¹Братя мои, да не държите вярата на прославения наш Господ Исус Христос с лицеприятие.

¹HERMANOS míos, no tengáis la fe de nuestro Señor Jesucristo glorioso en acepción de personas.

²Защото, ако влезе в синагогата ви човек със златен пръстен и с хубави дрехи, а влезе и сиромах с оплескани дрехи,

²Porque si en vuestra congregación entra un hombre con anillo de oro, y de preciosa ropa, y también entra un pobre con vestidura vil,

³и погледнете с почит към оня, който е с хубавите дрехи, та речете: Ти седни тука на добро място; а на сиромаха речете: Ти стой там, или: Седни до подножието ми,

³Y tuviereis respeto al que trae la vestidura preciosa, y le dijereis: Siéntate tú aquí en buen lugar: y dijereis al pobre: Estáte tú allí en pie; ó siéntate aquí debajo de mi estrado:

⁴не правите ли различия помежду си, и не ставате ли пристрастни съдии?

⁴¿No juzguáis en vosotros mismos, y venís á ser jueces de pensamientos malos?

⁵Слушайте любезни ми братя: Не избра ли Бог ония, които са сиромаси в светски неща, богати с вяра и наследници на царството, което е обещал на тия, които Го любят?

⁵Hermanos míos amados, oid: ¿No ha elegido Dios los pobres de este mundo, ricos en fe, y herederos del reino que ha prometido á los que le aman?

⁶А вие опозорихте сиромаха. Нали богатите ви угнетяват и сами ви влачат по съдилища?

⁶Mas vosotros habéis afrentado al pobre. ¿No os oprimen los ricos, y no son ellos los mismos que os arrastran á los juzgados?

⁷Нали те хулят почтеното име, с което се именувате?

⁷¿No blasfeman ellos el buen nombre que fué invocado sobre vosotros?

⁸Обаче, ако изпълнявате царския закон, според писанието: "Да обичаш ближния си като себе си", добре правите.

⁸Si en verdad cumplís vosotros la ley real, conforme á la Escritura: Amarás á tu prójimo como á ti mismo, bien hacéis:

⁹Но ако гледате на лице, грях правите, и от закона се осъждате като престъпници.

⁹Mas si hacéis acepción de personas, cometéis pecado, y sois reconvenidos de la ley como transgresores.

¹⁰Защото, който опази целия закон, а съгреши в едно [нещо], бива виновен във всичко.

¹⁰Porque cualquiera que hubiere guardado toda la ley, y ofendiere en un punto, es hecho culpado de todos.

¹¹Понеже Оня, Който е рекъл: "Не прелюбодействувай", рекъл е и: "Не убивай", тъй че, ако не прелюбодействуваш, а пък убиваш, станал си престъпник на закона.

¹¹Porque el que dijo: No cometerás adulterio, también ha dicho: No matarás. Ahora bien, si no hubieres matado, ya eres hecho transgresor de la ley.

¹²Така говорете и така постъпвайте като човеци, които ще бъдат съдени по закона на свободата.

¹²Así hablad, y así obrad, como los que habéis de ser juzgados por la ley de libertad.

¹³Защото съдът е немилостив към този, който не е показал милост. Милостта тържествува над съда.

¹³Porque juicio sin misericordia será hecho con aquel que no hiciere misericordia: y la misericordia se gloría contra el juicio.

¹⁴Каква полза, братя мои, ако някой казва, че има вяра, а няма дела? Може ли такава вяра да го спаси?

¹⁴Hermanos míos, ¿qué aprovechará si alguno dice que tiene fe, y no tiene obras? ¿Podrá la fe salvarle?

¹⁵Ако някой брат или някоя сестра са голи и останали без ежедневна храна,

¹⁵Y si el hermano ó la hermana están desnudos, y tienen necesidad del mantenimiento de cada día,

¹⁶и някой от вас им рече: Идете си с мир, дано бъдете стоплени и нахранени, а не им дадете потребното за тялото, каква полза?

¹⁶Y alguno de vosotros les dice: Id en paz, calentaos y hartaos; pero no les diereis las cosas que son necesarias para el cuerpo: ¿qué aprovechará?

¹⁷Така и вярата, ако няма дела, сама по себе си е мъртва.

¹⁷Así también la fe, si no tuviere obras, es muerta en sí misma.

¹⁸Но ще рече някой: Ти имаш вяра, а пък аз имам дела; ако [можеш], покажи ми вярата си без дела, и аз ще ти покажа вярата си от моите дела.

¹⁸Pero alguno dirá: Tú tienes fe, y yo tengo obras: muéstrame tu fe sin tus obras, y yo te mostraré mi fe por mis obras.

¹⁹Ти вярваш, че има [само] един Бог, добре правиш; и бесовете вярват и треперят.

¹⁹Tú crees que Dios es uno; bien haces: también los demonios creen, y tiemblan.

²⁰Обаче искаш ли да познаеш, о суетни човече, че вяра без дела е безплодна?

²⁰¿Mas quieres saber, hombre vano, que la fe sin obras es muerta?

²¹Авраам, нашият отец, не оправда ли се чрез дела като принесе сина си Исаака на жертвеника?

²¹¿No fué justificado por las obras Abraham nuestro padre, cuando ofreció á su hijo Isaac sobre el altar?

²²Ти виждаш, че вярата действуваше заедно с делата му, и че от делата се усъвършенствува вярата;

²²¿No ves que la fe obró con sus obras, y que la fe fué perfecta por las obras?

²³и изпълни се писанието, което казва: "Авраам повярва в Бога; и това му се вмени за правда"; и се нарече Божий приятел.

²³Y fué cumplida la Escritura que dice: Abraham creyó á Dios, y le fué imputado á justicia, y fué llamado amigo de Dios.

²⁴Виждате, че чрез дела се оправдава човек, а не само чрез вяра.

²⁴Vosotros veis, pues, que el hombre es justificado por las obras, y no solamente por la fe.

²⁵Така също и блудницата Раав не оправда ли се чрез дела, когато прие пратениците и ги изпрати бърже през друг път?

²⁵Asimismo también Rahab la ramera, ¿no fué justificada por obras, cuando recibió los mensajeros, y los echó fuera por otro camino?

²⁶Защото, както тялото отделено от духа е мъртво, така и вярата отделена от дела е мъртва.

²⁶Porque como el cuerpo sin espíritu está muerto, así también la fe sin obras es muerta.