¹Тогава Иов в отговор рече:

¹Y RESPONDIO Job, y dijo:

²До кога ще оскърбявате душата ми, И ще ме съкрушавате с думи?

²¿Hasta cuándo angustiaréis mi alma, Y me moleréis con palabras?

³Десет пъти вече стана ме укорявате, Но пак не ви е срам, че ми смайвате главата.

³Ya me habéis vituperado diez veces: ¿No os avergonzáis de descomediros delante de mí?

⁴Даже ако наистина съм съгрешил, Грешката ми остава с мене.

⁴Sea así que realmente haya yo errado, Conmigo se quedará mi yerro.

⁵Ако непременно искате да се големеете над мене И да хвърляте против мене укора ми,

⁵Mas si vosotros os engrandeciereis contra mí, Y adujereis contra mí mi oprobio,

⁶Знайте сега, че Бог ме повали И ме обиколи с мрежата Си.

⁶Sabed ahora que Dios me ha trastornado, Y traído en derredor su red sobre mí.

⁷Ето, викам: Неправда! но няма кой да ме чуе; Издавам вик за помощ, но няма съд.

⁷He aquí yo clamaré agravio, y no seré oído: Daré voces, y no habrá juicio.

⁸Той е преградил пътя ми, та не мога да премина, И турил е тъмнина в пътеките ми,

⁸Cercó de vallado mi camino, y no pasaré; Y sobre mis veredas puso tinieblas.

⁹Съблякъл ме е от славата ми, И отнел е венеца от главата ми.

⁹Hame despojado de mi gloria, Y quitado la corona de mi cabeza.

¹⁰Съкрушил ме е от всякъде, и аз отивам; И изкоренил е надеждата ми като дърво.

¹⁰Arruinóme por todos lados, y perezco; Y ha hecho pasar mi esperanza como árbol arrancado.

¹¹Запалил е тоже против мене гнева Си, И счита ме като един от враговете Си.

¹¹E hizo inflamar contra mí su furor, Y contóme para sí entre sus enemigos.

¹²Полковете Му настъпват заедно Та заздравяват пътя си против мене, И разполагат се в стан около шатъра ми.

¹²Vinieron sus ejércitos á una, y trillaron sobre mí su camino, Y asentaron campo en derredor de mi tienda.

¹³Отдалечил е от мене братята ми; И ония, които ме познаваха, станаха съвсем чужди за мене.

¹³Hizo alejar de mí mis hermanos, Y positivamente se extrañaron de mí mis conocidos.

¹⁴Оставиха ме ближните ми, И забравиха ме познайниците ми.

¹⁴Mis parientes se detuvieron, Y mis conocidos se olvidaron de mí.

¹⁵Ония, които живеят в дома ми, И слугините ми считат ме като чужд; Странен станах в очите им.

¹⁵Los moradores de mi casa y mis criadas me tuvieron por extraño; Forastero fuí yo en sus ojos.

¹⁶Викам слугата си, и не отговаря, [При все че] с устата си му се моля.

¹⁶Llamé á mi siervo, y no respondió; De mi propia boca le suplicaba.

¹⁷Дъхът ми е отвратителен на жена ми, И дъхът ми на чадата на чреслата ми,

¹⁷Mi aliento vino á ser extraño á mi mujer, Aunque por los hijos de mis entrañas le rogaba.

¹⁸И самите малки деца ме презират; Когато ставам говорят против мене.

¹⁸Aun los muchachos me menospreciaron: En levantándome, hablaban contra mí.

¹⁹Всичките ми по-близки приятели се погнусяват от мене; И ония, които възлюбих, обърнаха се против мене.

¹⁹Todos mis confidentes me aborrecieron; Y los que yo amaba, se tornaron contra mí.

²⁰Костите ми залепват за кожата ми и за месата ми; И отървах се [само] с кожата на зъбите си.

²⁰Mi cuero y mi carne se pegaron á mis huesos; Y he escapado con la piel de mis dientes.

²¹Смилете се за мене, смилете се за мене, вие приятели мои! Защото ръката Божия се допря до мене.

²¹Oh vosotros mis amigos, tened compasión de mí, tened compasión de mí; Porque la mano de Dios me ha tocado.

²²Защо ме гоните, като че ли сте Бог, И не се насищате от плътта ми?

²²¿Por qué me perseguís como Dios, Y no os hartáis de mis carnes?

²³О, да можеха да се напишат думите ми! Да се начертаеха на книга!

²³Quién diese ahora que mis palabras fuesen escritas! ­Quién diese que se escribieran en un libro!

²⁴Да се издълбаеха на скала за всегда С желязна писалка и олово!

²⁴Que con cincel de hierro y con plomo Fuesen en piedra esculpidas para siempre!

²⁵Защото зная, че е жив Изкупителят ми, И че в последно време ще застане на земята;

²⁵Yo sé que mi Redentor vive, Y al fin se levantará sobre el polvo:

²⁶И, като изтлее след кожата ми това [тяло], [Пак] вън от плътта си ще видя Бога:

²⁶Y después de deshecha esta mi piel, Aun he de ver en mi carne á Dios;

²⁷Когото сам аз ще видя, И очите ми ще гледат, и то не като чужденец. [За тая гледка] дробовете ми се топят дълбоко в мене.

²⁷Al cual yo tengo de ver por mí, Y mis ojos lo verán, y no otro, Aunque mis riñones se consuman dentro de mí.

²⁸Ако кажете: Как ще го гоним, Тъй като причината на това [страдание] се намира в [самия] него!

²⁸Mas debierais decir: ¿Por qué lo perseguimos? Ya que la raíz del negocio en mí se halla.

²⁹Тогава бойте се от меча; Защото гневни са наказанията [нанесени] от меча, За да познаете, че има съд.

²⁹Temed vosotros delante de la espada; Porque sobreviene el furor de la espada á causa de las injusticias, Para que sepáis que hay un juicio.