¹Като се разделихме от тях и отплавахме, дойдохме право на Кос, а на следния ден на Родос, и оттам на Патара.

¹Y HABIENDO partido de ellos, navegamos y vinimos camino derecho á Coos, y al día siguiente á Rhodas, y de allí á Pátara.

²И като намерихме кораб, който заминаваше за Финикия, качихме се на него и отплувахме.

²Y hallando un barco que pasaba á Fenicia, nos embarcamos, y partimos.

³И когато Кипър се показа, оставихме го отляво, и плувахме към Сирия, и слязохме в Тир; защото там щеше корабът да се разтовари.

³Y como avistamos á Cipro, dejándola á mano izquierda, navegamos á Siria, y vinimos á Tiro: porque el barco había de descargar allí su carga.

⁴И като издирихме учениците, преседяхме там седем дни; и те чрез Духа казваха на Павла да не стъпва в Ерусалим.

⁴Y nos quedamos allí siete días, hallados los discípulos, los cuales decían á Pablo por Espíritu, que no subiese á Jerusalem.

⁵И когато прекарахме тия дни, излязохме и отивахме си; и те всички, с жените и децата си, ни изпратиха до отвън града; и, коленичили на брега, помолихме се.

⁵Y cumplidos aquellos días, salimos acompañándonos todos, con sus mujeres é hijos, hasta fuera de la ciudad; y puestos de rodillas en la ribera, oramos.

⁶И като се простихме един с друг, ние се качихме на кораба, а те се върнаха у дома си.

⁶Y abrazándonos los unos á los otros, subimos al barco, y ellos se volvieron á sus casas.

⁷И ние, като отплувахме от Тир, стигнахме в Птолемаида, гдето поздравихме братята и преседяхме у тях един ден.

⁷Y nosotros, cumplida la navegación, vinimos de Tiro á Tolemaida; y habiendo saludado á los hermanos, nos quedamos con ellos un día.

⁸А на следния ден тръгнахме и стигнахме в Кесария; и влязохме в къщата на благовестителя Филипа, който бе един от седмината [дякони] и останахме у него.

⁸Y otro día, partidos Pablo y los que con él estábamos, vinimos á Cesarea: y entrando en casa de Felipe el evangelista, él cual era uno de los siete, posamos con él.

⁹А той имаше четири дъщери девици, които пророкуваха.

⁹Y éste tenía cuatro hijas, doncellas, que profetizaban.

¹⁰И след като бяхме преседяли там много дни, един пророк на име Агав слезе от Юдея.

¹⁰Y parando nosotros allí por muchos días, descendió de Judea un profeta, llamado Agabo;

¹¹И като дойде при нас, взе Павловия пояс та си върза нозете и ръцете, и рече: Ето що каза Светият Дух: Така юдеите в Ерусалим ще вържат човека, чийто е тоя пояс, и ще го предадат в ръцете на езичниците.

¹¹Y venido á nosotros, tomó el cinto de Pablo, y atándose los pies y las manos, dijo: Esto dice el Espíritu Santo: Así atarán los Judíos en Jerusalem al varón cuyo es este cinto, y le entregarán en manos de los Gentiles.

¹²И като чухме това, и ние и тамошните го молихме да не възлиза в Ерусалим.

¹²Lo cual como oímos, le rogamos nosotros y los de aquel lugar, que no subiese á Jerusalem.

¹³Тогава Павел отговори: Що правите вие, като плачете та ми съкрушавате сърцето? защото аз съм готов не само да бъда вързан, но и да умра в Ерусалим, за името на Господа Исуса.

¹³Entonces Pablo respondió: ¿Qué hacéis llorando y afligiéndome el corazón? porque yo no sólo estoy presto á ser atado, mas aun á morir en Jerusalem por el nombre del Señor Jesús.

¹⁴И понеже той беше неумолим, ние млъкнахме и рекохме: Да бъде Господната воля.

¹⁴Y como no le pudimos persuadir, desistimos, diciendo: Hágase la voluntad del Señor.

