¹Тогава, като изново размишлявах Всичките угнетения, които стават под слънцето, И видях сълзите на угнетяваните, че нямаше за тях утешител, И че силата беше в ръката на ония, които ги угнетяваха, А за тях нямаше утешител,

¹Y TORNÉME yo, y vi todas las violencias que se hacen debajo del sol: y he aquí las lágrimas de los oprimidos, y sin tener quien los consuele; y la fuerza estaba en la mano de sus opresores, y para ellos no había consolador.

²Затова аз облажавах умрелите, които са вече умрели, Повече от живите, които са още живи;

²Y alabé yo los finados que ya murieron, más que los vivientes que hasta ahora están vivos.

³А по-щастлив и от двамата считах оня, който не е бил още, Който не е видял лошите дела, които стават под слънцето.

³Y tuve por mejor que unos y otros al que no ha sido aún, que no ha visto las malas obras que debajo del sol se hacen.

⁴Тогава видях всеки труд и всяко сполучливо дело, Че поради него на човека завижда ближния му. И това е суета и гонене на вятър.

⁴Visto he asimismo que todo trabajo y toda excelencia de obras mueve la envidia del hombre contra su prójimo. También esto es vanidad y aflicción de espíritu.

⁵Безумният сгъва ръцете си И яде своята си плът,

⁵El necio dobla sus manos y come su carne.

⁶И [казва]: По-добре [една] пълна шепа със спокойствие, Отколкото две пълни шепи с труд и гонене на вятър.

⁶Mas vale el un puño lleno con descanso, que ambos puños llenos con trabajo y aflicción de espíritu.

⁷Тогава изново видях [само] суета под слънцето.

⁷Yo me torné otra vez, y vi vanidad debajo del sol.

⁸Има такъв, който е самичък, който няма другар, Да! Няма нито син, нито брат; Но пак няма край на многото му труд, Нито се насища окото му с богатство, И [той не дума]: За кого, прочее, се трудя аз И лишавам душата си от благо? И това е суета и тежък труд.

⁸Está un hombre solo y sin sucesor; que ni tiene hijo ni hermano; mas nunca cesa de trabajar, ni sus ojos se hartan de sus riquezas, ni se pregunta: ¿Para quién trabajo yo, y defraudo mi alma del bien? También esto es vanidad, y duro trabajo.

⁹По-добре са двама, отколкото един, Понеже те имат добра награда за труда си;

⁹Mejores son dos que uno; porque tienen mejor paga de su trabajo.

¹⁰Защото, ако паднат, единият ще дигне другаря си; Но горко на оня, който е сам, когато падне, И няма друг да го дигне.

¹⁰Porque si cayeren, el uno levantará á su compañero: mas ­ay del solo! que cuando cayere, no habrá segundo que lo levante.

¹¹И ако легнат двама заедно ще се стоплят; А един как ще се стопли [сам]?

¹¹También si dos durmieren juntos, se calentarán; mas ¿cómo se calentará uno solo?

¹²И ако някой надвие на един, който е сам, Двама ще му се опрат; И тройното въже не се къса скоро.

¹²Y si alguno prevaleciere contra el uno, dos estarán contra él; y cordón de tres dobleces no presto se rompe.

¹³По-добър е беден и мъдър младеж, Отколкото стар и безумен цар, Който не знае вече да приема съвет;

¹³Mejor es el muchacho pobre y sabio, que el rey viejo y fatuo que no sabe ser aconsejado.

¹⁴Защото [единият] излиза из тъмницата {Еврейски: Къщата на веригите.} за да царува, А [другият], и цар да се е родил, става сиромах.

¹⁴Porque de la cárcel salió para reinar; mientras el nacido en su reino se hizo pobre.

¹⁵Видях всичките живи, които ходят под слънцето, Че бяха с младежа, втория, който стана вместо него;

¹⁵Vi todos los vivientes debajo del sol caminando con el muchacho, sucesor, que estará en lugar de aquél.

¹⁶Нямаше край на всичките люде, На всичките, над които е бил той; А идещите подир него не ще се зарадват в него. Наистина и това е суета и гонене на вятър.

¹⁶No tiene fin todo el pueblo que fué antes de ellos: tampoco los que vendrán después estarán con él contentos. Y esto es también vanidad y aflicción de espíritu.