¹И когато се избавихме, познахме, че островът се наричаше Малта.

¹Y CUANDO escapamos, entonces supimos que la isla se llamaba Melita.

²А туземците ни показаха необикновено човеколюбие, защото приеха всички нас, и, понеже валеше дъжд и беше студено, накладоха огън.

²Y los bárbaros nos mostraron no poca humanidad; porque, encendido un fuego, nos recibieron á todos, á causa de la lluvia que venía, y del frío.

³И когато Павел натрупа един куп храсти и го тури на огъня, една ехидна излезе от топлината и се залепи за ръката му.

³Entonces habiendo Pablo recogido algunos sarmientos, y puéstolos en el fuego, una víbora, huyendo del calor, le acometió á la mano.

⁴А туземците, като видяха змията, как висеше на ръката му, думаха помежду си: Без съмнение тоя човек ще е убиец, който, ако и да се е избавил от морето, пак правосъдието не го остави да живее.

⁴Y como los bárbaros vieron la víbora colgando de su mano, decían los unos á los otros: Ciertamente este hombre es homicida, á quien, escapado de la mar, la justicia no deja vivir.

⁵Но той тръсна змията в огъня и не почувствува никакво зло.

⁵Mas él, sacudiendo la víbora en el fuego, ningún mal padeció.

⁶А те очакваха, че ще отече, или внезапно ще падне мъртъв; но като чакаха много време и гледаха, че не му става никакво зло, промениха мнението си и думаха, че е бог.

⁶Empero ellos estaban esperando cuándo se había de hinchar, ó caer muerto de repente; mas habiendo esperado mucho, y viendo que ningún mal le venía, mudados, decían que era un dios.

⁷А около това място се намираха именията на първенеца на острова, чието име беше Поплий, който ни прие и гощава приятелски три дни.

⁷En aquellos lugares había heredades del principal de la isla, llamado Publio, el cual nos recibió y hospedó tres días humanamente.

⁸И случи се Поплиевият баща да лежи болен от треска и дизентерия; а Павел влезе при него, и като се помоли, положи ръце на него и го изцели.

⁸Y aconteció que el padre de Publio estaba en cama, enfermo de fiebres y de disentería: al cual Pablo entró, y después de haber orado, le puso las manos encima, y le sanó:

⁹Като стана това, и другите от острова, които имаха болести дохождаха и се изцеляваха;

⁹Y esto hecho, también otros que en la isla tenían enfermedades, llegaban, y eran sanados:

¹⁰които и ни показваха много почести, и, когато тръгнахме, туриха в кораба потребното за нуждите ни.

¹⁰Los cuales también nos honraron con muchos obsequios; y cuando partimos, nos cargaron de las cosas necesarias.

¹¹И тъй, подир три месеца отплувахме с един александрийски кораб, който беше презимувал в острова, и който имаше за знак Близнаците.

¹¹Así que, pasados tres meses, navegamos en una nave Alejandrina que había invernado en la isla, la cual tenía por enseña á Cástor y Pólux.

¹²И като стигнахме в Сиракуза, преседяхме там три дни.

¹²Y llegados á Siracusa, estuvimos allí tres días.

¹³И оттам, като лъкатушехме, стигнахме в Ригия; и след един ден, като повея южен вятър, на втория ден дойдохме в Потиоли,

¹³De allí, costeando alrededor, vinimos á Regio; y otro día después, soplando el austro, vinimos al segundo día á Puteolos:

¹⁴гдето намерихме братя, които ни замолиха да преседим у тях седем дни. Така дойдохме в Рим,

¹⁴Donde habiendo hallado hermanos, nos rogaron que quedásemos con ellos siete días; y luego vinimos á Roma;

¹⁵отгдето братята, като чули за нас, бяха дошли до Апиевото тържище и до трите кръчми да ни посрещнат; и Павел като ги видя, благодари на Бога и се ободри.

¹⁵De donde, oyendo de nosotros los hermanos, nos salieron á recibir hasta la plaza de Appio, y Las Tres Tabernas: á los cuales como Pablo vió, dió gracias á Dios, y tomó aliento.

¹⁶А когато влязохме в Рим, стотникът предаде запрените на войводата; а на Павла се позволи да живее отделно с войника, който го вардеше.

¹⁶Y como llegamos á Roma, el centurión entregó los presos al prefecto de los ejércitos, mas á Pablo fué permitido estar por sí, con un soldado que le guardase.