¹⁵И след тия дни приготвихме се [за път] и възлязохме в Ерусалим.

¹⁵Y después de estos días, apercibidos, subimos á Jerusalem.

¹⁶С нас дойдоха и [някои] от учениците в Кесария, и ни водеха при някого си Мнасона, кипрянин, отдавнашен ученик, у когото щяхме да бъдем гости.

¹⁶Y vinieron también con nosotros de Cesarea algunos de los discípulos, trayendo consigo á un Mnasón, Cyprio, discípulo antiguo, con el cual posásemos.

¹⁷И като стигнахме в Ерусалим, братята ни приеха с радост.

¹⁷Y cuando llegamos á Jerusalem, los hermanos nos recibieron de buena voluntad.

¹⁸И на следния ден Павел влезе с нас при Якова, гдето присъствуваха всичките презвитери.

¹⁸Y al día siguiente Pablo entró con nosotros á Jacobo, y todos los ancianos se juntaron;

¹⁹И като ги поздрави, разказа [им] едно по едно всичко що Бог беше извършил между езичниците чрез неговото служение.

¹⁹A los cuales, como los hubo saludado, contó por menudo lo que Dios había hecho entre los Gentiles por su ministerio.

²⁰А те, като чуха, прославиха Бога. Тогава му рекоха: Ти виждаш, брате, колко десетки хиляди повярвали юдеи има, и те всички ревностно поддържат закона.

²⁰Y ellos como lo oyeron, glorificaron á Dios, y le dijeron: Ya ves, hermano, cuántos millares de Judíos hay que han creído; y todos son celadores de la ley:

²¹А за тебе са уведомени, че ти си бил учил всичките юдеи, които са между езичниците, да отстъпят от Моисеевия [закон], като им казваш да не обрязват чадата си, нито да държат [старите] обреди.

²¹Mas fueron informados acerca de ti, que enseñas á apartarse de Moisés á todos los Judíos que están entre los Gentiles, diciéndoles que no han de circuncidar á los hijos, ni andar según la costumbre.

²²И тъй какво да се направи? [Без друго ще се събере тълпа, защото] те непременно ще чуят, че си дошъл.

²²¿Qué hay pues? La multitud se reunirá de cierto: porque oirán que has venido.

²³Затова направи каквото ти кажем. Между нас има четирима мъже, които имат обрек;

²³Haz pues esto que te decimos: Hay entre nosotros cuatro hombres que tienen voto sobre sí:

²⁴вземи ги, и извърши очищението си заедно с тях, и иждиви за тях, за да обръснат главите си; и [така] всички ще знаят, че не е истина това, което са чули за тебе, но че и ти постъпваш порядъчно и пазиш закона.

²⁴Tomando á éstos contigo, purifícate con ellos, y gasta con ellos, para que rasuren sus cabezas, y todos entiendan que no hay nada de lo que fueron informados acerca de ti; sino que tú también andas guardando la ley.

²⁵А колкото за повярвалите езичници, ние писахме решението си да се вардят от [ядене] идоложертвено, кръв, удавено, [тоже] и от блудство.

²⁵Empero cuanto á los que de los Gentiles han creído, nosotros hemos escrito haberse acordado que no guarden nada de esto; solamente que se abstengan de lo que fue sacrificado á los ídolos, y de sangre, y de ahogado, y de fornicación.

²⁶Тогава Павел взе мъжете; и на следния ден, като свърши очищението си заедно с тях, влезе в храма и обяви кога щяха да се свършат дните, [определени] за очищението, когато щеше да се принесе приноса за всеки един от тях.

²⁶Entonces Pablo tomó consigo aquellos hombres, y al día siguiente, habiéndose purificado con ellos, entró en el templo, para anunciar el cumplimiento de los días de la purificación, hasta ser ofrecida ofrenda por cada uno de ellos.

