¹[Добро] име струва повече от скъпоценно миро. И денят на смъртта [повече] от деня на раждането.

¹MEJOR es la buena fama que el buen ungüento; y el día de la muerte que el día del nacimiento.

²По-добре да отиде някой в дом на жалеене, Отколкото да отиде в дом на пируване; Защото това е сетнината на всеки човек, И живият може да го вложи в сърцето си.

²Mejor es ir á la casa del luto que á la casa del convite: porque aquello es el fin de todos los hombres; y el que vive parará mientes.

³По-полезна е печалта от смеха; Защото от натъжеността на лицето сърцето се развеселява.

³Mejor es el enojo que la risa: porque con la tristeza del rostro se enmendará el corazón.

⁴Сърцето на мъдрите е в дома на жалеене; А сърцето на безумните е в дома на веселие.

⁴El corazón de los sabios, en la casa del luto; mas el corazón de los insensatos, en la casa del placer.

⁵По-добре е човек да слуша изобличение от мъдрия, Нежели да слуша песен от безумните;

⁵Mejor es oir la reprensión del sabio, que la canción de los necios.

⁶Защото какъвто е шумът на тръните под котела, Такъв е смехът на безумния. И това е суета.

⁶Porque la risa del necio es como el estrépito de las espinas debajo de la olla. Y también esto es vanidad.

⁷Наистина изнудването прави мъдрия да избезумява; И подарък разтлява сърцето.

⁷Ciertamente la opresión hace enloquecer al sabio: y el presente corrompe el corazón.

⁸По-предпочително е свършването на работата, нежели започването й; По-добър е дълготърпеливият, нежели високоумният.

⁸Mejor es el fin del negocio que su principio: mejor es el sufrido de espíritu que el altivo de espíritu.

⁹Не бързай да се досадиш в духа си; Защото досадата почива на гърдите на безумните.

⁹No te apresures en tu espíritu á enojarte: porque la ira en el seno de los necios reposa.

¹⁰Да не речеш: Коя е причината Дето предишните дни бяха по-добри от сегашните? Защото не питаш разумно за това.

¹⁰Nunca digas: ¿Qué es la causa que los tiempos pasados fueron mejores que éstos? Porque nunca de esto preguntarás con sabiduría.

¹¹Мъдростта е равноценна с едно наследство, Даже и по-ценна е на ония, които гледат слънцето;

¹¹Buena es la ciencia con herencia; y más á los que ven el sol.

¹²Защото, [не само че] мъдростта е защита [както] и парите [са] защита, Но предимството на знанието е, че мъдростта запазва живота на ония, които я имат.

¹²Porque escudo es la ciencia, y escudo es el dinero: mas la sabiduría excede en que da vida á sus poseedores.

¹³Разгледай делото Божие; Защото кой може да изправи онова, което Той е направил криво?

¹³Mira la obra de Dios; porque ¿quién podrá enderezar lo que él torció?

¹⁴Във време на благоденствие бъди весел, А във време на злополука бъди разсъдлив; Защото Бог постави едното до другото, За да не може човек да открие нищо, което ще бъде подир него.

¹⁴En el día del bien goza del bien; y en el día del mal considera. Dios también hizo esto delante de lo otro, porque el hombre no halle nada tras de él.

¹⁵Всичко това видях в суетните си дни: Има праведен, който загива в правдата си, И има нечестив, който дългоденствува в злотворството си.

¹⁵Todo esto he visto en los días de mi vanidad. Justo hay que perece por su justicia, y hay impío que por su maldad alarga sus días.

¹⁶Не ставай прекалено праведен, И не мисли себе си чрезмерно мъдър; Защо да се погубиш?

¹⁶No seas demasiado justo, ni seas sabio con exceso: ¿por qué te destruirás?

¹⁷Не ставай прекалено зъл, и не бивай безумен; Защо да умреш преди времето си?

¹⁷No hagas mal mucho, ni seas insensato: ¿por qué morirás antes de tu tiempo?

¹⁸Добре е да се придържаш за едното, И да не оттегляш ръката си от другото; Защото който се бои от Бога ще се отърве от двете {Еврейски: От всички тези.}.

¹⁸Bueno es que tomes esto, y también de estotro no apartes tu mano; porque el que á Dios teme, saldrá con todo.

¹⁹Мъдростта крепи мъдрия повече От десетина началника, които са в града.

¹⁹La sabiduría fortifica al sabio más que diez poderosos la ciudad en que fueron.

²⁰Наистина няма праведен човек на земята, Който да струва добро и да не греши.

²⁰Ciertamente no hay hombre justo en la tierra, que haga bien y nunca peque.

²¹И не обръщай внимание на всичките думи, които се говорят, Да не би да чуеш слугата си да те кълне;

²¹Tampoco apliques tu corazón á todas las cosas que se hablaren, porque no oigas á tu siervo que dice mal de ti:

²²Защото сърцето ти познава, че и ти подобно Си проклинал други много пъти.

²²Porque tu corazón sabe, como tú también dijiste mal de otros muchas veces.

²³Всичко това опитах чрез мъдростта. Рекох: Ще бъда мъдър; но [мъдростта] се отдалечи от мене.

²³Todas estas cosas probé con sabiduría, diciendo: Hacerme he sabio: mas ella se alejó de mí.

²⁴Онова, което е, е много далеч и твърде дълбоко; Кой може да го намери?

²⁴Lejos está lo que fué; y lo muy profundo ¿quién lo hallará?

²⁵Аз изново се предадох от сърцето си Да науча, и да издиря, и да изследвам мъдростта и разума, И да позная, че нечестието е безумие, и че глупостта е лудост;

²⁵Yo he rodeado con mi corazón por saber, y examinar, é inquirir la sabiduría, y la razón; y por conocer la maldad de la insensatez, y el desvarío del error;

²⁶И намирам, че е по-горчива от смърт Оная жена, чието сърце е примки и мрежи, и ръцете й окови; Който е добър пред Бога ще се отърве от нея; А грешникът ще бъде хванат от нея.

²⁶Y yo he hallado más amarga que la muerte la mujer, la cual es redes, y lazos su corazón; sus manos como ligaduras. El que agrada á Dios escapará de ella; mas el pecador será preso en ella.

²⁷Виж, това намерих, казва проповедникът, [Като изпитвах] нещата едно по едно, за да намеря причината;

²⁷He aquí, esto he hallado, dice el Predicador, pesando las cosas una por una para hallar la razón;

²⁸(И душата ми още го изследва, но не съм [го] намерил); Един мъж между хиляда намерих; Но ни една жена между толкова {Еврейски: Всички тези.} [жени] не намерих.

²⁸Lo que aun busca mi alma, y no encuentro: un hombre entre mil he hallado; mas mujer de todas éstas nunca hallé.

²⁹Ето, това само намерих, Че Бог направи човека праведен, Но те изнамериха много измишления.

²⁹He aquí, solamente he hallado esto: que Dios hizo al hombre recto, mas ellos buscaron muchas cuentas.