¹А някой си човек на име Анания, с жена си Сапфира, продаде имот,

¹MAS un varón llamado Ananías, con Safira su mujer, vendió una posesión,

²и задържа [нещо] от цената, със знанието на жена си; и донесе една част и я сложи пред нозете на апостолите.

²Y defraudó del precio, sabiéndolo también su mujer; y trayendo una parte, púsola á los pies de los apóstoles.

³А Петър рече: Анание, защо изпълни сатана сърцето ти, да излъжеш Светия Дух и да задържиш от цената на нивата?

³Y dijo Pedro: Ananías, ¿por qué ha llenado Satanás tu corazón á que mintieses al Espíritu Santo, y defraudases del precio de la heredad?

⁴Догдето стоеше [непродадена] не беше ли твоя? И след като се продаде, не бяха ли [парите] в твоя власт? Защо си намислил това нещо в сърцето си? Не си излъгал човеци, но Бога.

⁴Reteniéndola, ¿no se te quedaba á ti? y vendida, ¿no estaba en tu potestad? ¿Por qué pusiste esto en tu corazón? No has mentido á los hombres, sino á Dios.

⁵И Анания, като слушаше тия думи, падна и издъхна; и голям страх обзе всички, които чуха това.

⁵Entonces Ananías, oyendo estas palabras, cayó y espiró. Y vino un gran temor sobre todos los que lo oyeron.

⁶И по-младите мъже станаха, обвиха го и го изнесоха та го погребаха.

⁶Y levantándose los mancebos, le tomaron, y sacándolo, sepultáronlo.

⁷И като се минаха около три часа, влезе жена му, без да знае за станалото.

⁷Y pasado espacio como de tres horas, sucedió que entró su mujer, no sabiendo lo que había acontecido.

⁸И Петър я попита: Кажи ми за толкова ли продадохте нивата? И тя рече: За толкова.

⁸Entonces Pedro le dijo: Dime: ¿vendisteis en tanto la heredad? Y ella dijo: Sí, en tanto.

⁹А Петър [й рече]: Защо се съгласихте да изкусите Господния Дух? Ето нозете на тия, които погребаха мъжа ти, са на вратата, и ще изнесат и тебе.

⁹Y Pedro le dijo: ¿Por qué os concertasteis para tentar al Espíritu del Señor? He aquí á la puerta los pies de los que han sepultado á tu marido, y te sacarán.

¹⁰И тя на часа падна до нозете му и издъхна; а момците, като влязоха, намериха я мъртва, и изнесоха я, та я погребаха до мъжа й.

¹⁰Y luego cayó á los pies de él, y espiró: y entrados los mancebos, la hallaron muerta; y la sacaron, y la sepultaron junto á su marido.

¹¹И голям страх обзе цялата църква и всички, които чуха това.

¹¹Y vino un gran temor en toda la iglesia, y en todos los que oyeron estas cosas.

¹²И чрез ръцете на апостолите ставаха много знамения и чудеса между людете, (и те всички бяха единодушно в Соломоновия трем;

¹²Y por las manos de los apóstoles eran hechos muchos milagros y prodigios en el pueblo; y estaban todos unánimes en el pórtico de Salomón.

¹³а от другите никой не смееше да се присъедини към тях; людете, обаче, ги величаеха;

¹³Y de los otros, ninguno osaba juntarse con ellos; mas el pueblo los alababa grandemente.

¹⁴и още по-голямо множество повярвали в Господа мъже и жени се прибавяха),

¹⁴Y los que creían en el Señor se aumentaban más, gran número así de hombres como de mujeres;

¹⁵така щото даже изнасяха болните по улиците и ги слагаха на постелки и на легла, та, като заминаваше Петър, поне сянката му да засегне някого от тях.

¹⁵Tanto que echaban los enfermos por las calles, y los ponían en camas y en lechos, para que viniendo Pedro, á lo menos su sombra tocase á alguno de ellos.

¹⁶Събираше се още и множество от градовете около Ерусалим та носеха болни и измъчваните от нечистите духове; и всички се изцеляваха.

¹⁶Y aun de las ciudades vecinas concurría multitud á Jerusalem, trayendo enfermos y atormentados de espíritus inmundos; los cuales todos eran curados.

¹⁷Тогава станаха първосвещеникът и всички, които бяха с него, съставляващи садукейската секта, та, изпълнени със завист,

¹⁷Entonces levantándose el príncipe de los sacerdotes, y todos los que estaban con él, que es la secta de los Saduceos, se llenaron de celo;

¹⁸туриха ръце на апостолите и положиха ги в общата тъмница.

¹⁸Y echaron mano á los apóstoles, y pusiéronlos en la cárcel pública.

¹⁹Но ангел от Господа през нощта отвори вратата на тъмницата та ги изведе и рече:

¹⁹Mas el ángel del Señor, abriendo de noche las puertas de la cárcel, y sacándolos, dijo:

²⁰Идете, застанете в храма та говорете на людете всичките думи на тоя живот.

²⁰Id, y estando en el templo, hablad al pueblo todas las palabras de esta vida.

²¹Те, като чуха [това], на съмване влязоха в храма и поучаваха. А първосвещеникът дойде с ония, които бяха с него и, като свикаха синедриона и цялото старейшинство на израилтяните, пратиха в тъмницата да доведат [апостолите].

²¹Y oído que hubieron esto, entraron de mañana en el templo, y enseñaban. Entre tanto, viniendo el príncipe de los sacerdotes, y los que eran con él, convocaron el concilio, y á todos los ancianos de los hijos de Israel, y enviaron á la cárcel para que fues

²²Но служителите, като отидоха, не ги намериха в тъмницата; и върнаха се та известиха, казвайки:

²²Mas como llegaron los ministros, y no los hallaron en la cárcel, volvieron, y dieron aviso,

²³Тъмницата намерихме заключена твърде здраво, и стражарите да стоят при вратата; но като отворихме, не намерихме никого вътре.

