¹Ето, моето око е видяло всичко [това], Ухото ми е чуло и го е разбрало.

¹HE AQUI que todas estas cosas han visto mis ojos, Y oído y entendido de por sí mis oídos.

²Което знаете вие, това зная и аз; Не съм по-долен от вас.

²Como vosotros lo sabéis, lo sé yo; No soy menos que vosotros.

³Но аз бих говорил на Всемогъщия, И желая да разисквам с Бога;

³Mas yo hablaría con el Todopoderoso, Y querría razonar con Dios.

⁴Защото вие сте измислители на лъжа; Всинца сте безполезни лекари.

⁴Que ciertamente vosotros sois fraguadores de mentira; Sois todos vosotros médicos nulos.

⁵Дано млъкнехте съвсем! И това щеше да ви бъде за мъдрост.

⁵Ojalá callarais del todo, Porque os fuera sabiduría.

⁶Слушайте сега доводите ми, И дайте внимание в жалбата на устните ми.

⁶Oid ahora mi razonamiento, Y estad atentos á los argumentos de mis labios.

⁷Заради Бога несправедливо ли ще говорите? Заради Него измама ли ще изкажете?

⁷¿Habéis de hablar iniquidad por Dios? ¿Habéis de hablar por él engaño?

⁸Заради Него пристрастие ли ще покажете? Заради Бога ще се съдите ли?

⁸¿Habéis de hacer acepción de su persona? ¿Habéis de pleitear vosotros por Dios?

⁹Добро ли е да ви изпита Той? Или ще можете да Го излъжете както лъжат човека?

⁹¿Sería bueno que él os escudriñase? ¿Os burlaréis de él como quien se burla de algún hombre?

¹⁰Той непременно ще ви изобличи, Ако тайно показвате пристрастие.

¹⁰El os reprochará de seguro, Si solapadamente hacéis acepción de personas.

¹¹Величието Му не ще ли да ви уплаши? И ужасът Му не ще ли да ви нападне?

¹¹De cierto su alteza os había de espantar, Y su pavor había de caer sobre vosotros.

¹²Вашите паметни думи [стават пред Него] поговорки от пепел; Защитата ви [става] укрепление от кал.

¹²Vuestras memorias serán comparadas á la ceniza, Y vuestros cuerpos como cuerpos de lodo.

¹³Млъкнете! оставете ме и аз да говоря; И нека дойде върху мене каквото ще.

¹³Escuchadme, y hablaré yo, Y véngame después lo que viniere.

¹⁴Каквото и да стане, ще взема месата си в зъбите си, И ще туря живота в шепата си.

¹⁴¿Por qué quitaré yo mi carne con mis dientes, Y pondré mi alma en mi mano?

¹⁵Ако и да ме убие Той, аз ще Го чакам; Но пак ще защитя пътищата си пред Него.

¹⁵He aquí, aunque me matare, en él esperaré; Empero defenderé delante de él mis caminos.

¹⁶Даже това ще ми бъде спасение, Че нечестив човек няма да дойде пред Него.

¹⁶Y él mismo me será salud, Porque no entrará en su presencia el hipócrita.

¹⁷Послушайте внимателно думата ми; И изявлението ми нека бъде в ушите ви.

¹⁷Oid con atención mi razonamiento, Y mi denunciación con vuestros oídos.

¹⁸Ето сега, аз съм наредил делото си; Зная, че ще се оправдая.

¹⁸He aquí ahora, si yo me apercibiere á juicio, Sé que seré justificado.

¹⁹Кой е оня, който ще се съди с мене? Защото, ако млъкна, сега ще издъхна.

¹⁹¿Quién es el que pleiteará conmigo? Porque si ahora yo callara, fenecería.

²⁰Само две неща не ми направяй, Тогава не ще се скрия от лицето Ти, -

²⁰A lo menos dos cosas no hagas conmigo; Entonces no me esconderé de tu rostro:

²¹[Не отказвай] да оттеглиш ръката Си от мене, И нека ме не уплаши ужаса Ти.

²¹Aparta de mí tu mano, Y no me asombre tu terror.

²²Тогава Ти повикай, и аз ще Ти отговоря; Или аз да говоря, и Ти ми отговори.

²²Llama luego, y yo responderé; O yo hablaré, y respóndeme tú.

²³Колко са беззаконията ми и греховете ми? Яви ми престъплението ми и греха ми.

²³¿Cuántas iniquidades y pecados tengo yo? Hazme entender mi prevaricación y mi pecado.

²⁴Защо криеш лицето Си, И ме считаш за Свой неприятел?

²⁴¿Por qué escondes tu rostro, Y me cuentas por tu enemigo?

²⁵Ще изморяваш ли лист отвяван? И ще гониш ли суха плява?

²⁵¿A la hoja arrebatada has de quebrantar? ¿Y á una arista seca has de perseguir?

²⁶Защо пишеш горести против мене, И ме правиш да наследвам беззаконията на младостта си,

²⁶¿Por qué escribes contra mí amarguras, Y me haces cargo de los pecados de mi mocedad?

²⁷И туряш нозете ми в клада, И наблюдаваш всичките ми пътища, Забелязваш дирите на нозете ми? -

²⁷Pones además mis pies en el cepo, y guardas todos mis caminos, Imprimiéndolo á las raíces de mis pies.

²⁸При все, че аз като гнила вещ тлея, Като дреха от молец изядена.

²⁸Y el cuerpo mío se va gastando como de carcoma, Como vestido que se come de polilla.