¹Поради това, нека оставим първоначалното учение за Христа и нека се стремим към съвършенство, без да полагаме изново за основа покаяние от мъртви дела, вяра в Бога,

¹POR tanto, dejando la palabra del comienzo en la doctrina de Cristo, vamos adelante á la perfección; no echando otra vez el fundamento; no arrepentimiento de obras muertas, y de la fe en Dios,

²учение за кръщения, за ръкополагане, за възкресяване на мъртви и за вечен съд.

²De la doctrina de bautismos, y de la imposición de manos, y de la resurrección de los muertos, y del juicio eterno.

³И това ще сторим, ако Бог позволи.

³Y esto haremos á la verdad, si Dios lo permitiere.

⁴Защото за тия, които веднъж са били просветени, и са вкусили от небесния дар, и са станали причастници на Светия Дух

⁴Porque es imposible que los que una vez fueron iluminados y gustaron el don celestial, y fueron hechos partícipes del Espíritu Santo.

⁵и са вкусили, колко е добро Божието слово, [още са вкусили] и от великите дела, [които въвеждат] бъдещия век,

⁵Y asimismo gustaron la buena palabra de Dios, y las virtudes del siglo venidero,

⁶а са отпаднали, невъзможно е да се обновят пак и доведат до покаяние, докато разпъват втори път в себе си Божия Син и Го опозоряват.

⁶Y recayeron, sean otra vez renovados para arrepentimiento, crucificando de nuevo para sí mismos al Hijo de Dios, y exponiéndole á vituperio.

⁷Защото земята, която се е поила от дъжда, що пада често на нея, и която ражда трева полезна на тия, за които се и обработва, получава благословение от Бога;

⁷Porque la tierra que embebe el agua que muchas veces vino sobre ella, y produce hierba provechosa á aquellos de los cuales es labrada, recibe bendición de Dios:

⁸но ако ражда тръни и репеи, отхвърля се; тя скоро ще се прокълне, и сетнината й е да се изгори.

⁸Mas la que produce espinas y abrojos, es reprobada, y cercana de maldición; cuyo fin será el ser abrasada.

⁹Обаче, ако и да говорим така, надяваме се от вас, възлюбени, за нещо по-добро, [нещо], което води към спасението.

⁹Pero de vosotros, oh amados, esperamos mejores cosas, y más cercanas á salud, aunque hablamos así.

¹⁰Защото Бог не е неправеден, та да забрави това, което извършихте и любовта, която показахте към Неговото име, като послужихте и още служите на светиите.

¹⁰Porque Dios no es injusto para olvidar vuestra obra y el trabajo de amor que habéis mostrado á su nombre, habiendo asistido y asistiendo aún á los santos.

¹¹И желаем всеки от вас да показва същото усърдие за пълна увереност в надеждата до край;

¹¹Mas deseamos que cada uno de vosotros muestre la misma solicitud hasta el cabo, para cumplimiento de la esperanza:

¹²да не бъдете лениви, но да подражавате ония, които чрез вяра и устояване наследяват обещаните [благословения].

¹²Que no os hagáis perezosos, mas imitadores de aquellos que por la fe y la paciencia heredan las promesas.

¹³Защото, когато Бог даваше обещание на Авраама, понеже нямаше никого по-голям, в когото да се закълне, закле се в Себе Си, казвайки:

¹³Porque prometiendo Dios á Abraham, no pudiendo jurar por otro mayor, juró por sí mismo,

¹⁴"Наистина ще те благословя премного и ще те умножа и преумножа".

¹⁴Diciendo: De cierto te bendeciré bendiciendo, y multiplicando te multiplicaré.

¹⁵И така, [Авраам], като устоя, получи обещаното.

¹⁵Y así, esperando con largura de ánimo, alcanzó la promesa.

¹⁶Защото [както], човеците се кълнат в някого по-голям [от тях], и клетвата, [дадена] в потвърждение [на думата], туря край на всеки спор между тях,

¹⁶Porque los hombres ciertamente por el mayor que ellos juran: y el fin de todas sus controversias es el juramento para confirmación.

¹⁷[така] и Бог, като искаше да покаже по-пълно на наследниците на обещанието, че намерението Му е неизменимо, си послужи с клетва,

¹⁷Por lo cual, queriendo Dios mostrar más abundantemente á los herederos de la promesa la inmutabilidad de su consejo, interpuso juramento;

¹⁸така щото чрез две неизменими неща, в които не е възможно за Бога да лъже, да имаме голямо насърчение ние, които сме прибягнали да се държим за поставената пред нас надежда;

¹⁸Para que por dos cosas inmutables, en las cuales es imposible que Dios mienta, tengamos un fortísimo consuelo, los que nos acogemos á trabarnos de la esperanza propuesta:

¹⁹която имаме за душата като здрава и непоколебима котва, която прониква в това, което е отвътре завесата;

¹⁹La cual tenemos como segura y firme ancla del alma, y que entra hasta dentro del velo;

²⁰гдето Исус като предтеча влезе за нас, и стана първосвещеник до века според Мелхиседековия чин.

²⁰Donde entró por nosotros como precursor Jesús, hecho Pontífice eternalmente según el orden de Melchîsedec.