¹Когато Израил бе младенец, тогава го възлюбих, И из Египет повиках сина Си.

¹CUANDO Israel era muchacho, yo lo amé, y de Egipto llamé á mi hijo.

²Колкото повече ги викаха [пророците], Толкова повече те се оттегляха от тях; Жертвуваха на ваалимите, И кадяха на ваяните идоли.

²Como los llamaban, así ellos se iban de su presencia; á los Baales sacrificaban, y á las esculturas ofrecían sahumerios.

³При това Аз научих Ефрема да ходи Като го хващат за мишците му; Но не познаваха, че Аз ги лекувах.

³Yo con todo eso guiaba en pies al mismo Ephraim, tomándolos de sus brazos; y no conocieron que yo los cuidaba.

⁴Привлякох ги с човешки въжета, с връзки на любов, И бях за тях като ония, които изваждат хомота от челюстите им, И сложих храна пред тях.

⁴Con cuerdas humanas los traje, con cuerdas de amor: y fuí para ellos como los que alzan el yugo de sobre sus mejillas, y llegué hacia él la comida.

⁵Той няма да се върне в Египетската земя; Но асириецът ще му бъде цар; Защото отказаха да се обърнат [към Мене].

⁵No tornará á tierra de Egipto, antes el mismo Assur será su rey, porque no se quisieron convertir.

⁶Меч ще свирепее против градовете му Та ще довърши силите му и ще ги пояде. Поради собствените им намерения,

⁶Y caerá espada sobre sus ciudades, y consumirá sus aldeas; consumirálas á causa de sus consejos.

⁷Людете Ми решително отстъпват от Мене; Ако и да ги повикат [пророците да гледат] към Всевишния, Пак никой не се старае да се изправи.

⁷Entre tanto, está mi pueblo adherido á la rebelión contra mí: aunque lo llaman al Altísimo, ninguno absolutamente quiere ensalzar le.

⁸Как да те предам, Ефреме? Как да те оставя, Израилю? Как да те направя като Адама? [Как] да те поставя като Севоим? Сърцето Ми се промени дълбоко в Мене, Милосърдието Ми се запали.

⁸¿Cómo tengo de dejarte, oh Ehpraim? ¿he de entregarte yo, Israel? ¿cómo podré yo hacerte como Adma, ni ponerte como á Zeboim? Mi corazón se revuelve dentro de mí, inflámanse todas mis conmiseraciones.

⁹Няма да изпълня [намерението на] пламенния Си гняв, Няма пак да изтребя Ефрема; Защото Аз съм Бог, а не човек, Светият всред тебе, И няма да дойда [при тебе] с гняв.

⁹No ejecutaré el furor de mi ira, no volveré para destruir á Ephraim: porque Dios soy, y no hombre; el Santo en medio de ti: y no entraré en la ciudad.

¹⁰Те ще ходят след Господа, Който ще рикае като лъв; А когато изрикае, Тогава чадата ще бързат да дойдат от запад,

¹⁰En pos de Jehová caminarán: él bramará como león: cual león rugirá él de cierto, y los hijos se moverán azorados del occidente.

¹¹Ще бързат да дойдат от Египет като птица, И от Асирийската земя като гълъб; И ще ги настаня [пак] в къщите им, казва Господ.

¹¹Como ave se moverán velozmente de Egipto, y de la tierra de Asiria como paloma; y pondrélos en sus casas, dice Jehová.

¹²Ефрем Ме обкръжава с лъжи, И Израилевият дом с измама; И Юда още се колебае спрямо Бога, Спрямо Светия, който е верен.

¹²(H12-1) CERCOME Ephraim con mentira, y la casa de Israel con engaño: mas Judá aún domina con Dios, y es fiel con los santos.