¹Защото законът, като съдържа [в себе си само] сянка на бъдещите добрини, а не самата същност на нещата, то [свещениците], които непрестанно принасят всяка година същите жертви, никога не могат с [тях] да направят съвършени [в чистота] ония, които пристъпват [да жертвуват].

¹PORQUE la ley, teniendo la sombra de los bienes venideros, no la imagen misma de las cosas, nunca puede, por los mismos sacrificios que ofrecen continuamente cada año, hacer perfectos á los que se allegan.

²Другояче те биха престанали да ги принасят; защото жертвоприносителите, еднаж очистени, не биха имали вече никакво [изобличение на] съвестта за грехове.

²De otra manera cesarían de ofrecerse; porque los que tributan este culto, limpios de una vez, no tendrían más conciencia de pecado.

³Но в тия [жертви] всяка година става спомен за греховете.

³Empero en estos sacrificios cada año se hace conmemoración de los pecados.

⁴Защото не е възможно кръв от юнци и от козли да отмахне грехове.

⁴Porque la sangre de los toros y de los machos cabríos no puede quitar los pecados.

⁵Затова [Христос], като влиза в света, казва: - "Жертва и принос не си поискал, Но приготвил си Ми тяло;

⁵Por lo cual, entrando en el mundo, dice: sacrificio y presente no quisiste; Mas me apropiaste cuerpo:

⁶Всеизгаряния и [приноси] за грях не Ти са угодни.

⁶Holocaustos y expiaciones por el pecado no te agradaron.

⁷Тогава рекох: Ето, дойдох, (В свитъка на книгата е писано за Мене), Да изпълня Твоята воля, о Боже" -

⁷Entonces dije: Heme aquí (En la cabecera del libro está escrito de mí) Para que haga, oh Dios, tu voluntad.

⁸Като казва първо: "Жертви и приноси и всеизгаряния и приноси за грях не си поискал, нито Ти са угодни", (които [впрочем] се принасят според закона),

⁸Diciendo arriba: Sacrificio y presente, y holocaustos y expiaciones por el pecado no quisiste, ni te agradaron, (las cuales cosas se ofrecen según la ley,)

⁹после казва: "Ето, дойдох да изпълня волята Ти". [Ще каже]: Той отмахва първото, за да постанови второто.

⁹Entonces dijo: Heme aquí para que haga, oh Dios, tu voluntad. Quita lo primero, para establecer lo postrero.

¹⁰С тая воля ние сме осветени чрез принасянето на Исус Христовото тяло веднъж за винаги.

¹⁰En la cual voluntad somos santificados por la ofrenda del cuerpo de Jesucristo hecha una sola vez.

¹¹И всеки свещеник, като стои та служи всеки ден, принася много пъти същите жертви, които никога не могат да отмахнат грехове;

¹¹Así que, todo sacerdote se presenta cada día ministrando y ofreciendo muchas veces los mismos sacrificios, que nunca pueden quitar los pecados:

¹²но Той, като принесе една жертва за греховете, седна за винаги отдясно на Бога,

¹²Pero éste, habiendo ofrecido por los pecados un solo sacrificio para siempre, está sentado á la diestra de Dios,

¹³та оттогава нататък чака, докле се положат враговете Му за Негово подножие.

¹³Esperando lo que resta, hasta que sus enemigos sean puestos por estrado de sus pies.

¹⁴Защото с един принос Той е усъвършенствувал за винаги ония, които се освещават.

¹⁴Porque con una sola ofrenda hizo perfectos para siempre á los santificados.

¹⁵А и Светият Дух ни свидетелствува [за това;] защото след като е казал: -

¹⁵Y atestíguanos lo mismo el Espíritu Santo; que después que dijo:

¹⁶Ето заветът, който ще направя с тях След ония дни, казва Господ: Ще положа законите Си в сърцата им, И ще ги напиша в умовете им", [прибавя:]

¹⁶Y este es el pacto que haré con ellos Después de aquellos días, dice el Señor: Daré mis leyes en sus corazones, Y en sus almas las escribiré:

¹⁷"И греховете им и беззаконията им няма да помня вече".

¹⁷Añade: Y nunca más me acordaré de sus pecados é iniquidades.

¹⁸А гдето има прощение за тия неща, [там] вече няма принос за грях.

¹⁸Pues donde hay remisión de éstos, no hay más ofrenda por pecado.

