1Тогава нааматецът Софар, в отговор рече: -
1Y RESPONDIO Sophar Naamathita, y dijo:
2Не трябва ли да се отговори на многото думи? Бива ли да се оправдае словоохотлив човек?
2¿Las muchas palabras no han de tener respuesta? ¿Y el hombre parlero será justificado?
3Твоите самохвалства ще запушат ли хорските уста? И когато ти се присмиваш, тебе никой да не засрами ли?
3¿Harán tus falacias callar á los hombres? ¿Y harás escarnio, y no habrá quien te avergüence?
4Защото ти казваш: Това, което говоря, е право, И аз съм чист пред Твоите очи.
4Tú dices: Mi conversar es puro, Y yo soy limpio delante de tus ojos.
5Но дано проговореше Бог, И да отвореше устните Си против тебе,
5Mas oh quién diera que Dios hablara, Y abriera sus labios contigo,
6И да ти явеше тайните на мъдростта, Че тя е двояка в проницателността [си]. Знай, прочее, че Бог изисква от тебе по-малко, отколкото заслужава беззаконието ти.
6Y que te declarara los arcanos de la sabiduría, Que son de doble valor que la hacienda! Conocerías entonces que Dios te ha castigado menos que tu iniquidad merece.
7Можеш ли да изброиш Божиите дълбочини? Можеш ли да издириш Всемогъщия напълно?
7¿Alcanzarás tú el rastro de Dios? ¿Llegarás tú á la perfección del Todopoderoso?
8Тия [тайни] са високи до небето; що можеш да сториш? По-дълбоки са от преизподнята; що можеш да узнаеш?
8Es más alto que los cielos: ¿qué harás? Es más profundo que el infierno: ¿cómo lo conocerás?
9Мярката им е по-дълга от земята И по-широка от морето.
9Su dimensión es más larga que la tierra, Y más ancha que la mar.
10Ако мине Той та улови и събере съд, То кой може да Му забрани?
10Si cortare, ó encerrare, O juntare, ¿quién podrá contrarrestarle?
11Защото Той знае суетните човеци, Той вижда и нечестието, без да [Му е нужно да] внимава в него.
11Porque él conoce á los hombres vanos: Ve asimismo la iniquidad, ¿y no hará caso?
12Но суетният човек е лишен от разум; Дори, човек се ражда като диво оселче.
12El hombre vano se hará entendido, Aunque nazca como el pollino del asno montés.
13Ако управиш ти сърцето си, И простреш ръцете си към Него,
13Si tú apercibieres tu corazón, Y extendieres á él tus manos;
14Ако има беззаконие в ръцете ти, отстрани го, И не оставяй да обитава нечестие в шатрите ти.
14Si alguna iniquidad hubiere en tu mano, y la echares de ti, Y no consintieres que more maldad en tus habitaciones;
15Тогава само ще издигнеш лицето си без петно, Да! утвърден ще бъдеш, и няма да се боиш;
15Entonces levantarás tu rostro limpio de mancha, Y serás fuerte y no temerás:
16Защото ще забравиш скръбта си; Ще си я спомняш като води, които са оттекли.
16Y olvidarás tu trabajo, O te acordarás de él como de aguas que pasaron:
17Твоето пребивание ще бъде по-светло от пладне; И тъмнина ако си, [пак] ще станеш като зора.
17Y en mitad de la siesta se levantará bonanza; Resplandecerás, y serás como la mañana:
18Ще бъдеш в увереност, защото има надежда; Да! ще се озърнеш наоколо, и ще си легнеш безопасно.
18Y confiarás, que habrá esperanza; Y cavarás, y dormirás seguro:
19Ще легнеш, и не ще има кой да те плаши; Дори мнозина ще търсят твоето благоволение.
19Y te acostarás, y no habrá quien te espante: Y muchos te rogarán.
20А очите на нечестивите ще изтекат; Прибежище не ще има за тях; И надеждата им ще бъде, че ще издъхват.
20Mas los ojos de los malos se consumirán, Y no tendrán refugio; Y su esperanza será agonía del alma.