninguna carga más que estas cosas necesarias:

²⁹да се въздържате от [ядене] идоложертвено, кръв и удавено, [тоже] и от блудство; от които ако се пазите, добре ще ви бъде. Здравейте.

²⁹Que os abstengáis de cosas sacrificadas á ídolos, y de sangre, y de ahogado, y de fornicación; de las cuales cosas si os guardareis, bien haréis. Pasadlo bien.

³⁰И така, изпратените слязоха в Антиохия, и като събраха всичките [вярващи] дадоха [им] посланието.

³⁰Ellos entonces enviados, descendieron á Antioquía; y juntando la multitud, dieron la carta.

³¹И те, като го прочетоха, зарадваха се за успокоението [що им даваше].

³¹La cual, como leyeron, fueron gozosos de la consolación.

³²А Юда и Сила, които бяха и сами пророци, увещаваха братята с много думи, и ги утвърдиха.

³²Judas también y Silas, como ellos también eran profetas, consolaron y confirmaron á los hermanos con abundancia de palabra.

³³И след като преседяха [там] известно време, братята ги оставиха с мир да се върнат при ония, които ги бяха изпратили.

³³Y pasando allí algún tiempo, fueron enviados de los hermanos á los apóstoles en paz.

³⁴[Но Сила видя за добре да поседи още там].

³⁴Mas á Silas pareció bien el quedarse allí.

³⁵А Павел и Варнава останаха в Антиохия, и заедно с мнозина други, поучаваха и проповядваха Господното учение.

³⁵Y Pablo y Bernabé se estaban en Antioquía, enseñando la palabra del Señor y anunciando el evangelio con otros muchos.

³⁶А след няколко дни Павел рече на Варнава: Да се върнем сега по всички градове, гдето сме проповядвали Господното учение, и да нагледаме братята, как са.

³⁶Y después de algunos días, Pablo dijo á Bernabé: Volvamos á visitar á los hermanos por todas las ciudades en las cuales hemos anunciado la palabra del Señor, cómo están.

³⁷И Варнава беше на мнение да вземат със себе си Иоана, наречен Марко;

³⁷Y Bernabé quería que tomasen consigo á Juan, el que tenía por sobrenombre Marcos;

³⁸а Павел не намираше за добре да вземат със себе си този, който се бе отделил от тях [още] от Памфилия, и не отиде с тях на делото.

³⁸Mas á Pablo no le parecía bien llevar consigo al que se había apartado de ellos desde Pamphylia, y no había ido con ellos á la obra.

³⁹И тъй, възникна разпра [помежду им], така че те се отделиха един от друг; и Варнава взе Марко та отплуваха за Кипър,

³⁹Y hubo tal contención entre ellos, que se apartaron el uno del otro; y Bernabé tomando á Marcos, navegó á Cipro.

⁴⁰а Павел си избра Сила, и тръгна, препоръчан от братята на Господната благодат.

⁴⁰Y Pablo escogiendo á Silas, partió encomendado de los hermanos á la gracia del Señor.

⁴¹И минаваше през Сирия и Киликия и утвърждаваше църквите.

⁴¹Y anduvo la Siria y la Cilicia, confirmando á las iglesias.