²³Diciendo: Por cierto, la cárcel hemos hallado cerrada con toda seguridad, y los guardas que estaban delante de las puertas; mas cuando abrimos, á nadie hallamos dentro.

²⁴А началникът на храмовата [стража] и главните свещеници като чуха тия думи, бяха в недоумение поради тях, [та се чудеха] какво ще последва от това.

²⁴Y cuando oyeron estas palabras el pontífice y el magistrado del templo y los príncipes de los sacerdotes, dudaban en qué vendría á parar aquello.

²⁵Но дойде някой си та им извести: Ето човеците, които турихте в тъмницата, стоят в храма и поучават людете.

²⁵Pero viniendo uno, dióles esta noticia: He aquí, los varones que echasteis en la cárcel, están en el templo, y enseñan al pueblo.

²⁶Тогава отиде началникът със служителите и ги доведе, [обаче], без насилие, защото се бояха от людете, да не би да ги замерват с камъни.

²⁶Entonces fué el magistrado con los ministros, y trájolos sin violencia; porque temían del pueblo ser apedreados.

²⁷И като ги доведоха, поставиха ги пред синедриона; и първосвещеникът ги попита, казвайки:

²⁷Y como los trajeron, los presentaron en el concilio: y el príncipe de los sacerdotes les preguntó,

²⁸Строго ви запретихме да не поучавате в това име; но ето напълнили сте Ерусалим с учението си, и възнамерявате да докарате върху нас кръвта на тоя човек.

²⁸Diciendo: ¿No os denunciamos estrechamente, que no enseñaseis en este nombre? y he aquí, habéis llenado á Jerusalem de vuestra doctrina, y queréis echar sobre nosotros la sangre de este hombre.

²⁹А Петър и апостолите в отговор рекоха: Подобава да се покоряваме на Бога, а не на човеците.

²⁹Y respondiendo Pedro y los apóstoles, dijeron: Es menester obedecer á Dios antes que á los hombres.

³⁰Бог на бащите ни възкреси Исуса, Когото вие убихте като Го повесихте на дърво.

³⁰El Dios de nuestros padres levantó á Jesús, al cual vosotros matasteis colgándole de un madero.

³¹Него Бог възвиси до десницата Си за Началник и Спасител, да даде покаяние на Израиля и прощение на греховете.

³¹A éste ha Dios ensalzado con su diestra por Príncipe y Salvador, para dar á Israel arrepentimiento y remisión de pecados.

³²И ние сме свидетели [Нему] за тия неща, [както е] и Светият Дух, когото Бог даде на ония, които Му се покоряват.

³²Y nosotros somos testigos suyos de estas cosas, y también el Espíritu Santo, el cual ha dado Dios á los que le obedecen.

³³А те, като чуха това, късаха се [от яд], и възнамеряваха да ги убият.

³³Ellos, oyendo esto, regañaban, y consultaban matarlos.

³⁴Но един фарисей, на име Гамалиил, законоучител, почитан от всички люде, се изправи в синедриона и заповяда да извадят вън апостолите за малко време;

³⁴Entonces levantándose en el concilio un Fariseo llamado Gamaliel, doctor de la ley, venerable á todo el pueblo, mandó que sacasen fuera un poco á los apóstoles.

³⁵и рече на събора: Израилтяни, внимавайте добре какво ще направите на тия човеци.

³⁵Y les dijo: Varones Israelitas, mirad por vosotros acerca de estos hombres en lo que habéis de hacer.

³⁶Защото в предишни дни въстана Тевда и представяше себе си за голям човек, към когото се присъединиха около четиристотин мъже на брой; който биде убит, и всички, които му се покоряваха, се разпиляха и изчезнаха.

³⁶Porque antes de estos días se levantó Teudas, diciendo que era alguien; al que se agregó un número de hombres como cuatrocientos: el cual fué matado; y todos los que le creyeron fueron dispersos, y reducidos á nada.

³⁷След него въстана галилеянинът Юда през времето на записването, и отвлече след себе си [някои от] людете; и той загина, и всички, които му се покоряваха, се разпръснаха.

³⁷Después de éste, se levantó Judas el Galileo en los días del empadronamiento, y llevó mucho pueblo tras sí. Pereció también aquél; y todos los que consintieron con él, fueron derramados.

³⁸И сега ви казвам, оттеглете се от тия човеци и оставете ги, защото, ако това намерение или това дело е от човеци, ще се повали;

³⁸Y ahora os digo: Dejaos de estos hombres, y dejadlos; porque si este consejo ó esta obra es de los hombres, se desvanecerá:

³⁹но ако е от Бога, не ще можете го повали. [Пазете се] да не би да се намерите и богопротивници.

³⁹Mas si es de Dios, no la podréis deshacer; no seáis tal vez hallados resistiendo á Dios.

⁴⁰И те го послушаха: и, като повикаха апостолите, биха ги, и заръчаха им да не говорят в Исусовото име, и ги пуснаха.

⁴⁰Y convinieron con él: y llamando á los apóstoles, después de azotados, les intimaron que no hablasen en el nombre de Jesús, y soltáronlos.

⁴¹А те си отидоха от синедриона, възрадвани загдето се удостоиха да претърпят опозоряване за [Исусовото] име.

⁴¹Y ellos partieron de delante del concilio, gozosos de que fuesen tenidos por dignos de padecer afrenta por el Nombre.

⁴²И ни един ден не преставаха да поучават и да благовествуват и в храма и по къщите си, че Исус е Христос.

⁴²Y todos los días, en el templo y por las casas, no cesaban de enseñar y predicar á Jesucristo.