¹Братя и бащи, слушайте сега моята защита пред вас.

¹VARONES hermanos y padres, oid la razón que ahora os doy.

²(И като чуха, че им говори на еврейски, те пазеха още по-голяма тишина; и той каза):

²(Y como oyeron que les hablaba en lengua hebrea, guardaron más silencio.) Y dijo:

³Аз съм юдеин, роден в Тарс киликийски, а възпитан в тоя град при Гамалииловите нозе, изучен строго в предадения от бащите ни закон. И бях ревностен за Бога, както сте и всички вие днес;

³Yo de cierto soy Judío, nacido en Tarso de Cilicia, mas criado en esta ciudad á los pies de Gamaliel, enseñado conforme á la verdad de la ley de la patria, celoso de Dios, como todos vosotros sois hoy.

⁴и гонех до смърт, [последователите на] тоя път, като връзвах и предавах на затвор и мъже и жени;

⁴Que he perseguido este camino hasta la muerte, prendiendo y entregando en cárceles hombres y mujeres:

⁵както свидетелствува за мене и първосвещеникът и цялото старейшинство, от които бях взел и писма до братята [евреи] в Дамаск, гдето отивах да закарам вързани в Ерусалим и ония които бяха там, за да ги накажат.

⁵Como también el príncipe de los sacerdotes me es testigo, y todos los ancianos; de los cuales también tomando letras á los hermanos, iba á Damasco para traer presos á Jerusalem aun á los que estuviesen allí, para que fuesen castigados.

⁶И когато вървях и приближих Дамаск, къде пладне, внезапно блесна от небето голяма светлина около мене.

⁶Mas aconteció que yendo yo, y llegando cerca de Damasco, como á medio día, de repente me rodeó mucha luz del cielo:

⁷И паднах на земята и чух глас, който ми каза: Савле, Савле, защо Ме гониш.

⁷Y caí en el suelo, y oí una voz que me decía: Saulo, Saulo, ¿por qué me persigues?

⁸А аз отговорих: Кой си Ти, Господи? И рече ми: Аз съм Исус Назарянинът, Когото ти гониш.

⁸Yo entonces respondí: ¿Quién eres, Señor? Y me dijo: Yo soy Jesús de Nazaret, á quién tú persigues.

⁹А другарите ми видяха светлината, но не чуха гласа на Този, Който ми говореше.

⁹Y los que estaban conmigo vieron á la verdad la luz, y se espantaron; mas no oyeron la voz del que hablaba conmigo.

¹⁰И рекох: Какво да сторя Господи? И Господ ми рече: Стани, иди в Дамаск, и там ще ти се каже за всичко що ти е определено да сториш.

¹⁰Y dije: ¿Qué haré, Señor? Y el Señor me dijo: Levántate, y ve á Damasco, y allí te será dicho todo lo que te está señalado hacer.

¹¹И понеже от блясъка на оная светлина изгубих зрението си, другарите ми ме поведоха за ръка, и [така] влязох в Дамаск.

¹¹Y como yo no viese por causa de la claridad de la luz, llevado de la mano por los que estaban conmigo, vine á Damasco.

¹²И някой си Анания човек благочестив по закона, одобрен от всички там живеещи юдеи,

¹²Entonces un Ananías, varón pío conforme á la ley, que tenía buen testimonio de todos los Judíos que allí moraban,

¹³дойде при мене, и като застана [и се наведе] над мене, рече ми: Брате Савле, прогледай. И аз начаса получих зрението си [и погледнах] на него.

¹³Viniendo á mí, y acercándose, me dijo: Hermano Saulo, recibe la vista. Y yo en aquella hora le miré.

¹⁴А той рече: Бог на бащите ни те е предназначил да познаеш Неговата воля, и да видиш праведника и да чуеш глас от Неговите уста;

¹⁴Y él dijo: El Dios de nuestros padres te ha predestinado para que conocieses su voluntad, y vieses á aquel Justo, y oyeses la voz de su boca.

¹⁵защото ще бъдеш свидетел за Него пред всичките човеци за това, което си видял и чул.

¹⁵Porque has de ser testigo suyo á todos los hombres, de lo que has visto y oído.

