¹А Иов в отговор рече:

¹Y RESPONDIO Job, y dijo:

²Наистина зная, че това е така, Но как ще се оправдае човек пред Бога?

²Ciertamente yo conozco que es así: ¿Y cómo se justificará el hombre con Dios?

³Ако поиска да се съди с Него, Не може да Му отговори [за] едно от хиляда.

³Si quisiere contender con él, No le podrá responder á una cosa de mil.

⁴Мъдро сърце и мощна сила има Бог; Кой, като е упорствувал против Него, е благоденствувал?

⁴El es sabio de corazón, y poderoso en fortaleza, ¿Quién se endureció contra él, y quedó en paz?

⁵Той премества планините, и те не усещат Когато ги е превърнал в гнева Си.

⁵Que arranca los montes con su furor, Y no conocen quién los trastornó:

⁶Той поклаща земята от мястото й, Тъй щото стълбовете й треперят.

⁶Que remueve la tierra de su lugar, Y hace temblar sus columnas:

⁷Той заповядва на слънцето, и не изгрява; И туря под печат звездите.

⁷Que manda al sol, y no sale; Y sella las estrellas:

⁸Той сам простира небесата, И стъпва на морските вълни.

⁸El que extiende solo los cielos, Y anda sobre las alturas de la mar:

⁹Той прави [съзвездията] - Мечката, Ориона и Плеядите, И скритите пространства {Еврейски: Стай.} на юг.

⁹El que hizo el Arcturo, y el Orión, y las Pléyadas, Y los lugares secretos del mediodía:

¹⁰Той прави велики и неизследими дела. И безбройни чудеса.

¹⁰El que hace cosas grandes é incomprensibles, Y maravillosas, sin número.

¹¹Ето, минава край мене, и не Го виждам; Преминава и не Го съглеждам;

¹¹He aquí que él pasará delante de mí, y yo no lo veré; Y pasará, y no lo entenderé.

¹²Ако грабне [плячка], кой ще Му забрани? Кой ще Му рече: Що правиш?

¹²He aquí, arrebatará; ¿quién le hará restituir? ¿Quién le dirá, Qué haces?

¹³[Ако] Бог не оттегли гнева Си, Горделивите помощници се повалят под Него!

¹³Dios no tornará atrás su ira, Y debajo de él se encorvan los que ayudan á los soberbios.

¹⁴Колко по-малко бих могъл аз да Му отговоря И да избера думите си, [за да разисквам] с Него!

¹⁴¿Cuánto menos le responderé yo, Y hablaré con él palabras estudiadas?

¹⁵Комуто, и праведен ако бях, не можех отговори, Но щях да попрося милост от Съдията си.

¹⁵Que aunque fuese yo justo, no responderé; Antes habré de rogar á mi juez.

¹⁶Ако извиках, и ми отговореше, Не щях да повярвам, че е послушал гласа ми.

¹⁶Que si yo le invocase, y él me respondiese, Aun no creeré que haya escuchado mi voz.

¹⁷Защото ме смазва с вихрушка, И умножава раните ми без причина.

¹⁷Porque me ha quebrado con tempestad, Y ha aumentado mis heridas sin causa.

¹⁸Не ме оставя да си отдъхна, Но ме насища с горчивини.

¹⁸No me ha concedido que tome mi aliento; Mas hame hartado de amarguras.

¹⁹Ако е [дума] за силата на мощните; Ето ме! [би казал Той; ]И ако за съд, [би казал]: Кой ще Ми определи време [да се съдя?]

¹⁹Si habláremos de su potencia, fuerte por cierto es; Si de juicio, ¿quién me emplazará?

²⁰Даже ако бях праведен, осъдили ме биха собствените ми уста; Ако бях непорочен, Той би ме показал опърничав.

²⁰Si yo me justificare, me condenará mi boca; Si me dijere perfecto, esto me hará inicuo.

²¹Макар да бях непорочен, не бих зачитал себе си, Презрял бих живота си.

²¹Bien que yo fuese íntegro, no conozco mi alma: Reprocharé mi vida.

²²Все едно е; затова казвам: Той погубва и непорочния и нечестивия,

²²Una cosa resta que yo diga: Al perfecto y al impío él los consume.

²³Ако бичът [Му] убива внезапно, Той се смее при изпитанията на невинните.

²³Si azote mata de presto, Ríese de la prueba de los inocentes.

²⁴Земята е предадена в ръцете на нечестивите; Той покрива лицата на съдиите й; Ако не, тогава кой е, [който прави това?]

²⁴La tierra es entregada en manos de los impíos, Y él cubre el rostro de sus jueces. Si no es él, ¿quién es? ¿dónde está?

²⁵А моите дни са по-бързи от бързоходец; Бягат без да видят добро;

²⁵Mis días han sido más ligeros que un correo; Huyeron, y no vieron el bien.

²⁶Преминаха като леки кораби, Като орел, който се спуща върху лова.

²⁶Pasaron cual navíos veloces: Como el águila que se arroja á la comida.

²⁷Ако река: Ще забравя оплакването си, Ще оставя жалеенето си, и ще се утеша.

²⁷Si digo: Olvidaré mi queja, Dejaré mi aburrimiento, y esforzaréme:

²⁸В ужас съм от всичките си скърби; Зная, че Ти няма да ме имаш за невинен;

²⁸Contúrbanme todos mis trabajos; Sé que no me darás por libre.

²⁹Нечестив ще се считам; Защо, прочее, да се трудя напразно?

²⁹Yo soy impío, ¿Para qué trabajaré en vano?

³⁰Ако се умия със снежна вода, И очистя със сапун ръцете си,

³⁰Aunque me lave con aguas de nieve, Y limpie mis manos con la misma limpieza,

³¹Ти пак ще ме хвърлиш в тинята, Така щото и самите ми дрехи ще се гнусят от мене.

³¹Aun me hundirás en el hoyo, Y mis propios vestidos me abominarán.

³²Защото Той не е човек, както съм аз, та да Му отговоря И да дойдем заедно на съд.

³²Porque no es hombre como yo, para que yo le responda, Y vengamos juntamente á juicio.

³³Няма посредник помежду ни, Който да тури ръката си върху двама ни.

³³No hay entre nosotros árbitro Que ponga su mano sobre nosotros ambos.

³⁴Нека оттегли от мене тоягата Си, И ужасът Му да не ме уплашва.

³⁴Quite de sobre mí su vara, Y su terror no me espante.

³⁵Тогава ще говоря, и няма да се боя от Него; Защото в себе си не съм така [уплашен].

³⁵Entonces hablaré, y no le temeré: Porque así no estoy en mí mismo.