¹Думите на Массовия цар Лемуил, Които го поучи майка му: -

¹PALABRAS del rey Lemuel; la profecía con que le enseñó su madre.

²Що, сине мой? и що, сине на утробата ми? И що, сине на моите обреци?

²¿Qué, hijo mío? ¿y qué, hijo de mi vientre? ¿Y qué, hijo de mis deseos?

³Не давай силата си на жените, Нито пътищата си на тези, които погубват царете.

³No des á las mujeres tu fuerza, Ni tus caminos á lo que es para destruir los reyes.

⁴Не е за царете, Лемуиле, не е за царете да пият вино, Нито за князете [да кажат:] Где е спиртното питие?

⁴No es de los reyes, oh Lemuel, no es de los reyes beber vino, Ni de los príncipes la cerveza.

⁵Да не би, като се напият, да забравят закона И да онеправдаят угнетяваните {Еврейски: И да променят присъдата на всички синове на угнетението.}.

⁵No sea que bebiendo olviden la ley, Y perviertan el derecho de todos los hijos afligidos.

⁶Давайте спиртно питие на оня, който загива И вино на огорчения духом.

⁶Dad la cerveza al desfallecido, Y el vino á los de amargo ánimo:

⁷За да пийне и да забрави сиромашията си, И да не помни вече окаяността си.

⁷Beban, y olvídense de su necesidad, Y de su miseria no más se acuerden.

⁸Отваряй устата си за безгласния, За делото на всички, които загиват;

⁸Abre tu boca por el mudo, En el juicio de todos los hijos de muerte.

⁹Отваряй устата си, съди справедливо. И раздавай правосъдие на сиромаха и немотния.

⁹Abre tu boca, juzga justicia, Y el derecho del pobre y del menesteroso.

¹⁰Кой може да намери добродетелна жена? Защото тя е много по-ценна от скъпоценни камъни.

¹⁰Mujer fuerte, ¿quién la hallará? Porque su estima sobrepuja largamente á la de piedras preciosas.

¹¹Сърцето на мъжа й уповава на нея; И не ще му липсва печалба.

¹¹El corazón de su marido está en ella confiado, Y no tendrá necesidad de despojo.

¹²Тя ще му донася добро, а не зло, През всичките дни на живота си.

¹²Darále ella bien y no mal, Todos los días de su vida.

¹³Търси вълна и лен, И работи с ръцете си това що й е угодно.

¹³Buscó lana y lino, Y con voluntad labró de sus manos.

¹⁴Тя е като търговските кораби, - Донася храната си от далеч.

¹⁴Fué como navío de mercader: Trae su pan de lejos.

¹⁵При това, става докле е още нощ, И дава храна на дома си, И определената работа на слугините си.

¹⁵Levantóse aun de noche, Y dió comida á su familia, Y ración á sus criadas.

¹⁶Разглежда нива, и я купува; От плода на ръцете си сади лозе.

¹⁶Consideró la heredad, y compróla; Y plantó viña del fruto de sus manos.

¹⁷Опасва кръста си със сила И уякчава мишците си.

¹⁷Ciñó sus lomos de fortaleza, Y esforzó sus brazos.

¹⁸Като схваща, че търгуването й е полезно. Светилникът й не угасва през нощта.

¹⁸Gustó que era buena su granjería: Su candela no se apagó de noche.

¹⁹Туря ръцете си на вретеното, И държи в ръката си хурката.

¹⁹Aplicó sus manos al huso, Y sus manos tomaron la rueca.

²⁰Отваря ръката си на сиромасите, Да! простира ръцете си към немотните.

²⁰Alargó su mano al pobre, Y extendió sus manos al menesteroso.

²¹Не се бои от снега за дома си; Защото всичките й домашни са облечени с двойни дрехи.

²¹No tendrá temor de la nieve por su familia, Porque toda su familia está vestida de ropas dobles.

²²Прави си завивки от дамаска; Облеклото й е висон и морав плат.

²²Ella se hizo tapices; De lino fino y púrpura es su vestido.

²³Мъжът й е познат в портите, Когато седи между местните старейшини.

²³Conocido es su marido en las puertas, Cuando se sienta con los ancianos de la tierra.

²⁴Тя тъче ленено платно и го продава, И доставя пояси на търговците {Еврейски: Ханаанците.};

²⁴Hizo telas, y vendió; Y dió cintas al mercader.

²⁵Сила и достолепие са облеклото й; И тя гледа весело към бъдещето.

²⁵Fortaleza y honor son su vestidura; Y en el día postrero reirá.

²⁶Отваря устата си с мъдрост, И законът на езика й е благ.

²⁶Abrió su boca con sabiduría: Y la ley de clemencia está en su lengua.

²⁷Добре внимава в управлението на дома си, И хляб на леност не яде.

²⁷Considera los caminos de su casa, Y no come el pan de balde.

²⁸Чадата й стават и я облажават; И мъжът й я хвали, [казвайки]:

²⁸Levantáronse sus hijos, y llamáronla bienaventurada; Y su marido también la alabó.

²⁹Много дъщери са се държали достойно, Но ти надмина всичките.

²⁹Muchas mujeres hicieron el bien; Mas tú las sobrepujaste á todas.

³⁰Прелестта е измамлива и красотата е лъх; Но жена, която се бои от Господа, тя ще бъде похвалена.

³⁰Engañosa es la gracia, y vana la hermosura: La mujer que teme á Jehová, ésa será alabada.

³¹Дайте й от плода на ръцете й, И делата й нека я хвалят в портите.

³¹Dadle el fruto de sus manos, Y alábenla en las puertas sus hechos.