¹И когато те още говореха на людете, свещениците и началникът на храмовата [стража] и садукеите надойдоха върху тях,

¹Y HABLANDO ellos al pueblo, sobrevinieron los sacerdotes, y el magistrado del templo, y los Saduceos,

²възмутени за гдето те поучаваха людете и проповядваха, [в името на] Исуса, възкресението на мъртвите.

²Resentidos de que enseñasen al pueblo, y anunciasen en Jesús la resurrección de los muertos.

³И тъй, туриха ръце на тях и поставиха ги под стража за следния ден, защото беше вече привечер.

³Y les echaron mano, y los pusieron en la cárcel hasta el día siguiente; porque era ya tarde.

⁴А мнозина от тия, които чуха словото повярваха; и числото на [повярвалите] мъже стигна до пет хиляди.

⁴Mas muchos de los que habían oído la palabra, creyeron; y fué el número de los varones como cinco mil.

⁵И на другия ден се събраха в Ерусалим началниците им, старейшините и книжниците;

⁵Y aconteció al día siguiente, que se juntaron en Jerusalem los príncipes de ellos, y los ancianos, y los escribas;

⁶и първосвещеникът Анна, и Каиафа, Иоан, Александър и всички, които бяха от първосвещеническия род.

⁶Y Anás, príncipe de los sacerdotes, y Caifás, y Juan y Alejandro, y todos los que eran del linaje sacerdotal;

⁷И като поставиха [Петра и Иоана] насред, питаха ги: С каква сила, или с кое име, извършихте това?

⁷Y haciéndolos presentar en medio, les preguntaron: ¿Con qué potestad, ó en qué nombre, habéis hecho vosotros esto?

⁸Тогава Петър, изпълнен със Светия Дух, им рече: Началници народни и старейшини,

⁸Entonce Pedro, lleno del Espíritu Santo, les dijo: Príncipes del pueblo, y ancianos de Israel:

⁹ако ни изпитвате днес за едно благодеяние [сторено] на немощен човек, чрез какво биде той изцелен,

⁹Pues que somos hoy demandados acerca del beneficio hecho á un hombre enfermo, de qué manera éste haya sido sanado,

¹⁰да знаете всички вие и всичките Израилеви люде, че чрез името на Исуса Христа Назарянина, Когото вие разпнахте, Когото Бог възкреси от мъртвите, чрез това [име] тоя [човек] стои пред вас здрав.

¹⁰Sea notorio á todos vosotros, y á todo el pueblo de Israel, que en el nombre de Jesucristo de Nazaret, al que vosotros crucificasteis y Dios le resucitó de los muertos, por él este hombre está en vuestra presencia sano.

¹¹Той е камъкът, който вие зидарите презряхте, който стана глава на ъгъла.

¹¹Este es la piedra reprobada de vosotros los edificadores, la cual es puesta por cabeza del ángulo.

¹²И чрез никой друг няма спасение; защото няма под небето друго име дадено между {Или: Открито на.} човеците, чрез което трябва да се спасим.

¹²Y en ningún otro hay salud; porque no hay otro nombre debajo del cielo, dado á los hombres, en que podamos ser salvos.

¹³А те, като гледаха дързостта на Петра и Иоана и бяха вече забележили, че са неграмотни и неучени човеци, чудеха се; и познаха, че са били с Исуса.

¹³Entonces viendo la constancia de Pedro y de Juan, sabido que eran hombres sin letras é ignorantes, se maravillaban; y les conocían que habían estado con Jesús.

¹⁴А като видяха изцеления човек стоящ с тях, нямаха какво да противоречат.

¹⁴Y viendo al hombre que había sido sanado, que estaba con ellos, no podían decir nada en contra.

¹⁵Затова, като им заповядаха да излязат вън от синедриона, съвещаваха се помежду си, казвайки:

¹⁵Mas les mandaron que se saliesen fuera del concilio; y conferían entre sí,

¹⁶Какво да сторим на тия човеци, защото на всичките ерусалимски жители е известно, че бележито знамение стана чрез тях; и не можем да го опровергаем.

¹⁶Diciendo: ¿Qué hemos de hacer á estos hombres? porque de cierto, señal manifiesta ha sido hecha por ellos, notoria á todos los que moran en Jerusalem, y no lo podemos negar.

¹⁷Но за да се не разнася повече между людете, нека ги заплашим, та да не говорят вече никому в това име.

¹⁷Todavía, porque no se divulgue más por el pueblo, amenacémoslos, que no hablen de aquí adelante á hombre alguno en este nombre.

¹⁸Прочее, те ги повикаха та им заръчаха да не говорят никак нито да поучават в Исусовото име.

¹⁸Y llamándolos, les intimaron que en ninguna manera hablasen ni enseñasen en el nombre de Jesús.

¹⁹А Петър и Иоан в отговор им рекоха: Право ли е пред Бога да слушаме вас, а не Бога, разсъдете;

¹⁹Entonces Pedro y Juan, respondiendo, les dijeron: Juzgad si es justo delante de Dios obedecer antes á vosotros que á Dios:

²⁰защото ние не можем да не говорим това що сме видели и чули.