¹⁶И сега защо се бавиш? Стани, кръсти се и се умий от греховете си, и призови Неговото име.

¹⁶Ahora pues, ¿por qué te detienes? Levántate, y bautízate, y lava tus pecados, invocando su nombre.

¹⁷И като се върнах в Ерусалим, когато се молех в храма дойдох в изстъпление,

¹⁷Y me aconteció, vuelto á Jerusalem, que orando en el templo, fuí arrebatado fuera de mí.

¹⁸и видях Го да ми казва: Побързай да излезеш скоро из Ерусалим, защото няма да приемат твоето свидетелство за Мене.

¹⁸Y le vi que me decía: Date prisa, y sal prestamente fuera de Jerusalem; porque no recibirán tu testimonio de mí.

¹⁹И аз рекох: Господи, те знаят, че аз затварях и биех по синагогите ония, които вярваха в Тебе;

¹⁹Y yo dije: Señor, ellos saben que yo encerraba en cárcel, y hería por las sinagogas á los que creían en ti;

²⁰и когато се проливаше кръвта на Твоя мъченик Стефана, и аз бях там и одобрявах, като вардех дрехите на тия, които го убиваха.

²⁰Y cuando se derramaba la sangre de Esteban tu testigo, yo también estaba presente, y consentía á su muerte, y guardaba las ropas de los que le mataban.

²¹Но Той ми рече: Иди, защото ще те пратя далеч между езичниците.

²¹Y me dijo: Ve, porque yo te tengo que enviar lejos á los Gentiles.

²²До тая дума го слушаха; а тогаз извикаха със силен глас, казвайки: Да се махне такъв от земята! защото не е достоен да живее.

²²Y le oyeron hasta esta palabra: entonces alzaron la voz, diciendo: Quita de la tierra á un tal hombre, porque no conviene que viva.

²³И понеже те викаха, мятаха дрехите си и хвърляха прах по въздуха,

²³Y dando ellos voces, y arrojando sus ropas y echando polvo al aire,

²⁴хилядникът заповяда да го закарат в крепостта и заръча да го изпитат с биене, за да узнае, по коя причина викат така против него.

²⁴Mandó el tribuno que le llevasen á la fortaleza, y ordenó que fuese examinado con azotes, para saber por qué causa clamaban así contra él.

²⁵И когато го бяха разтегнали с ремъци, Павел рече на стотника, който стоеше там: Законно ли е вам да бичувате един римлянин, и то неосъден?

²⁵Y como le ataron con correas, Pablo dijo al centurión que estaba presente: ¿Os es lícito azotar á un hombre Romano sin ser condenado?

²⁶Като чу това, стотникът отиде да извести на хилядника, казвайки: Какво правиш? защото тоя човек е римлянин.

²⁶Y como el centurión oyó esto, fué y dió aviso al tribuno, diciendo ¿Qué vas á hacer? porque este hombre es Romano.

²⁷Тогава хилядникът се приближи и му рече: Кажи ми римлянин ли си ти? А той каза: Римлянин.

²⁷Y viniendo el tribuno, le dijo: Dime, ¿eres tú Romano? Y él dijo: Sí.

²⁸Хилядникът отговори: С много пари съм добил това гражданство. А Павел рече: Но аз съм се и родил [в него].

²⁸Y respondió el tribuno: Yo con grande suma alcancé esta ciudadanía. Entonces Pablo dijo: Pero yo lo soy de nacimiento.

²⁹Тогава веднага се оттеглиха от него тия, които щяха да го изпитват. А хилядникът се уплаши като разбра, че е римлянин, понеже го беше вързал.

²⁹Así que, luego se apartaron de él los que le habían de atormentar: y aun el tribuno también tuvo temor, entendido que era Romano, por haberle atado.

³⁰На утринта, като искаше да разбере същинската причина, по която юдеите го обвиняваха, той го развърза, заповяда да се съберат главните свещеници и целият им синедрион, и доведе долу Павла та го постави пред тях.

³⁰Y al día siguiente, queriendo saber de cierto la causa por qué era acusado de los Judíos, le soltó de las prisiones, y mandó venir á los príncipes de los sacerdotes, y á todo su concilio: y sacando á Pablo, le presentó delante de ellos.