¹След утихването на мълвата Павел повика учениците и, като ги увеща, прости се с тях и тръгна да отиде в Македония.

¹Y DESPUÉS que cesó el alboroto, llamando Pablo á los discípulos habiéndoles exhortado y abrazado, se despidió, y partió para ir á Macedonia.

²И като мина през ония места та увеща [учениците] с много думи, дойде в Гърция.

²Y andado que hubo aquellas partes, y exhortádoles con abundancia de palabra, vino á Grecia.

³И като преседя [там] три месеца, понеже юдеите направиха заговор против него във времето на тръгването му за Сирия, той реши да се върне през Македония.

³Y después de haber estado allí tres meses, y habiendo de navegar á Siria, le fueron puestas asechanzas por los Judíos; y así tomó consejo de volverse por Macedonia.

⁴И придружиха го до Азия берянинът Сосипатър Пиров, и от солунците Аристарх и Секунд; още и Гаий от Дервия и Тимотей, а от Азия Тихик и Трофим.

⁴Y le acompañaron hasta Asia Sopater Bereense, y los Tesalonicenses, Aristarco y Segundo; y Gayo de Derbe, y Timoteo; y de Asia, Tychîco y Trófimo.

⁵А тия бяха отишли по-напред, та ни чакаха в Троада;

⁵Estos yendo delante, nos esperaron en Troas.

⁶и ние отплувахме от Филипи подир дните на безквасните хлябове, и за пет дни дойдохме при тях в Троада, гдето преседяхме седем дни.

⁶Y nosotros, pasados los días de los panes sin levadura, navegamos de Filipos y vinimos á ellos á Troas en cinco días, donde estuvimos siete días.

⁷И в първия ден на седмицата, когато бяхме събрани за разчупването на хляба, Павел беседваше с тях понеже щеше да отпътува на сутринта; и продължи словото си до среднощ.

⁷Y el día primero de la semana, juntos los discípulos á partir el pan, Pablo les enseñaba, habiendo de partir al día siguiente: y alargó el discurso hasta la media noche.

⁸И имаше много светила в горната стая, гдето бяхме събрани.

⁸Y había muchas lámparas en el aposento alto donde estaban juntos.

⁹И едно момче, на име Евтих, което седеше на прозореца, беше заспало дълбоко, и когато Павел беседваше още по-надълго, бидейки обладано от сън, падна долу от третия етаж; и дигнаха го мъртво.

⁹Y un mancebo llamado Eutichô que estaba sentado en la ventana, tomado de un sueño profundo, como Pablo disputaba largamente, postrado del sueño cayó del tercer piso abajo, y fué alzado muerto.

¹⁰Но Павел слезе и като падна на него, прегърна го, и рече: Не се безпокойте, защото животът му е в него.

¹⁰Entonces descendió Pablo, y derribóse sobre él, y abrazándole, dijo: No os alborotéis, que su alma está en él.

¹¹След това той се качи горе, разчупи хляба та похапна, и приказва [пак] надълго до зори, и така тръгна.

¹¹Después subiendo, y partiendo el pan, y gustando, habló largamente hasta el alba, y así partió.

¹²А момчето доведоха живо, и доста се утешиха.

¹²Y llevaron al mozo vivo, y fueron consolados no poco.

¹³А ние тръгнахме по-напред за кораба и отплувахме за Асон, гдето щяхме да приберем Павла; понеже така беше поръчал, като щеше да отиде пеш.

¹³Y nosotros subiendo en el navío, navegamos á Assón, para recibir de allí á Pablo; pues así había determinado que debía él ir por tierra.

¹⁴И когато се събра с нас в Асон, прибрахме го и дойдохме в Митилин.

¹⁴Y como se juntó con nosotros en Assón, tomándole vinimos á Mitilene.

¹⁵И оттам като отплувахме, на следния ден дойдохме срещу Хиос, а на другия - стигнахме в Самос; и [като преседяхме в Трогилия] на следващия ден дойдохме в Милит.

¹⁵Y navegamos de allí, al día siguiente llegamos delante de Chîo, y al otro día tomamos puerto en Samo: y habiendo reposado en Trogilio, al día siguiente llegamos á Mileto.

¹⁶Защото Павел бе решил да отмине Ефес, за да не се бави в Азия, понеже бързаше, ако му беше възможно, да се намери в Ерусалим за деня на Петдесетницата.

¹⁶Porque Pablo se había propuesto pasar adelante de Efeso, por no deternerse en Asia: porque se apresuraba por hacer el día de Pentecostés, si le fuese posible, en Jerusalem.

¹⁷А от Милит прати в Ефес да повикат църковните презвитери,

¹⁷Y enviando desde Mileto á Efeso, hizo llamar á los ancianos de la iglesia.

