¹Има време за всяко нещо, И срок за всяка работа под небето:

¹PARA todas las cosas hay sazón, y todo lo que se quiere debajo del cielo, tiene su tiempo:

²Време за раждане, и време за умиране; Време за насаждане, и време за изкореняване насаденото;

²Tiempo de nacer, y tiempo de morir; tiempo de plantar, y tiempo de arrancar lo plantado;

³Време за убиване, и време за изцеляване; Време за събаряне, и време за градене;

³Tiempo de matar, y tiempo de curar; tiempo de destruir, y tiempo de edificar;

⁴Време за плачене, и време за смеене; Време за жалеене, и време за ликуване;

⁴Tiempo de llorar, y tiempo de reir; tiempo de endechar, y tiempo de bailar;

⁵Време за разхвърляне камъни, и време за събиране камъни; Време за прегръщане, и време за въздържане от прегръщането;

⁵Tiempo de esparcir las piedras, y tiempo de allegar las piedras; tiempo de abrazar, y tiempo de alejarse de abrazar;

⁶Време за търсене, и време за изгубване; Време за пазене, и време за хвърляне;

⁶Tiempo de agenciar, y tiempo de perder; tiempo de guardar, y tiempo de arrojar;

⁷Време за раздиране, и време за шиене; Време за мълчание, и време за говорене;

⁷Tiempo de romper, y tiempo de coser; tiempo de callar, y tiempo de hablar;

⁸Време за обичане и време за мразене; Време за война, и време за мир.

⁸Tiempo de amar, y tiempo de aborrecer; tiempo de guerra, y tiempo de paz.

⁹Каква полза за онзи, който работи От онова, в което се труди той?

⁹¿Qué provecho tiene el que trabaja en lo que trabaja?

¹⁰Видях труда, който даде Бог На човешките чада, за да се трудят в него.

¹⁰Yo he visto el trabajo que Dios ha dado á los hijos de los hombres para que en él se ocupasen.

¹¹Той е направил всяко нещо хубаво на времето му; Положил е и вечността в тяхното сърце, Без обаче да може човек да издири Отначало до край делото, което е направил Бог.

¹¹Todo lo hizo hermoso en su tiempo: y aun el mundo dió en su corazón, de tal manera que no alcance el hombre la obra de Dios desde el principio hasta el cabo.

¹²Познах, че няма [друго] по-добро за тях, Освен да се весели [всеки], и да благоденствува през живота си;

¹²Yo he conocido que no hay mejor para ellos, que alegrarse, y hacer bien en su vida:

¹³И още всеки човек да яде и да пие И да се наслаждава от доброто на всичкия си труд. Това е дар от Бога.

¹³Y también que es don de Dios que todo hombre coma y beba, y goce el bien de toda su labor.

¹⁴Познах, че всичко що прави Бог ще бъде вечно; Не е възможно да се притури на него, нито да се отнеме от него; И Бог е направил [това], за да се боят [човеците от] Него.

¹⁴He entendido que todo lo que Dios hace, ésto será perpetuo: sobre aquello no se añadirá, ni de ello se disminuirá; y hácelo Dios, para que delante de él teman los hombres.

¹⁵Каквото съществува е станало вече; И каквото ще стане е станало вече; И Бог издирва наново онова, което е било оттласнато.

¹⁵Aquello que fué, ya es: y lo que ha de ser, fué ya; y Dios restaura lo que pasó.

¹⁶Видях още под слънцето Мястото на съда, [а] там беззаконието, - И мястото на правдата, [а] там неправдата.

¹⁶Vi más debajo del sol: en lugar del juicio, allí la impiedad; y en lugar de la justicia, allí la iniquidad.

¹⁷Рекох в сърцето си: Бог ще съди праведния и нечестивия; Защото има време [у Него] за всяко нещо и за всяко дело.

¹⁷Y dije yo en mi corazón: Al justo y al impío juzgará Dios; porque allí hay tiempo á todo lo que se quiere y sobre todo lo que se hace.

¹⁸Рекох в сърцето си относно човешките чада, Че това е за да ги опита Бог, И за да видят те, че в себе си са [като] животни.

¹⁸Dije en mi corazón, en orden á la condición de los hijos de los hombres, que Dios los probaría, para que así echaran de ver ellos mismos que son semejantes á las bestias.

¹⁹Защото каквото постига човешките чада Постига и животните: една участ имат; Както умира единият, така умира и другото; Да! един дух имат всичките; И човек не превъзхожда в нищо животното, Защото всичко е суета.

¹⁹Porque el suceso de los hijos de los hombres, y el suceso del animal, el mismo suceso es: como mueren los unos, así mueren los otros; y una misma respiración tienen todos; ni tiene más el hombre que la bestia: porque todo es vanidad.

²⁰Всички отиват в едно място; Всички са от пръстта, и всички се връщат в пръстта.

²⁰Todo va á un lugar: todo es hecho del polvo, y todo se tornará en el mismo polvo.

²¹Кой знае, че духът на човешките чада, възлиза горе, И, че духът на животното слиза долу на земята?

²¹¿Quién sabe que el espíritu de los hijos de los hombres suba arriba, y que el espíritu del animal descienda debajo de la tierra?

²²Видях, прочее, че за човека няма по-добро, Освен да се радва в делата си; Защото това е делът му; Понеже кой ще го възвърне [надире] за да види Онова, което ще бъде подир него?

²²Así que he visto que no hay cosa mejor que alegrarse el hombre con lo que hiciere; porque esta es su parte: porque ¿quién lo llevará para que vea lo que ha de ser después de él?