¹Павел, слуга Исус Христов, призван за апостол, отделен [да проповядва] благовестието от Бога,

¹PABLO, siervo de Jesucristo, llamado á ser apóstol, apartado para el evangelio de Dios,

²(което по-напред Той беше обещал чрез пророците Си в светите писания),

²Que él había antes prometido por sus profetas en las santas Escrituras,

³за Сина Му нашия Господ Исус Христос, Който по плът се роди от Давидовото потомство,

³Acerca de su Hijo, (que fué hecho de la simiente de David según la carne;

⁴а по Дух на светост биде със сила обявен като Божий Син чрез възкресението от мъртвите;

⁴El cual fué declarado Hijo de Dios con potencia, según el espíritu de santidad, por la resurrección de los muertos), de Jesucristo Señor nuestro,

⁵чрез Когото получихме благодат и апостолство, та в Неговото име да [привеждаме] в послушност към вярата [човеци] от всичките народи;

⁵Por el cual recibimos la gracia y el apostolado, para la obediencia de la fe en todas las naciones en su nombre,

⁶между които сте и вие призвани от Исуса Христа:

⁶Entre las cuales sois también vosotros, llamados de Jesucristo:

⁷до всички в Рим, които са възлюбени от Бога, призвани да бъдат светии: Благодат и мир да бъдат с вас от Бога, нашия Отец, и Господа Исуса Христа.

⁷A todos los que estáis en Roma, amados de Dios, llamados santos: Gracia y paz tengáis de Dios nuestro Padre, y del Señor Jesucristo.

⁸Най-напред благодаря на моя Бог чрез Исуса Христа за всички ви, гдето за вашата вяра се говори по целия свят.

⁸Primeramente, doy gracias á mi Dios por Jesucristo acerca de todos vosotros, de que vuestra fe es predicada en todo el mundo.

⁹Понеже Бог, Комуто служа с духа си в благовествуването на Сина Му, ми е свидетел, че непрестанно ви споменавам в молитвите си,

⁹Porque testigo me es Dios, al cual sirvo en mi espíritu en el evangelio de su Hijo, que sin cesar me acuerdo de vosotros siempre en mis oraciones,

¹⁰молещ се винаги, дано с Божията воля благоуспея най-после сега да дойда при вас.

¹⁰Rogando, si al fin algún tiempo haya de tener, por la voluntad de Dios, próspero viaje para ir á vosotros.

¹¹Защото копнея да ви видя, за да ви предам някоя духовна дарба за вашето утвърждаване,

¹¹Porque os deseo ver, para repartir con vosotros algún don espiritual, para confirmaros;

¹²то ест, за да се утеша между вас взаимно с вас чрез общата вяра, [която е и] ваша и моя,

¹²Es á saber, para ser juntamente consolado con vosotros por la común fe vuestra y juntamente mía.

¹³И желая, братя, да знаете, че много пъти се канех да дойда при вас, за да имам някой плод и между вас както между другите народи; но досега съм бил възпиран.

¹³Mas no quiero, hermanos, que ingnoréis que muchas veces me he propuesto ir á vosotros (empero hasta ahora he sido estorbado), para tener también entre vosotros algún fruto, como entre los demás Gentiles.

¹⁴Имам длъжност към гърци и към варвари, към учени и към неучени;

¹⁴A Griegos y á bárbaros, á sabios y á no sabios soy deudor.

¹⁵и така, колкото зависи от мене, готов съм да проповядвам благовестието и на вас, които сте в Рим.

¹⁵Así que, cuanto á mí, presto estoy á anunciar el evangelio también á vosotros que estáis en Roma.

¹⁶Защото не се срамувам от благовестието [Христово]; понеже е Божия сила за спасение на всекиго, който вярва, първо на юдеина, а после и на езичника.

¹⁶Porque no me avergüenzo del evangelio: porque es potencia de Dios para salud á todo aquel que cree; al Judío primeramente y también al Griego.

¹⁷Защото в него се открива правдата, [която е] от Бога чрез вяра към вяра, както е писано: "Праведният чрез вяра ще живее".

¹⁷Porque en él la justicia de Dios se descubre de fe en fe; como está escrito: Mas el justo vivirá por la fe.

¹⁸Защото Божият гняв се открива от небето против всяко нечестие и неправда на човеците, които препятствуват на истината чрез неправда.

