¹После пристигна и в Дервия и Листра; и, ето, там имаше един ученик на име Тимотей, син на една повярвала еврейка, а чийто баща беше грък.

¹DESPUÉS llegó á Derbe, y á Listra: y he aquí, estaba allí un discípulo llamado Timoteo, hijo de una mujer Judía fiel, mas de padre Griego.

²Тоя [ученик] имаше характер одобрен от братята в Листра и Икония.

²De éste daban buen testimonio los hermanos que estaban en Listra y en Iconio.

³Него Павел пожела да води със себе си, затова взе та го обряза поради юдеите, които бяха по ония места; понеже всички знаеха, че баща му беше грък.

³Este quiso Pablo que fuese con él; y tomándole, le circuncidó por causa de los Judíos que estaban en aquellos lugares; porque todos sabían que su padre era Griego.

⁴И като ходеха по градовете, предаваха им наредбите определени от апостолите и презвитерите в Ерусалим, за да ги пазят.

⁴Y como pasaban por las ciudades, les daban que guardasen los decretos que habían sido determinados por los apóstoles y los ancianos que estaban en Jerusalem.

⁵Така църквите се утвърждаваха във вярата, и от ден на ден се умножаваха числено.

⁵Así que, las iglesias eran confirmadas en fe, y eran aumentadas en número cada día.

⁶И [апостолите] преминаха фригийската и галатийската земя, като им се забрани от Светия Дух да проповядват словото в Азия;

⁶Y pasando á Phrygia y la provincia de Galacia, les fué prohibido por el Espíritu Santo hablar la palabra en Asia.

⁷и като дойдоха срещу Мизия опитаха се да отидат във Витания, но Исусовият Дух не им допусна.

⁷Y como vinieron á Misia, tentaron de ir á Bithynia; mas el Espíritu no les dejó.

⁸И тъй, като изминаха Мизия, слязоха в Троада.

⁸Y pasando á Misia, descendieron á Troas.

⁹И яви се на Павла нощем видение: един македонец стоеше та му се молеше, казвайки: Дойди в Македония и помогни ни.

⁹Y fué mostrada á Pablo de noche una visión: Un varón Macedonio se puso delante, rogándole, y diciendo: Pasa á Macedonia, y ayúdanos.

¹⁰И като видя видението, веднага потърсихме [случай] да отидем в Македония, като дойдохме до заключение, че Бог ни призовава да проповядваме благовестието на тях.

¹⁰Y como vió la visión, luego procuramos partir á Macedonia, dando por cierto que Dios nos llamaba para que les anunciásemos el evangelio.

¹¹И тъй, като отплувахме от Троада, отправихме се право към Самотрак, на следния ден в Неапол,

¹¹Partidos pues de Troas, vinimos camino derecho á Samotracia, y el día siguiente á Neápolis;

¹²и оттам във Филипи, който е главният град на оная част от Македония, и [римска] колония. В тоя град преседяхме няколко дни.

¹²Y de allí á Filipos, que es la primera ciudad de la parte de Macedonia, y una colonia; y estuvimos en aquella ciudad algunos días.

¹³А в събота излязохме вън от портата край една река, гдето предполагахме, че става молитва; и седнахме та говорихме на събраните [там] жени.

¹³Y un día de sábado salimos de la puerta junto al río, donde solía ser la oración; y sentándonos, hablamos á las mujeres que se habían juntado.

¹⁴И някоя си богобоязлива жена на име Лидия, от град Тиатир, продавачка на морави [платове], слушаше и Господ отвори сърцето й да внимава на това, което Павел говореше.

¹⁴Entonces una mujer llamada Lidia, que vendía púrpura en la ciudad de Tiatira, temerosa de Dios, estaba oyendo; el corazón de la cual abrió el Señor para que estuviese atenta á lo que Pablo decía.

¹⁵И като се кръсти тя и домът й, помоли ни, казвайки: Ако ме признавате за вярна Господу, влезте в къщата ми и седнете. И принуди ни.

¹⁵Y cuando fué bautizada, y su familia, nos rogó, diciendo: Si habéis juzgado que yo sea fiel al Señor, entrad en mi casa, y posad: y constriñónos.

¹⁶И [един ден], като отивахме на молитвеното място, срещна ни една мома, която имаше предсказателен дух и чрез прокобяването си докарваше голяма печалба на господарите си.

¹⁶Y aconteció, que yendo nosotros á la oración, una muchacha que tenía espíritu pitónico, nos salió al encuentro, la cual daba grande ganancia á sus amos adivinando.

¹⁷Тя вървеше подир Павла и нас та викаше, казвайки: Тия човеци са слуги на Всевишния Бог, които ви проповядват път за спасение.

¹⁷Esta, siguiendo á Pablo y á nosotros, daba voces, diciendo: Estos hombres son siervos del Dios Alto, los cuales os anuncian el camino de salud.

¹⁸Това тя правеше много дни [наред]. А понеже твърде дотегна на Павла, той се обърна и рече на духа: Заповядвам ти в името на Исуса Христа да излезеш от нея. И излезе в същия час.

¹⁸Y esto hacía por muchos días; mas desagradando á Pablo, se volvió y dijo al espíritu: Te mando en el nombre de Jesucristo, que salgas de ella. Y salió en la misma hora.

¹⁹А господарите й като видяха, че излезе и надеждата им за печалба, хванаха Павла и Сила та ги завлякоха на пазара пред началниците.

