¹Яков слуга на Бога и на Господа Исуса Христа, до дванадесетте пръснати племена, поздрав.

¹JACOBO, siervo de Dios y del Señor Jesucristo, á las doce tribus que están esparcidas, salud.

²Считайте го за голяма радост, братя мои, когато падате в разни изпитни,

²Hermanos míos, tened por sumo gozo cuando cayereis en diversas tentaciones;

³като знаете, че изпитанието на вашата вяра произвежда твърдост.

³Sabiendo que la prueba de vuestra fe obra paciencia.

⁴А твърдостта нека извърши делото си съвършено, за да бъдете съвършени и цели, без никакъв недостатък.

⁴Mas tenga la paciencia perfecta su obra, para que seáis perfectos y cabales, sin faltar en alguna cosa.

⁵Но ако някому от вас не достига мъдрост, нека иска от Бога, Който дава на всички щедро без да укорява, и ще му се даде.

⁵Y si alguno de vosotros tiene falta de sabiduría, demándela á Dios, el cual da á todos abundantemente, y no zahiere; y le será dada.

⁶Но да проси с вяра без да се съмнява ни най-малко; защото, който се съмнява прилича на морски вълни, които се тласкат и блъскат от ветровете.

⁶Pero pida en fe, no dudando nada: porque el que duda es semejante á la onda de la mar, que es movida del viento, y echada de una parte á otra.

⁷Такъв човек да не мисли, че ще получи нещо от Господа,

⁷No piense pues el tal hombre que recibirá ninguna cosa del Señor.

⁸понеже е колеблив, непостоянен във всичките си пътища.

⁸El hombre de doblado ánimo es inconstante en todos sus caminos.

⁹Братът, който е в по-долно състояние, нека се хвали, когато се въздига,

⁹El hermano que es de baja suerte, gloríese en su alteza:

¹⁰а богатият - когато се смирява, понеже ще прецъфти като цвета на тревата.

¹⁰Mas el que es rico, en su bajeza; porque él se pasará como la flor de la hierba.

¹¹Защото слънцето изгрява с изсушителния вятър, тревата изсъхва, цветът й окапва, и красотата на изгледа й изчезва: така и богатият ще повехне в пътищата си.

¹¹Porque salido el sol con ardor, la hierba se secó, y su flor se cayó, y pereció su hermosa apariencia: así también se marchitará el rico en todos sus caminos.

¹²Блажен онзи човек, който издържа изпитня; защото, като бъде одобрен, ще приеме за венец живота, който Господ е обещал на ония, които Го любят.

¹²Bienaventurado el varón que sufre la tentación; porque cuando fuere probado, recibirá la corona de vida, que Dios ha prometido á los que le aman.

¹³Никой, който се изкушава, да не казва: Бог ме изкушава, защото Бог се не изкушава от зло, и Той никого не изкушава.

¹³Cuando alguno es tentado, no diga que es tentado de Dios: porque Dios no puede ser tentado de los malos, ni él tienta á alguno:

¹⁴А който се изкушава, се завлича и подлъгва от собствената си страст;

¹⁴Sino que cada uno es tentado, cuando de su propia concupiscencia es atraído, y cebado.

¹⁵и тогава страстта зачева и ражда грях, а грехът, като се развие напълно ражда смърт.

¹⁵Y la concupiscencia, después que ha concebido, pare el pecado: y el pecado, siendo cumplido, engendra muerte.

¹⁶Не се заблуждавайте, любезни мои братя;

¹⁶Amados hermanos míos, no erréis.

¹⁷Всяко дадено добро и всеки съвършен дар е отгоре, и слиза от Отца на светлините, у Когото няма изменение, или сянка от промяна.

¹⁷Toda buena dádiva y todo don perfecto es de lo alto, que desciende del Padre de las luces, en el cual no hay mudanza, ni sombra de variación.

¹⁸От собствената Си воля ни е родил чрез словото на истината, за да бъдем един вид пръв плод на Неговите създания.

¹⁸El, de su voluntad nos ha engendrado por la palabra de verdad, para que seamos primicias de sus criaturas.

¹⁹Вие знаете [това], любезни мои братя. Обаче нека всеки човек бъде бърз да слуша, бавен да говори и бавен да се гневи;

¹⁹Por esto, mis amados hermanos, todo hombre sea pronto para oir, tardío para hablar, tardío para airarse:

²⁰защото човешкият гняв не върши Божията правда.

²⁰Porque la ira del hombre no obra la justicia de Dios.

²¹Затова, като отхвърлите всяка нечистота и преливаща се злоба, приемайте с кротост всаденото слово, което може да спаси душите ви,

²¹Por lo cual, dejando toda inmundicia y superfluidad de malicia, recibid con mansedumbre la palabra ingerida, la cual puede hacer salvas vuestras almas.

²²Бивайте и изпълнители на словото, а не само слушатели, да лъжете себе си.

²²Mas sed hacedores de la palabra, y no tan solamente oidores, engañándoos á vosotros mismos.

²³Защото, ако някой бъде слушател на словото, а не изпълнител, той прилича на човек, който гледа естественото си лице в огледалото;

²³Porque si alguno oye la palabra, y no la pone por obra, este tal es semejante al hombre que considera en un espejo su rostro natural.

²⁴понеже се огледва, отива си, и завчас забравя какъв бе.

²⁴Porque él se consideró á sí mismo, y se fué, y luego se olvidó qué tal era.

²⁵Но който вникне в съвършения закон на свободата и постоянствува, той, като не е забравлив слушател, но деятелен изпълнител, ще бъде блажен в дейността си.

²⁵Mas el que hubiere mirado atentamente en la perfecta ley, que es la de la libertad, y perseverado en ella, no siendo oidor olvidadizo, sino hacedor de la obra, este tal será bienaventurado en su hecho.

²⁶Ако някой счита себе си за благочестив, а не обуздава езика си, но мами сърцето си, неговото благочестие е суетно.

²⁶Si alguno piensa ser religioso entre vosotros, y no refrena su lengua, sino engañando su corazón, la religión del tal es vana.

²⁷Чисто и непорочно благочестие пред Бога и Отца, ето що е: да пригледва [човек] сирачетата и вдовиците в неволята им, [и] да пази себе си неопетнен от света.

²⁷La religión pura y sin mácula delante de Dios y Padre es esta: Visitar los huérfanos y las viudas en sus tribulaciones, y guardarse sin mancha de este mundo.