¹⁷И подир три дни той свика по-първите от юдеите и, като се събраха каза им: Братя, без да съм сторил аз нещо против народа [ни], или против бащините обичаи, пак от Ерусалим ме предадоха вързан в ръцете на римляните;

¹⁷Y aconteció que tres días después, Pablo convocó á los principales de los Judíos; á los cuales, luego que estuvieron juntos, les dijo: Yo, varones hermanos, no habiendo hecho nada contra el pueblo, ni contra los ritos de la patria, he sido entregado preso

¹⁸които, като ме изпитаха, щяха да ме пуснат, защото в мене нямаше нищо [достойно] за смърт.

¹⁸Los cuales, habiéndome examinado, me querían soltar; por no haber en mí ninguna causa de muerte.

¹⁹Но понеже юдеите се възпротивиха [на това], принудих се да се отнеса до Кесаря, а не че имах да обвиня в нещо народа си.

¹⁹Mas contradiciendo los Judíos, fuí forzado á apelar á César; no que tenga de qué acusar á mi nación.

²⁰По тая причина, прочее, ви повиках, за да ви видя и да ви поговоря, защото заради това, за което Израил се надява, съм вързан с тая верига.

²⁰Así que, por esta causa, os he llamado para veros y hablaros; porque por la esperanza de Israel estoy rodeado de esta cadena.

²¹А те му казаха: Нито сме получавали ние писма от Юдея за тебе, нито е дохождал някой от братята да ни извести, или да ни каже нещо лошо за тебе.

²¹Entonces ellos le dijeron: Nosotros ni hemos recibido cartas tocante á tí de Judea, ni ha venido alguno de los hermanos que haya denunciado ó hablado algún mal de ti.

²²Но желаем да чуем от тебе какво мислиш, защото ни е известно, че навсякъде говорят против това учение.

²²Mas querríamos oir de ti lo que sientes; porque de esta secta notorio nos es que en todos lugares es contradicha.

²³И като му определиха ден, мнозина от тях дойдоха при него там гдето живееше; и от сутринта до вечерта той им излагаше с доказателства Божието царство и ги уверяваше за Исуса и от Моисеевия закон и от пророците.

²³Y habiéndole señalado un día, vinieron á él muchos á la posada, á los cuales declaraba y testificaba el reino de Dios, persuadiéndoles lo concerniente á Jesús, por la ley de Moisés y por los profetas, desde la mañana hasta la tarde.

²⁴И едни повярваха това, което говореше, а други не вярваха.

²⁴Y algunos asentían á lo que se decía, mas algunos no creían.

²⁵И те, понеже бяха несъгласни помежду си, се разотиваха, като им рече Павел една дума: Добре е говорил Светият Дух чрез пророк Исаия на бащите ви, когато е рекъл:

²⁵Y como fueron entre sí discordes, se fueron, diciendo Pablo esta palabra: Bien ha hablado el Espíritu Santo por el profeta Isaías á nuestros padres,

²⁶"Иди, кажи на тия люде: Със слушане ще чуете, но никак няма да схванете; И с очи ще видите, но никак няма да разберете.

²⁶Diciendo: Ve á este pueblo, y di les: De oído oiréis, y no entenderéis; Y viendo veréis, y no percibiréis:

²⁷Защото затлъстя сърцето на тия люде, И ушите им натегнаха, И очите си затвориха, Да не би да гледат с очите си, И да разберат със сърцето си, И да се обърнат та да ги изцеля".

²⁷Porque el corazón de este pueblo se ha engrosado, Y de los oídos oyeron pesadamente, Y sus ojos taparon; Porque no vean con los ojos, Y oigan con los oídos, Y entiendan de corazón, Y se conviertan, Y yo los sane.

²⁸Затуй, да знаете, че това Божие спасение се изпрати на езичниците; и те ще слушат.

²⁸Séaos pues notorio que á los Gentiles es enviada esta salud de Dios: y ellos oirán.

²⁹[И като рече това, юдеите си отидоха с голяма препирня помежду си].

²⁹Y habiendo dicho esto, los Judíos salieron, teniendo entre sí gran contienda.

³⁰А Павел преседя цели две, години в отделна под наем къща, гдето приемаше всички, които отиваха при него,

³⁰Pablo empero, quedó dos años enteros en su casa de alquiler, y recibía á todos los que á él venían,

³¹като проповядваше Божието царство, и с пълно дръзновение поучаваше за Господа Исуса Христа без да му забранява някой.

³¹Predicando el reino de Dios y enseñando lo que es del Señor Jesucristo con toda libertad, sin impedimento.