¹⁹Y viendo sus amos que había salido la esperanza de su ganancia, prendieron á Pablo y á Silas, y los trajeron al foro, al magistrado;

²⁰И като ги изведоха при градските съдии, рекоха: Тия човеци са юдеи и смущават града ни,

²⁰Y presentándolos á los magistrados, dijeron: Estos hombres, siendo Judíos, alborotan nuestra ciudad,

²¹като проповядват обичаи, които не е позволено на нас, като римляни, да приемаме или да пазим.

²¹Y predican ritos, los cuales no nos es lícito recibir ni hacer, pues somos Romanos.

²²На това народът купно се подигна против тях, градските съдии им разкъсаха дрехите и заповядаха да ги бият с тояги.

²²Y agolpóse el pueblo contra ellos: y los magistrados rompiéndoles sus ropas, les mandaron azotar con varas.

²³И като ги биха много, хвърлиха ги в тъмница, и заръчаха на тъмничния началник да ги варди здраво;

²³Y después que los hubieron herido de muchos azotes, los echaron en la cárcel, mandando al carcelero que los guardase con diligencia:

²⁴който, като получи такава заповед, хвърли ги в по-вътрешната тъмница, и стегна добре нозете им в клада.

²⁴El cual, recibido este mandamiento, los metió en la cárcel de más adentro; y les apretó los pies en el cepo.

²⁵Но по среднощ, когато Павел и Сила се молеха с химни на Бога, а затворниците ги слушаха,

²⁵Mas á media noche, orando Pablo y Silas, cantaban himnos á Dios: y los que estaban presos los oían.

²⁶внезапно стана голям трус, така че основите на тъмницата се поклатиха и веднага всички врати се отвориха, и оковите на всичките се развързаха.

²⁶Entonces fué hecho de repente un gran terremoto, de tal manera que los cimientos de la cárcel se movían; y luego todas las puertas se abrieron, y las prisiones de todos soltaron.

²⁷И началникът, когато се събуди и видя тъмничните врати отворени, измъкна ножа си и щеше да се убие, мислейки че затворниците са избягали.

²⁷Y despertado el carcelero, como vió abiertas las puertas de la cárcel, sacando la espada se quería matar, pensando que los presos se habían huído.

²⁸Но Павел извика със силен глас, думайки: Недей струва никакво зло на себе си, защото всички сме тука.

²⁸Mas Pablo clamó á gran voz, diciendo: No te hagas ningún mal; que todos estamos aquí.

²⁹Тогава [началникът] поиска светила, скочи вътре, и разтреперан падна пред Павла и Сила;

²⁹El entonces pidiendo luz, entró dentro, y temblando, derribóse á los pies de Pablo y de Silas;

³⁰и изведе ги вън и рече: Господа, що трябва да сторя, за да се спася?

³⁰Y sacándolos fuera, le dice: Señores, ¿qué es menester que yo haga para ser salvo?

³¹А те казаха: Повярвай в Господа, Исуса [Христа], и ще се спасиш, ти и домът ти.

³¹Y ellos dijeron: Cree en el Señor Jesucristo, y serás salvo tú, y tu casa.

³²И говориха Господното учение на него и на всички, които бяха в дома му.

³²Y le hablaron la palabra del Señor, y á todos los que estan en su casa.

³³И той ги взе в същия час през нощта та им изми раните; и без забава се кръсти, той и всичките негови.

³³Y tomándolos en aquella misma hora de la noche, les lavó los azotes; y se bautizó luego él, y todos los suyos.

³⁴И като ги заведе в къщата си, сложи им трапеза; и, повярвал в Бога, зарадва се с целия си дом.

³⁴Y llevándolos á su casa, les puso la mesa: y se gozó de que con toda su casa había creído á Dios.

³⁵А когато се разсъмна, градските съдии пратиха палачите да рекат: Пусни ония човеци.

³⁵Y como fué, día, los magistrados enviaron los alguaciles, diciendo: Deja ir á aquellos hombres.

³⁶И началникът съобщи думите на Павла, [казвайки]: Градските съдии са пратили да ви пуснем; сега, прочее, излезте и си идете с мир.

³⁶Y el carcelero hizo saber estas palabras á Pablo: Los magistrados han enviado á decir que seás sueltos: así que ahora salid, é id en paz.

³⁷Но Павел им рече: Биха ни публично без да сме били осъдени, нас, които сме римляни, и ни хвърлиха в тъмница; и сега тайно ли ни извеждат? То не става; но те нека дойдат и ни изведат.

³⁷Entonces Pablo les dijo: Azotados públicamente sin ser condenados, siendo hombres Romanos, nos echaron en la cárcel; y ¿ahora nos echan encubiertamente? No, de cierto, sino vengan ellos y sáquennos.

³⁸И палачите съобщиха тия думи на градските съдии; а те, като чуха, че били римляни, уплашиха се;

³⁸Y los alguaciles volvieron á decir á los magistrados estas palabras: y tuvieron miedo, oído que eran Romanos.

³⁹и дойдоха та ги помолиха [да бъдат снизходителни] и като ги изведоха поканиха ги да си отидат от града.

³⁹Y viniendo, les rogaron; y sacándolos, les pidieron que se saliesen de la ciudad.

⁴⁰А те, като излязоха от тъмницата, влязоха у Лидиини, и, като видяха братята, увещаваха ги и, си заминаха.

⁴⁰Entonces salidos de la cárcel, entraron en casa de Lidia; y habiendo visto á los hermanos, los consolaron, y se salieron.