²⁷И когато седемте дни бяха на свършване, юдеите от Азия, като го видяха в храма, възбудиха целия народ, туриха ръце на него и викаха:

²⁷Y cuando estaban para acabarse los siete días, unos Judíos de Asia, como le vieron en el templo, alborotaron todo el pueblo y le echaron mano,

²⁸О, израилтяни, помагайте! Това е човекът, който навсякъде учи всичките против народа [ни], против закона и против това място; а освен това въведе и гърци в храма, и оскверни това свето място.

²⁸Dando voces: Varones Israelitas, ayudad: Este es el hombre que por todas partes enseña á todos contra el pueblo, y la ley, y este lugar; y además de esto ha metido Gentiles en el templo, y ha contaminado este lugar Santo.

²⁹(Защото преди това бяха видели с него в града ефесянина Трофим и мислеха, че Павел го е въвел в храма).

²⁹Porque antes habían visto con él en la ciudad á Trófimo, Efesio, al cual pensaban que Pablo había metido en el templo.

³⁰И целият град се развълнува и людете се стекоха; и като уловиха Павла, извлякоха го вън от храма; и веднага се затвориха вратите.

³⁰Así que, toda la ciudad se alborotó, y agolpóse el pueblo; y tomando á Pablo, hiciéronle salir fuera del templo, y luego las puertas fueron cerradas.

³¹И когато щяха да го убият, стигна известие до хилядника на полка, че целият Ерусалим е размирен.

³¹Y procurando ellos matarle, fué dado aviso al tribuno de la compañía, que toda la ciudad de Jerusalem estaba alborotada;

³²и той завчас взе войници и стотници та се завтече долу върху тях. А те като видяха хилядника и войниците, престанаха да бият Павла.

³²El cual tomando luego soldados y centuriones, corrió á ellos. Y ellos como vieron al tribuno y á los soldados, cesaron de herir á Pablo.

³³Тогава хилядникът се приближи та го хвана и заповяда да го оковат с две вериги, и разпитваше, кой е той и що е сторил.

³³Entonces llegando el tribuno, le prendió, y le mandó atar con dos cadenas; y preguntó quién era, y qué había hecho.

³⁴А между навалицата едни викаха едно, а други друго; и понеже не можеше да разбере същността [на работата] поради смущението, заповяда да го закарат в крепостта.

³⁴Y entre la multitud, unos gritaban una cosa, y otros otra: y como no podía entender nada de cierto á causa del alboroto, le mandó llevar á la fortaleza.

³⁵А когато стигна до стъпалата, войниците го [дигнаха и] носеха поради насилието на навалицата,

³⁵Y como llegó á las gradas, aconteció que fué llevado de los soldados á causa de la violencia del pueblo;

³⁶защото всичките люде вървяха подире и викаха: Махни го [от света!]

³⁶Porque multitud de pueblo venía detrás, gritando: Mátale.

³⁷И когато щяха да въведат Павла в крепостта, той каза на хилядника: Позволено ли ми е да кажа нещо? А той рече: Знаеш ли гръцки!

³⁷Y como comenzaron á meter á Pablo en la fortaleza, dice al tribuno: ¿Me será lícito hablarte algo? Y él dijo: ¿Sabes griego?

³⁸Не си ли тогава оня египтянин, който преди няколко време размири и изведе в пустинята четирите хиляди мъже убийци?

³⁸¿No eres tú aquel Egipcio que levantaste una sedición antes de estos días, y sacaste al desierto cuatro mil hombres salteadores?

³⁹А Павел рече: Аз съм юдеин от Тарс киликийски, гражданин на тоя знаменит град; и ти се моля да ми позволиш да поговоря на людете.

³⁹Entonces dijo Pablo: Yo de cierto soy hombre Judío, ciudadano de Tarso, ciudad no obscura de Cilicia: empero ruégote que me permitas que hable al pueblo.

⁴⁰И като му позволи, Павел застана на стъпалата и помаха с ръка на людете; а като се въдвори голяма тишина, почна да им говори на еврейски, казвайки:

⁴⁰Y como él se lo permitió, Pablo, estando en pie en las gradas, hizo señal con la mano al pueblo. Y hecho grande silencio, habló en lengua hebrea, diciendo: