¹Думите на Якеевия син Агур, Массовия [цар, Които] той изговори: - Изморих се, о Боже, изморих се, о Боже, Изнурих се;

¹PALABRAS de Agur, hijo de Jachê: La profecía que dijo el varón á Ithiel, á Ithiel y á Ucal.

²Защото съм по-скотски от кой да бил човек, И нямам човешки разум;

²Ciertamente más rudo soy yo que ninguno, Ni tengo entendimiento de hombre.

³[Понеже] не научих мъдрост, Нито имам знание за Всесветия.

³Yo ni aprendí sabiduría, Ni conozco la ciencia del Santo.

⁴Кой е възлязъл на небето и слязъл? Кой е събрал вятъра в шепите си? Кой е вързал водите в дрехата си? Кой е утвърдил всичките земни краища? Как е името му, и как е името на сина му? [Кажи], ако го знаеш!

⁴¿Quién subió al cielo, y descendió? ¿Quién encerró los vientos en sus puños? ¿Quién ató las aguas en un paño? ¿Quién afirmó todos los términos de la tierra? ¿Cuál es su nombre, y el nombre de su hijo, si sabes?

⁵Всяко слово Божие е опитано; Той е щит на тия, които уповават на Него.

⁵Toda palabra de Dios es limpia: Es escudo á los que en él esperan.

⁶Не притуряй на Неговите думи, Да не би да те изобличи и се укажеш лъжец.

⁶No añadas á sus palabras, porque no te reprenda, Y seas hallado mentiroso.

⁷Две неща прося от Тебе: Не ми ги отказвай преди да умра: -

⁷Dos cosas te he demandado; No me las niegues antes que muera.

⁸Отдалечи от мене измамата и лъжата; Не ми давай ни сиромашия, ни богатство; Храни ме с хляба, който ми се пада;

⁸Vanidad y palabra mentirosa aparta de mí. No me des pobreza ni riquezas; Manténme del pan que he menester;

⁹Да не би да се преситя, и се отрека [от Тебе] и [да] кажа: Кой е Господ? Или да не би да осиромашея та да открадна, И [да] употребя скверно името на моя Бог.

⁹No sea que me harte, y te niegue, y diga, ¿Quién es Jehová? O no sea que siendo pobre, hurte, Y blasfeme el nombre de mi Dios.

¹⁰Не одумвай слуга пред господаря му, Да не би да те закълне и ти да се намериш виновен.

¹⁰No acuses al siervo ante su señor, Porque no te maldiga, y peques.

¹¹Има поколение, което кълне баща си, И не благославя майка си.

¹¹Hay generación que maldice á su padre, Y á su madre no bendice.

¹²Има поколение, което е чисто пред своите си очи, Обаче не е измито от нечистотата си.

¹²Hay generación limpia en su opinión, Si bien no se ha limpiado su inmundicia.

¹³Има поколение - колко високо са очите им И [колко] са надигнати клепачите им!

¹³Hay generación cuyos ojos son altivos, Y cuyos párpados son alzados.

¹⁴Има поколение, чиито зъби са мечове, и челюстните му зъби ножове, За да изпояжда от земята сиромасите, И немотните сред човеците.

¹⁴Hay generación cuyos dientes son espadas, y sus muelas cuchillos, Para devorar á los pobres de la tierra, y de entre los hombres á los menesterosos.

¹⁵Пиявицата има две дъщери, [които викат]: Дай, дай! Три неща има, които са ненаситни, - Дори четири, които не казват: Стига! -

¹⁵La sanguijuela tiene dos hijas que se llaman, Trae, trae. Tres cosas hay que nunca se hartan; Aun la cuarta nunca dice, Basta:

¹⁶Адът и неплодната утроба, Земята, която не се насища с вода, И огънят, който не казва: Стига;

¹⁶El sepulcro, y la matriz estéril, La tierra no harta de aguas, Y el fuego que jamás dice, Basta.

¹⁷Окото, което се присмива на баща си, И презира покорност към майка си, Гарвани от долината ще го изкълват, И орлови пилци ще го изядат.

¹⁷El ojo que escarnece á su padre, Y menosprecia la enseñanza de la madre, Los cuervos lo saquen de la arroyada, Y tráguenlo los hijos del águila.

¹⁸Три неща има, които са непостижими за мене, - Дори четири, които не разбирам:

¹⁸Tres cosas me son ocultas; Aun tampoco sé la cuarta:

¹⁹Следите на орел по въздуха, Следите на змия върху канара, Следите на кораб всред морето, И следите на мъж при девица.

¹⁹El rastro del águila en el aire; El rastro de la culebra sobre la peña; El rastro de la nave en medio de la mar; Y el rastro del hombre en la moza.

²⁰Такъв е пътят и на жена прелюбодейка - Яде, бърше си устата и казва: Не съм извършила беззаконие.

²⁰Tal es el rastro de la mujer adúltera: Come, y limpia su boca, Y dice: No he hecho maldad.

²¹Поради три неща се тресе земята, Да! поради четири тя не може да търпи:

²¹Por tres cosas se alborota la tierra, Y la cuarta no puede sufrir:

²²Поради слуга, когато стане цар, И безумен, когато се насити с хляб;

²²Por el siervo cuando reinare; Y por el necio cuando se hartare de pan;

²³Поради омразна жена, когато се омъжи, И слугиня, която измества господарката си.

²³Por la aborrecida cuando se casare; Y por la sierva cuando heredare á su señora.

²⁴Четири неща има на земята, които са малки, Но са извънредно мъдри:

²⁴Cuatro cosas son de las más pequeñas de la tierra, Y las mismas son más sabias que los sabios:

²⁵Мравките, [които] не са силни люде, Но лете приготвят храната си;

²⁵Las hormigas, pueblo no fuerte, Y en el verano preparan su comida;

²⁶Кролиците, [които] са слаби люде, Но поставят жилищата си на канара;

²⁶Los conejos, pueblo nada esforzado, Y ponen su casa en la piedra;

²⁷Скакалците, [които] нямат цар, Но излизат всички по дружини;

²⁷Las langostas, no tienen rey, Y salen todas acuadrilladas;

²⁸И гущерът, [който] можеш да хванеш в ръка, Но пак се намира в царските палати.

²⁸La araña, ase con las manos, Y está en palacios de rey.

²⁹Три неща има, които вървят величаво, Дори четири, които ходят благородно:

²⁹Tres cosas hay de hermoso andar, Y la cuarta pasea muy bien:

³⁰Лъвът, който е най-силен от животните, И не се връща надире пред никого;

³⁰El león, fuerte entre todos los animales, Que no torna atrás por nadie;

³¹Стегнатият през корем [кон]; козелът; И царят, против когото не може да се въстава.

³¹El lebrel ceñido de lomos; asimismo el macho cabrío; Y un rey contra el cual ninguno se levanta.

³²Ако си постъпил безумно, като си се надигнал, Или ако си намислил зло, [тури] ръка на устата си.

³²Si caiste, fué porque te enalteciste; Y si mal pensaste, Pon el dedo sobre la boca.

³³Защото [както], като се бие мляко, изважда се масло, И като се блъска нос, изважда се кръв, Така и, като се подбужда гняв, изкарва се крамола.

³³Ciertamente el que exprime la leche, sacará manteca; Y el que recio se suena las narices, sacará sangre: Y el que provoca la ira, causará contienda.