¹И Павел като се вгледа в синедриона, рече: Братя, до тоя ден съм живял пред Бога със съвършено чиста съвест.

¹ENTONCES Pablo, poniendo los ojos en el concilio, dice: Varones hermanos, yo con toda buena conciencia he conversado delante de Dios hasta el día de hoy.

²А първосвещеникът Анания заповяда на стоящите до него да го ударят по устата.

²El príncipe de los sacerdotes, Ananías, mandó entonces á los que estaban delante de él, que le hiriesen en la boca.

³Тогава Павел му рече: Бог ще удари тебе, стено варосана; и ти си седнал да ме съдиш по закона, а против закона заповядваш да ме ударят?

³Entonces Pablo le dijo: Herirte ha Dios, pared blanqueada: ¿y estás tú sentado para juzgarme conforme á la ley, y contra la ley me mandas herir?

⁴А стоящите наоколо рекоха: Божия първосвещеник ли хулиш?

⁴Y los que estaban presentes dijeron: ¿Al sumo sacerdote de Dios maldices?

⁵И Павел рече: Не знаех, братя, че той е първосвещеник, защото е писано: "Да не злословиш началника на рода си".

⁵Y Pablo dijo: No sabía, hermanos, que era el sumo sacerdote; pues escrito está: Al príncipe de tu pueblo no maldecirás.

⁶А когато Павел позна, че една част са садукеи, а другите фарисеи извика в синедриона: Братя, аз съм фарисей, син на фарисеи; съдят ме поради надеждата и [учението] за възкресението на мъртвите.

⁶Entonces Pablo, sabiendo que la una parte era de Saduceos, y la otra de Fariseos, clamó en el concilio: Varones hermanos, yo soy Fariseo, hijo de Fariseo: de la esperanza y de la resurrección de los muertos soy yo juzgado.

⁷И когато рече това, възникна разпра между фарисеите и садукеите; и събранието се раздели.

⁷Y como hubo dicho esto, fué hecha disensión entre los Fariseos y los Saduceos; y la multitud fué dividida.

⁸Защото садукеите казват, че няма възкресение, нито ангел, нито дух; а фарисеите признават и двете.

⁸Porque los Saduceos dicen que no hay resurrección, ni ángel, ni espíritu; mas los Fariseos confiesan ambas cosas.

⁹И [така] възникна голяма глъчка; и някои книжници от фарисейската страна станаха та се препираха, казвайки: Никакво зло не намираме у тоя човек; и какво [да направим], ако му е говорил дух или ангел?

⁹Y levantóse un gran clamor: y levantándose los escribas de la parte de los Fariseos, contendían diciendo: Ningún mal hallamos en este hombre; que si espíritu le ha hablado, ó ángel, no resistamos á Dios.

¹⁰И понеже разпрата стана голяма, хилядникът, боейки се да не би да разкъсат Павла, заповяда на войниците да слязат и да го грабнат изпомежду им, и да го заведат в крепостта.

¹⁰Y habiendo grande disensión, el tribuno, teniendo temor de que Pablo fuese despedazado de ellos, mandó venir soldados, y arrebatarle de en medio de ellos, y llevarle á la fortaleza.

¹¹И през следващата нощ Господ застана до него и рече: Дерзай, защото както си свидетелствувал за Мене в Ерусалим, така трябва да свидетелствуваш и в Рим.

¹¹Y la noche siguiente, presentándosele el Señor, le dijo: Confía, Pablo; que como has testificado de mí en Jerusalem, así es menester testifiques también en Roma.

¹²И като се разсъмна, юдеите направиха заговор, влязоха под проклетия и рекоха, че няма да ядат, нито да пият догдето не убият Павла.

¹²Y venido el día, algunos de los Judíos se juntaron, é hicieron voto bajo de maldición, diciendo que ni comerían ni beberían hasta que hubiesen muerto á Pablo.

¹³Тия, които направиха тоя заговор, бяха повече от четиридесет души.

¹³Y eran más de cuarenta los que habían hecho esta conjuración;

¹⁴Те дойдоха при главните свещеници и старейшините и рекоха: Влязохме под проклетия, да не вкусим нищо докле не убием Павла.

¹⁴Los cuales se fueron á los príncipes de los sacerdotes y á los ancianos, y dijeron: Nosotros hemos hecho voto debajo de maldición, que no hemos de gustar nada hasta que hayamos muerto á Pablo.

¹⁵Сега, прочее, вие със синедриона заявете на хилядника да го доведе долу при вас, уж че искате да изучите по-точно неговото дело; а ние, преди да се приближи той, сме готови да го убием.

¹⁵Ahora pues, vosotros, con el concilio, requerid al tribuno que le saque mañana á vosotros como que queréis entender de él alguna cosa más cierta; y nosotros, antes que él llegue, estaremos aparejados para matarle.

¹⁶Но Павловият сестрин син, като [ги] завари, чу заговора и влезе в крепостта та обади на Павла.

¹⁶Entonces un hijo de la hermana de Pablo, oyendo las asechanzas, fué, y entró en la fortaleza, y dió aviso á Pablo.