²⁰Porque no podemos dejar de decir lo que hemos visto y oído.

²¹А те, като ги заплашиха изново, пуснаха ги, понеже не знаеха как да ги накажат, поради людете, защото всички славеха Бога за станалото.

²¹Ellos entonces los despacharon amenazándolos, no hallando ningún modo de castigarlos, por causa del pueblo; porque todos glorificaban á Dios de lo que había sido hecho.

²²Защото човекът, над когото се извърши това чудо на изцеление, беше на повече от четиридесет години.

²²Porque el hombre en quien había sido hecho este milagro de sanidad, era de más de cuarenta años.

²³И когато ги пуснаха, те дойдоха при своите си та известиха всичко що им рекоха главните свещеници и старейшините.

²³Y sueltos, vinieron á los suyos, y contaron todo lo que los príncipes de los sacerdotes y los ancianos les habían dicho.

²⁴А те като чуха, издигнаха единодушно глас към Бога и рекоха: Владико, Ти си Бог, Който си направил небето, земята, морето и всичко що е в тях,

²⁴Y ellos, habiéndolo oído, alzaron unánimes la voz á Dios, y dijeron: Señor, tú eres el Dios que hiciste el cielo y la tierra, la mar, y todo lo que en ellos hay;

²⁵Ти чрез Светия Дух, [говорещ] чрез устата на слугата Ти, баща на Давида, си рекъл: - "Защо се разяряваха народите, И людете намислюваха суети?

²⁵Que por boca de David, tu siervo, dijiste: ¿Por qué han bramado las gentes, Y los pueblos han pensado cosas vanas?

²⁶Опълчваха се земните царе, И управниците се събираха заедно, Против Господа и против Неговия Помазаник".

²⁶Asistieron los reyes de la tierra, Y los príncipes se juntaron en uno Contra el Señor, y contra su Cristo.

²⁷Защото наистина и Ирод и Понтийски Пилат, с езичниците и Израилевите люде, се събраха в тоя град против Твоя свет Служител Исуса, Когото си помазал,

²⁷Porque verdaderamente se juntaron en esta ciudad contra tu santo Hijo Jesús, al cual ungiste, Herodes y Poncio Pilato, con los Gentiles y los pueblos de Israel,

²⁸за да извършат всичко що Твоята ръка и Твоята воля са определили да стане.

²⁸Para hacer lo que tu mano y tu consejo habían antes determinado que había de ser hecho.

²⁹И сега, Господи, погледни на техните заплашвания, и дай на Своите слуги да говорят Твоето слово с пълна дързост,

²⁹Y ahora, Señor, mira sus amenazas, y da á tus siervos que con toda confianza hablen tu palabra;

³⁰докато Ти простираш ръката Си да изцеляваш и да стават знамения и чудеса чрез името на Твоя свет Служител Исуса.

³⁰Que extiendas tu mano á que sanidades, y milagros, y prodigios sean hechos por el nombre de tu santo Hijo Jesús.

³¹И като се помолиха, потресе се мястото, гдето бяха събрани; и всички се изпълниха със Светия Дух, и с дързост говореха Божието слово.

³¹Y como hubieron orado, el lugar en que estaban congregados tembló; y todos fueron llenos del Espíritu Santo, y hablaron la palabra de Dios con confianza.

³²А множеството на повярвалите имаше едно сърце и душа; и ни един [от тях] не казваше, че нещо от имота му е негово, но всичко им беше общо.

³²Y la multitud de los que habían creído era de un corazón y un alma: y ninguno decía ser suyo algo de lo que poseía; mas todas las cosas les eran comunes.

³³И апостолите с голяма сила свидетелствуваха за възкресението на Господа Исуса; и голяма благодат почиваше над всички тях.

³³Y los apóstoles daban testimonio de la resurrección del Señor Jesús con gran esfuerzo; y gran gracia era en todos ellos.

³⁴Па и никой от тях не беше в лишение; защото всички, които бяха стопани на ниви или на къщи, продаваха ги, и донасяха цената на продаденото,

³⁴Que ningún necesitado había entre ellos: porque todos los que poseían heredades ó casas, vendiéndolas, traían el precio de lo vendido,

³⁵и слагаха я при нозете на апостолите; и раздаваше се на всекиго според колкото имаше нужда.

³⁵Y lo ponían á los pies de los apóstoles; y era repartido á cada uno según que había menester.

³⁶Така Иосиф, наречен от апостолите Варнава (което значи син на увещание), левит, родом кипрянин,

³⁶Entonces José, que fué llamado de los apóstoles por sobrenombre, Bernabé, (que es interpretado, Hijo de consolación) Levita, natural de Cipro,

³⁷като имаше земя, продаде я, и донесе парите та ги сложи пред нозете на апостолите.

³⁷Como tuviese una heredad, la vendió, y trajo el precio, y púsolo á los pies de los apóstoles.