¹Хвърли хляба си по водата, Защото след много дни ще го намериш!

¹ECHA tu pan sobre las aguas; que después de muchos días lo hallarás.

²Дай дял на седмина, и дори на осмина; Защото не знаеш какво зло ще бъде на земята.

²Reparte á siete, y aun á ocho: porque no sabes el mal que vendrá sobre la tierra.

³Ако са пълни облаците, изливат дъжд на земята; И ако падне дърво към юг или към север, На мястото гдето падне дървото, там ще си остане.

³Si las nubes fueren llenas de agua, sobre la tierra la derramarán: y si el árbol cayere al mediodía, ó al norte, al lugar que el árbol cayere, allí quedará.

⁴Който се взира във вятъра няма да сее; И който гледа на облаците няма да жъне.

⁴El que al viento mira, no sembrará; y el que mira á las nubes, no segará.

⁵Както не знаеш как се движи {Еврейски: Какъв е пътят на.} духът, Нито как се образуват костите в утробата на непразната, Така не знаеш и делата на Бога, Който прави всичко.

⁵Como tú no sabes cuál es el camino del viento, ó como se crían los huesos en el vientre de la mujer preñada, así ignoras la obra de Dios, el cual hace todas las cosas.

⁶Сей семето си заран, и вечер не въздържай ръката си; Защото не знаеш кое ще успее, това ли или онова, Или дали ще са и двете еднакво добри.

⁶Por la mañana siembra tu simiente, y á la tarde no dejes reposar tu mano: porque tú no sabes cuál es lo mejor, si esto ó lo otro, ó si ambas á dos cosas son buenas.

⁷Наистина светлината е сладка, И приятно е на очите да гледат слънцето;

⁷Suave ciertamente es la luz, y agradable á los ojos ver el sol:

⁸Да! ако и да живее човек много години, Нека се весели през всички тях; Но нека си спомня [и] за дните на тъмнината, защото ще бъдат много. Все що иде е суета.

⁸Mas si el hombre viviere muchos años, y en todos ellos hubiere gozado alegría; si después trajere á la memoria los días de las tinieblas, que serán muchos, todo lo que le habrá pasado, dirá haber sido vanidad.

⁹Весели се младежо, в младостта си И нека те радва сърцето ти в дните на младостта ти, И ходи по пътищата на сърцето си, И според каквото гледат очите ти! Но знай, че за всичко това Бог ще те доведе на съд.

⁹Alégrate, mancebo, en tu mocedad, y tome placer tu corazón en los días de tu juventud; y anda en los caminos de tu corazón, y en la vista de tus ojos: mas sabe, que sobre todas estas cosas te traerá Dios á juicio.

¹⁰Затова отмахни от сърцето си досадата, И отдалечи от плътта си [всичко що докарва] неволя; Защото младостта и юношеството са суета.

¹⁰Quita pues el enojo de tu corazón, y aparta el mal de tu carne: porque la mocedad y la juventud son vainidad.