¹Думите на проповедника, Давидовия син, цар в Ерусалим: -

¹PALABRAS del Predicador, hijo de David, rey en Jerusalem.

²Суета на суетите, казва проповедникът; Суета на суетите, всичко е суета.

²Vanidad de vanidades, dijo el Predicador; vanidad de vanidades, todo vanidad.

³Каква полза за човека от всичкия му труд В който се труди под слънцето?

³¿Qué provecho tiene el hombre de todo su trabajo con que se afana debajo del sol?

⁴Едно поколение преминава, и друго поколение дохожда; А земята вечно стои.

⁴Generación va, y generación viene: mas la tierra siempre permanece.

⁵Също и слънцето изгрява, и слънцето захожда, И бърза да отива към мястото гдето трябва да изгрява.

⁵Y sale el sol, y pónese el sol, y con deseo vuelve á su lugar donde torna á nacer.

⁶Вятърът отива към юг, И се връща към север; Вятърът постоянно обикаля в отиването си, И пак се връща в своите кръгообращения.

⁶El viento tira hacia el mediodía, y rodea al norte; va girando de continuo, y á sus giros torna el viento de nuevo.

⁷Всичките реки се вливат в морето, И пак морето не се напълня; На мястото гдето отиват реките, Там те непрестанно {Еврейски: Се връщат да.} отиват.

⁷Los ríos todos van á la mar, y la mar no se hinche; al lugar de donde los ríos vinieron, allí tornan para correr de nuevo.

⁸Всичките неща са досадни, - Човек не може да изкаже [до колко; ]Окото не се насища с гледане, Нито се напълня ухото със слушане.

⁸Todas las cosas andan en trabajo mas que el hombre pueda decir: ni los ojos viendo se hartan de ver, ni los oídos se hinchen de oir.

⁹Каквото е станало, това е, което ще стане; И каквото е било извършено, това е, което ще се извърши; И няма нищо ново под слънцето.

⁹¿Qué es lo que fué? Lo mismo que será. ¿Qué es lo que ha sido hecho? Lo mismo que se hará: y nada hay nuevo debajo del sol.

¹⁰Има ли нещо, за което може да се каже: Виж! това е ново? То е вече станало във вековете, които са били преди нас.

¹⁰¿Hay algo de que se pueda decir: He aquí esto es nuevo? Ya fué en los siglos que nos han precedido.

¹¹Не се помнят предишните [поколения;] Нито ще се помнят послешните, грядущите, [поколения, ]Между ония, които ще идат подир.

¹¹No hay memoria de lo que precedió, ni tampoco de lo que sucederá habrá memoria en los que serán después.

¹²Аз проповедникът бях цар Над Израиля в Ерусалим;

¹²Yo el Predicador fuí rey sobre Israel en Jerusalem.

¹³И предадох сърцето си да издиря И да изпитам чрез мъдростта Относно всичко що става под небето. Тежък е тоя труд, който Бог е дал на човешките чада За да се трудят в него.

¹³Y dí mi corazón á inquirir y buscar con sabiduría sobre todo lo que se hace debajo del cielo: este penoso trabajo dió Dios á los hijos de los hombres, en que se ocupen.

¹⁴Видях всичките дела, що се вършат под слънцето; И, ето, всичко е суета и гонене на вятър.

¹⁴Yo miré todas las obras que se hacen debajo del sol; y he aquí, todo ello es vanidad y aflicción de espíritu.

¹⁵Кривото не може да се изправи; И това, което е недоизпълнено, не може да се брои.

¹⁵Lo torcido no se puede enderezar; y lo falto no puede contarse.

¹⁶Аз се съвещавах със сърцето си и рекох: Ето, станах велик, и съм умножавал мъдростта си Повече от всички, които са били преди мене в Ерусалим; Да! сърцето ми е имало голяма опитност в мъдрост и знание.

¹⁶Hablé yo con mi corazón, diciendo: He aquí hállome yo engrandecido, y he crecido en sabiduría sobre todos los que fueron antes de mí en Jerusalem; y mi corazón ha percibido muchedumbre de sabiduría y ciencia.

¹⁷И предадох сърцето си, за да позная мъдростта, И да позная лудостта и безумието. Познах, че и това е гонене на вятър.

¹⁷Y dí mi corazón á conocer la sabiduría, y también á entender las locuras y los desvaríos: conocí que aun esto era aflicción de espíritu.

¹⁸Защото в многото мъдрост има много досада; И който увеличава знание увеличава и печал.

¹⁸Porque en la mucha sabiduría hay mucha molestia; y quien añade ciencia, añade dolor.