¹⁷Тогава Павел повика един от стотниците и [му] рече: Заведи това момче при хилядника, защото има да му обади нещо.

¹⁷Y Pablo, llamando á uno de los centuriones, dice: Lleva á este mancebo al tribuno, porque tiene cierto aviso que darle.

¹⁸И той го взе, заведе го при хилядника, и каза: Запреният Павел ме повика и ми се помоли да доведа това момче при тебе, защото имало да ти каже нещо.

¹⁸El entonces tomándole, le llevó al tribuno, y dijo: El preso Pablo, llamándome, me rogó que trajese á ti este mancebo, que tiene algo que hablarte.

¹⁹А хилядникът го взе за ръка, и като се оттегли настрана, попита [го] на саме: Какво има да ми обадиш?

¹⁹Y el tribuno, tomándole de la mano y retirándose aparte, le preguntó: ¿Qué es lo que tienes que decirme?

²⁰А той рече: Юдеите се нагласиха да те замолят да заведеш Павла утре долу в синедриона, като че ли искаш да разпиташ по-точно за него.

²⁰Y él dijo: Los Judíos han concertado rogarte que mañana saques á Pablo al concilio, como que han de inquirir de él alguna cosa más cierta.

²¹Но ти недей ги слуша, защото го причакват повече от четиридесет души от тях, които влязоха под проклетия, [задължавайки се] да не ядат нито да пият до гдето не го убият. Те още сега са готови, и чакат [само] да им се обещаеш.

²¹Mas tú no los creas; porque más de cuarenta hombres de ellos le acechan, los cuales han hecho voto debajo de maldición, de no comer ni beber hasta que le hayan muerto; y ahora están apercibidos esperando tu promesa.

²²И тъй хилядникът остави момчето да си отиде, като му заръча: Никому да не кажеш, че си ми обадил това.

²²Entonces el tribuno despidió al mancebo, mandándole que á nadie dijese que le había dado aviso de esto.

²³Тогава повика двама от стотниците та [им] рече: Пригответе двеста пехотинци, седемдесет конници и двеста копиеносци да заминат за Кесария на третия час през нощта.

²³Y llamados dos centuriones, mandó que apercibiesen para la hora tercia de la noche doscientos soldados, que fuesen hasta Cesarea, y setenta de á caballo, y doscientos lanceros;

²⁴Пригответе и добитък, на който да възкачат Павла, и да го отведат безопасно до управителя Феликса.

²⁴Y que aparejasen cabalgaduras en que poniendo á Pablo, le llevasen en salvo á Félix el Presidente.

²⁵Той написа и писмо, което имаше следното съдържание:

²⁵Y escribió una carta en estos términos:

²⁶От Клавдия Лисия до негово превъзходителство управителя Феликса, поздрав.

²⁶Claudio Lisias al excelentísimo gobernador Félix: Salud.

²⁷Тоя човек биде уловен от юдеите, които щяха да го убият; но аз пристигнах с войниците та го избавих, понеже се научих, че бил римлянин.

²⁷A este hombre, aprehendido de los Judíos, y que iban ellos á matar, libré yo acudiendo con la tropa, habiendo entendido que era Romano.

²⁸И като поисках да разбера причината, по която го обвиняваха, заведох го долу в синедриона им;

²⁸Y queriendo saber la causa por qué le acusaban, le llevé al concilio de ellos:

²⁹и намерих, че го обвиняват за въпроси от техния закон; нямаше, обаче, никакво обвинение в нещо достойно за смърт или окови.

²⁹Y hallé que le acusaban de cuestiones de la ley de ellos, y que ningún crimen tenía digno de muerte ó de prisión.

³⁰И понеже ми се подсказа, че щяло да има заговор против човека, веднага го изпратих при тебе, като заръчах и на обвинителите му да се изкажат пред тебе против него. [Остани със здраве].

³⁰Mas siéndome dado aviso de asechanzas que le habían aparejado los Judíos, luego al punto le he enviado á ti, intimando también á los acusadores que traten delante de ti lo que tienen contra él. Pásalo bien.

³¹И тъй, войниците, според дадената им заповед, взеха Павла и го заведоха през нощта в Антипатрида.

³¹Y los soldados, tomando á Pablo como les era mandado, lleváronle de noche á Antipatris.

³²И на утринта оставиха конниците да отидат с него, а те се върнаха в крепостта.

³²Y al día siguiente, dejando á los de á caballo que fuesen con él, se volvieron á la fortaleza.

³³А [конниците], като влязоха в Кесария и връчиха писмото на управителя, представиха му и Павла.

³³y como llegaron á Cesarea, y dieron la carta al gobernador, presentaron también á Pablo delante de él.

³⁴А като го прочете, попита го от коя област е; и като разбра, че е от Киликия, рече:

³⁴Y el gobernador, leída la carta, preguntó de qué provincia era; y entendiendo que de Cilicia,

³⁵Ще те изслушам, когато дойдат и обвинителите ти. И заповяда да го вардят в Иродовата претория.

³⁵Te oiré, dijo, cuando vinieren tus acusadores. Y mandó que le guardasen en el pretorio de Herodes.