¹⁹И тъй, братя, като имаме чрез кръвта на Исуса дръзновение да влезем в светилището,

¹⁹Así que, hermanos, teniendo libertad para entrar en el santuario por la sangre de Jesucristo,

²⁰през новия и живия път, който Той е открил за нас през завесата, сиреч, плътта Си,

²⁰Por el camino que él nos consagró nuevo y vivo, por el velo, esto es, por su carne;

²¹и [като имаме] велик Свещеник над Божия дом,

²¹Y teniendo un gran sacerdote sobre la casa de Dios,

²²нека пристъпваме с искрено сърце в пълна вяра, със сърца очистени от лукава съвест {Или: Поръсена от нечиста съвест.} и с тяло измито в чиста вода;

²²Lleguémonos con corazón verdadero, en plena certidumbre de fe, purificados los corazones de mala conciencia, y lavados los cuerpos con agua limpia.

²³нека държим непоколебимо надеждата, която изповядваме, защото е верен Оня, Който се е обещал;

²³Mantengamos firme la profesión de nuestra fe sin fluctuar; que fiel es el que prometió:

²⁴и нека се грижим един за друг, тъй щото да се поощряваме към любов и добри дела,

²⁴Y considerémonos los unos á los otros para provocarnos al amor y á las buenas obras;

²⁵като не преставаме да се събираме заедно, както някои имат обичай [да престават], а да увещаваме [един друг], и толкова повече, колкото виждате, че денят наближава.

²⁵No dejando nuestra congregación, como algunos tienen por costumbre, mas exhortándonos; y tanto más, cuanto veis que aquel día se acerca.

²⁶Защото, ако съгрешаваме самоволно, след като сме познали истината, не остава вече жертва за грехове,

²⁶Porque si pecáremos voluntariamente después de haber recibido el conocimiento de la verdad, ya no queda sacrificio por el pecado,

²⁷но едно страшно очакване на съд и едно огнено негодуване, което ще изпояде противниците.

²⁷Sino una horrenda esperanza de juicio, y hervor de fuego que ha de devorar á los adversarios.

²⁸Някой, който е престъпил Моисеевия закон, умира безпощадно при [думата] на двама или трима свидетели;

²⁸El que menospreciare la ley de Moisés, por el testimonio de dos ó de tres testigos muere sin ninguna misericordia:

²⁹[тогава] колко по-тежко наказание, мислите, ще заслужи оня, който е потъпкал Божия Син, и е счел за просто нещо [проляната] при завета кръв, с която е осветен, и е оскърбил Духа на благодатта?

²⁹¿Cuánto pensáis que será más digno de mayor castigo, el que hollare al Hijo de Dios, y tuviere por inmunda la sangre del testamento, en la cual fué santificado, é hiciere afrenta al Espíritu de gracia?

³⁰Защото познаваме Този, Който е рекъл: "На Мене [принадлежи] възмездието, Аз ще сторя въздаяние"; и пак: "Господ ще съди людете Си".

³⁰Sabemos quién es el que dijo: Mía es la venganza, yo daré el pago, dice el Señor. Y otra vez: El Señor juzgará su pueblo.

³¹Страшно е да падне [човек] в ръцете на живия Бог.

³¹Horrenda cosa es caer en las manos del Dios vivo.

³²Припомняйте си още за първите дни, когато, откак се просветихте, претърпяхте голяма борба от страдания,

³²Empero traed á la memoria los días pasados, en los cuales, después de haber sido iluminados, sufristeis gran combate de aflicciones:

³³кога опозорявани с хули и оскърбления, кога пък като съучастници с тия, които страдаха така.

³³Por una parte, ciertamente, con vituperios y tribulaciones fuisteis hechos espectáculo; y por otra parte hechos compañeros de los que estaban en tal estado.

³⁴Защото вие не само състрадавахте с ония, които бяха в окови, но и радостно посрещахте разграбването на имота си, като знаете, че вие си имате по-добър и траен имот.

³⁴Porque de mis prisiones también os resentisteis conmigo, y el robo de vuestros bienes padecisteis con gozo, conociendo que tenéis en vosotros una mejor sustancia en los cielos, y que permanece.

³⁵И тъй, не напущайте дръзновението си, за което имате голяма награда.

³⁵No perdáis pues vuestra confianza, que tiene grande remuneración de galardón:

³⁶Защото ви е нужно търпение, та, като извършите Божията воля, да получите обещаното.

³⁶Porque la paciencia os es necesaria; para que, habiendo hecho la voluntad de Dios, obtengáis la promesa.

³⁷"Защото още твърде малко време И ще дойде Тоя, Който има да дойде, и не ще се забави.

³⁷Porque aun un poquito, Y el que ha de venir vendrá, y no tardará.

³⁸А който е праведен пред Мене {Гръцки: Моя праведник.}, ще живее чрез вяра; Но ако се дръпне назад, няма да благоволи в него душата Ми".

³⁸Ahora el justo vivirá por fe; Mas si se retirare, no agradará á mi alma.

³⁹Ние, обаче, не сме от ония, които се дърпат назад, та се погубват, а от тия, които вярват та се спасява душата им.

³⁹Pero nosotros no somos tales que nos retiremos para perdición, sino fieles para ganancia del alma.