¹Душата ми се отегчи от живота ми; [За това] ще се предам на оплакването си, Ще говоря в горестта на душата си.

¹ESTA mi alma aburrida de mi vida: Daré yo suelta á mi queja sobre mí, Hablaré con amargura de mi alma.

²Ще река Богу: Недей ме осъжда; Покажи ми защо ми ставаш противен.

²Diré á Dios: no me condenes; Hazme entender por qué pleiteas conmigo.

³Добре ли Ти е да оскърбяваш, И да презираш делото на ръцете Си, А да осветляваш съвещаното от нечестивите?

³¿Parécete bien que oprimas, Que deseches la obra de tus manos, Y que resplandezcas sobre el consejo de los impíos?

⁴Телесни ли очи имаш? Или гледаш както гледа човек?

⁴¿Tienes tú ojos de carne? ¿Ves tú como ve el hombre?

⁵Твоите дни като дните на човека ли са, Или годините Ти като човешки дни,

⁵¿Son tus días como los días del hombre, O tus años como los tiempos humanos,

⁶Та претърсваш беззаконието ми И издирваш греха ми,

⁶Para que inquieras mi iniquidad, Y busques mi pecado,

⁷При все, че знаеш, че не съм нечестив, И че никой не може да [ме] избави от ръката Ти?

⁷Sobre saber tú que no soy impío, Y que no hay quien de tu mano libre?

⁸Твоите ръце ме създадоха и усъвършенствуваха Кръгло в едно; а пак съсипваш ли ме?

⁸Tus manos me formaron y me compusieron Todo en contorno: ¿y así me deshaces?

⁹Помни, моля, че като глина си ме създал; И в пръст ли ще ме възвърнеш?

⁹Acuérdate ahora que como á lodo me diste forma: ¿Y en polvo me has de tornar?

¹⁰Не си ли ме излял като мляко? Не си ли ме съсирил като сирене?

¹⁰¿No me fundiste como leche, Y como un queso me cuajaste?

¹¹С кожа и мускули си ме облякъл, И с кости и жили си ме оплел;

¹¹Vestísteme de piel y carne, Y cubrísteme de huesos y nervios.

¹²Живот и благоволение си ми подарил, И провидението Ти е запазило духа ми.

¹²Vida y misericordia me concediste, Y tu visitación guardó mi espíritu.

¹³Но при все туй, това си криел в сърцето Си; Зная, че това е било в ума Ти;

¹³Y estas cosas tienes guardadas en tu corazón; Yo sé que esto está cerca de ti.

¹⁴Ако съгреша, наблюдаваш ме, И от беззаконието ми няма да ме считаш невинен.

¹⁴Si pequé, tú me has observado, Y no me limpias de mi iniquidad.

¹⁵Ако съм нечестив, горко ми! И ако съм праведен, пак няма да дигна главата си. Пълен съм с позор; но гледай Ти скръбта ми,

¹⁵Si fuere malo, ­ay de mí! Y si fuere justo, no levantaré mi cabeza, Estando harto de deshonra, Y de verme afligido.

¹⁶Защото расте. Гониш ме като лъв, И повтаряш да се показваш страшен против мене.

¹⁶Y subirá de punto, pues me cazas como á león, Y tornas á hacer en mí maravillas.

¹⁷Повтаряш да издигаш против мене свидетелите Си, {Т.е. Язвите} И увеличаваш гнева Си върху мене; Едно подир друго войнства ме нападат.

¹⁷Renuevas contra mí tus plagas, Y aumentas conmigo tu furor, Remudándose sobre mí ejércitos.

¹⁸Защо, прочее, ме извади Ти из утробата? [Иначе], бих издъхнал без да ме е виждало око;

¹⁸¿Por qué me sacaste de la matriz? Habría yo espirado, y no me vieran ojos.

¹⁹Бих бил, като че не съм бил; От утробата бих бил отнесен в гроба.

¹⁹Fuera, como si nunca hubiera sido, Llevado desde el vientre á la sepultura.

²⁰Дните ми не са ли малко? Престани, прочее, И остави ме да си отдъхна малко

²⁰¿No son mis días poca cosa? Cesa pues, y déjame, para que me conforte un poco.

²¹Преди да отида отдето няма да се върна, В тъмната земя и в смъртната сянка, -

²¹Antes que vaya para no volver, A la tierra de tinieblas y de sombra de muerte;

²²Земя мрачна като самата тъмнина, [Земя] на мрачна сянка и без никакъв ред, Гдето виделото е като тъмнина.

²²Tierra de oscuridad, lóbrega Como sombra de muerte, sin orden, Y que aparece como la oscuridad misma.