¹Духът ми чезне, дните ми гаснат, мене вече гробът [чака].

¹MI ALIENTO está corrompido, acórtanse mis días, Y me está aparejado el sepulcro.

²Сигурно ми се присмиват; И окото ми трябва постоянно да гледа огорченията им!

²No hay conmigo sino escarnecedores, En cuya acrimonia se detienen mis ojos.

³Дай, моля[, поръчителство]; стани ми поръчител при Себе Си; Кой [друг] би дал ръка на мене,

³Pon ahora, dame fianza para litigar contigo: ¿Quién tocará ahora mi mano?

⁴Защото си скрил сърцето им от разум, Затова няма да ги възвисиш.

⁴Porque á éstos has tú escondido su corazón de inteligencia: Por tanto, no los ensalzarás.

⁵Който заради плячка предава приятели - Очите на чадата му ще изтекат.

⁵El que denuncia lisonjas á sus prójimos, Los ojos de sus hijos desfallezcan.

⁶Той ме е поставил и поговорка на людете; И укор станах аз пред тях.

⁶El me ha puesto por parábola de pueblos, Y delante de ellos he sido como tamboril.

⁷Помрачиха очите ми от скръб, И всичките ми [телесни] части [станаха] като сянка.

⁷Y mis ojos se oscurecieron de desabrimiento, Y mis pensamientos todos son como sombra.

⁸Правдивите ще се почудят на това, И невинният ще се повдигне против нечестивия.

⁸Los rectos se maravillarán de esto, Y el inocente se levantará contra el hipócrita.

⁹А праведният ще се държи в пътя си, И който има чисти ръце ще увеличава силата си.

⁹No obstante, proseguirá el justo su camino, Y el limpio de manos aumentará la fuerza.

¹⁰А вие всички, моля, пак дойдете; Обаче не ще мога намери между вас един разумен.

¹⁰Mas volved todos vosotros, y venid ahora, Que no hallaré entre vosotros sabio.

¹¹Дните ми преминаха; Намеренията ми и желанията на сърцето ми се пресякоха.

¹¹Pasáronse mis días, fueron arrancados mis pensamientos, Los designios de mi corazón.

¹²Нощта [скоро] ще замести деня; Виделото е близо до тъмнината,

¹²Pusieron la noche por día, Y la luz se acorta delante de las tinieblas.

¹³Ако очаквам преизподнята за мое жилище, Ако съм постлал постелката си в тъмнината,

¹³Si yo espero, el sepulcro es mi casa: Haré mi cama en las tinieblas.

¹⁴Ако съм викнал към тлението, Баща ми си ти, - Към червеите: Майка и сестра ми сте,

¹⁴A la huesa tengo dicho: Mi padre eres tú; A los gusanos: Mi madre y mi hermana.

¹⁵То где е сега надеждата ми? Да! кой ще види надеждата ми?

¹⁵¿Dónde pues estará ahora mi esperanza? Y mi esperanza ¿quién la verá?

¹⁶При вратите на преизподнята ще слезе тя, Когато едновременно ще има покой в пръстта.

¹⁶A los rincones de la huesa descenderán, Y juntamente descansarán en el polvo.