¹⁸И като дойдоха при него, рече им: Вие знаете по какъв начин, още от първия ден, когато стъпих в Азия, прекарах цялото време между вас

¹⁸Y cuando vinieron á él, les dijo: Vosotros sabéis cómo, desde el primer día que entré en Asia, he estado con vosotros por todo el tiempo,

¹⁹в служене на Господа с пълно смиреномъдрие, със сълзи и с напасти, които ме сполетяха от заговорите на юдеите;

¹⁹Sirviendo al Señor con toda humildad, y con muchas lágrimas, y tentaciones que me han venido por las asechanzas de los Judíos:

²⁰как не се посвених да ви изявя всичко що е било полезно, и да ви поучавам и публично и по къщите,

²⁰Cómo nada que fuese útil he rehuído de anunciaros y enseñaros, públicamente y por las casas,

²¹като проповядвах и на юдеи и на гърци покаяние спрямо Бога и вяра спрямо нашия Господ Исус Христос.

²¹Testificando á los Judíos y á los Gentiles arrepentimiento para con Dios, y la fe en nuestro Señor Jesucristo.

²²И сега, ето, аз заставен духом, отивам в Ерусалим, без да зная какво ще ме сполети там,

²²Y ahora, he aquí, ligado yo en espíritu, voy á Jerusalem, sin saber lo que allá me ha de acontecer:

²³освен че Светият Дух ми свидетелствува във всеки град, казвайки, че връзвания и скърби ме очакват.

²³Mas que el Espíritu Santo por todas las ciudades me da testimonio, diciendo que prisiones y tribulaciones me esperan.

²⁴Но не се скъпя за живота [си], като че ми се свиди за него, в сравнение с това, да изкарам, пътя си и служението, което приех от Господа Исуса, да проповядвам благовестието на Божията благодат.

²⁴Mas de ninguna cosa hago caso, ni estimo mi vida preciosa para mí mismo; solamente que acabe mi carrera con gozo, y el ministerio que recibí del Señor Jesús, para dar testimonio del evangelio de la gracia de Dios.

²⁵И сега, ето аз зная, че ни един от вас, между които минах та проповядвах [Божието] царство, няма вече да види лицето ми.

²⁵Y ahora, he aquí, yo sé que ninguno de todos vosotros, por quien he pasado predicando el reino de Dios, verá más mi rostro.

²⁶Затова свидетелствувам ви в тоя ден, че аз съм чист от кръвта на всички;

²⁶Por tanto, yo os protesto el día de hoy, que yo soy limpio de la sangre de todos:

²⁷защото не се посвених да ви изявя цялата Божия воля.

²⁷Porque no he rehuído de anunciaros todo el consejo de Dios.

²⁸Внимавайте на себе си и на цялото стадо, в което Светият Дух ви е поставил епископи, да пасете църквата на Бога, която Той придоби със Собствената Си кръв.

²⁸Por tanto mirad por vosotros y por todo el rebaño en que el Espíritu Santo os ha puesto por obispos, para apacentar la iglesia del Señor, la cual ganó por su sangre.

²⁹Аз зная, че подир моето заминаване ще навлязат между вас свирепи вълци, които няма да жалят стадото;

²⁹Porque yo sé que después de mi partida entrarán en medio de vosotros lobos rapaces, que no perdonarán al ganado;

³⁰и от самите вас ще се издигнат човеци, които ще говорят извратено, та ще отвличат учениците след себе си.

³⁰Y de vosotros mismos se levantarán hombres que hablen cosas perversas, para llevar discípulos tras sí.

³¹Затова бдете и помнете, че за три години денем и нощем, не престанах да поучавам със сълзи всеки един [от вас].

³¹Por tanto, velad, acordándoos que por tres años de noche y de día, no he cesado de amonestar con lágrimas á cada uno.

³²И сега препоръчвам ви на Бога и на словото на Неговата благодат, което може да [ви] назидава и да [ви] даде наследството между всичките осветени.

³²Y ahora, hermanos, os encomiendo á Dios, y á la palabra de su gracia: el cual es poderoso para sobreedificar, y daros heredad con todos los santificados.

³³Никому среброто, или златото, или облеклото не съм пожелал.

³³La plata, ó el oro, ó el vestido de nadie he codiciado.

³⁴Вие сами знаете, че тия [мои] ръце послужиха за моите нужди и за [нуждите на] ония, които бяха с мене.

³⁴Antes vosotros sabéis que para lo que me ha sido necesario, y á los que están conmigo, estas manos me han servido.

³⁵Във всичко ви показах, че така трудещи се трябва да помагате на немощните и да помните думите на Господа Исуса, как Той е казал: По-блажено е да дава [човек], отколкото да приема.

³⁵En todo os he enseñado que, trabajando así, es necesario sobrellevar á los enfermos, y tener presente las palabras del Señor Jesús, el cual dijo: Más bienaventurada cosa es dar que recibir.

³⁶Като изговори това, коленичи и се помоли с всички тях.

³⁶Y como hubo dicho estas cosas, se puso de rodillas, y oró con todos ellos.

³⁷И всички плакаха много; и паднаха на шията на Павла и го целуваха,

³⁷Entonces hubo un gran lloro de todos: y echándose en el cuello de Pablo, le besaban,

³⁸наскърбени най-много за думата, която каза, че няма вече да видят лицето му. И го изпратиха до кораба.

³⁸Doliéndose en gran manera por la palabra que dijo, que no habían de ver más su rostro. Y le acompañaron al navío.