¹⁸Porque manifiesta es la ira de Dios del cielo contra toda impiedad é injusticia de los hombres, que detienen la verdad con injusticia:

¹⁹Понеже, това, което е възможно да се знае за Бога, на тях е известно, защото Бог им го изяви.

¹⁹Porque lo que de Dios se conoce, á ellos es manifiesto; porque Dios se lo manifestó.

²⁰Понеже от създанието на [света] {В изданието от 1940 г. "света" липсва.} това, което е невидимо у Него, [сиреч] вечната Му сила и божественост, се вижда ясно, разбираемо чрез творенията; така щото, [човеците] остават без извинение.

²⁰Porque las cosas invisibles de él, su eterna potencia y divinidad, se echan de ver desde la creación del mundo, siendo entendidas por las cosas que son hechas; de modo que son inexcusables:

²¹Защото, като познаха Бога, не Го прославиха като Бог, нито [Му] благодариха; но извратиха се чрез своите мъдрувания, и несмисленото им сърце се помрачи.

²¹Porque habiendo conocido á Dios, no le glorificaron como á Dios, ni dieron gracias; antes se desvanecieron en sus discursos, y el necio corazón de ellos fué entenebrecido.

²²Като се представяха за мъдри, те глупееха,

²²Diciéndose ser sabios, se hicieron fatuos,

²³и славата на нетленния Бог размениха срещу подобие на образ на смъртен човек, на птици, на четвероноги и на гадини.

²³Y trocaron la gloria del Dios incorruptible en semejanza de imagen de hombre corruptible, y de aves, y de animales de cuatro pies, y de serpientes.

²⁴Затова, според страстите на сърцата им, Бог и ги предаде на нечистота, щото да се обезчестят телата им между сами тях, -

²⁴Por lo cual también Dios los entregó á inmundicia, en las concupiscencias de sus corazones, de suerte que contaminaron sus cuerpos entre sí mismos:

²⁵те които замениха истинския Бог с лъжлив, и предпочетоха да се покланят и да служат на тварта, а не на Твореца, Който е благословен до века. Амин.

²⁵Los cuales mudaron la verdad de Dios en mentira, honrando y sirviendo á las criaturas antes que al Criador, el cual es bendito por los siglos. Amén.

²⁶Затова Бог ги предаде на срамотни страсти, като и жените им измениха естественото употребление на [тялото] в противоестествено.

²⁶Por esto Dios los entregó á afectos vergonzosos; pues aun sus mujeres mudaron el natural uso en el uso que es contra naturaleza:

²⁷Така и мъжете, като оставиха естественото употребление на женския пол, разжегоха се в страстта си един към друг, струвайки безобразие мъже с мъже, и приемаха в себе си заслуженото въздаяние на своето нечестие.

²⁷Y del mismo modo también los hombres, dejando el uso natural de las mujeres, se encendieron en sus concupiscencias los unos con los otros, cometiendo cosas nefandas hombres con hombres, y recibiendo en sí mismos la recompensa que convino á su extravío.

²⁸И понеже отказаха да познаят Бога, Бог ги предаде на развратен ум да вършат това, което не е прилично,

²⁸Y como á ellos no les pareció tener á Dios en su noticia, Dios los entregó á una mente depravada, para hacer lo que no conviene,

²⁹изпълнени с всякакъв вид неправда, нечестие, лакомство, омраза; пълни със завист, убийство, крамола, измама и злоба;

²⁹Estando atestados de toda iniquidad, de fornicación, de malicia, de avaricia, de maldad; llenos de envidia, de homicidios, de contiendas, de engaños, de malignidades;

³⁰шепотници, клеветници, богоненавистници, нахални, горделиви, самохвалци, измислители на злини, непокорни на родителите [си],

³⁰Murmuradores, detractores, aborrecedores de Dios, injuriosos, soberbios, altivos, inventores de males, desobedientes á los padres,

³¹безразсъдни, вероломни, без семейна обич, немилостиви;

³¹Necios, desleales, sin afecto natural, implacables, sin misericordia:

³²които, при все че знаят Божията справедлива присъда, че тия, които вършат такива работи, заслужават смърт, не само ги вършат, но и одобряват ония, които ги вършат.

³²Que habiendo entendido el juicio de Dios que los que hacen tales cosas son dignos de muerte, no sólo las hacen, más aún consienten á los que las hacen.