¹Защо, ако времената не са скрити от Всемогъщия, Ония които Го познават, не виждат дните Му [за съд?]

¹PUESTO que no son ocultos los tiempos al Todopoderoso, ¿Por qué los que le conocen no ven sus días?

²Едни преместят межди, Грабят стада и ги пасат;

²Traspasan los términos, Roban los ganados, y apaciéntanlos.

³Откарват осела на сирачетата; Вземат в залог говедото на вдовицата;

³Llévanse el asno de los huérfanos; Prenden el buey de la viuda.

⁴Изтласкват бедните от пътя; Сиромасите на земята се крият заедно [от тях].

⁴Hacen apartar del camino á los menesterosos: Y todos los pobres de la tierra se esconden.

⁵Ето, като диви осли в пустинята излизат по работата си, Подраняват да търсят храна; Пустинята им доставя храна за чадата им.

⁵He aquí, como asnos monteses en el desierto, Salen á su obra madrugando para robar; El desierto es mantenimiento de sus hijos.

⁶Жънат фуража в нивата, [за да го ядат]. И берат лозата на неправедника;

⁶En el campo siegan su pasto, Y los impíos vendimian la viña ajena.

⁷Цяла нощ лежат голи без дрехи, И нямат завивка в студа;

⁷Al desnudo hacen dormir sin ropa, Y que en el frío no tenga cobertura.

⁸Измокрюват се от планинските дъждове, И прегръщат скалата, понеже нямат прибежище.

⁸Con las avenidas de los montes se mojan, Y abrazan las peñas sin tener abrigo.

⁹[Други] грабват сирачето от съседите, И вземат залог от сиромаха.

⁹Quitan el pecho á los huérfanos, Y de sobre el pobre toman la prenda.

¹⁰Голи, тия ходят крадешком без дреха, И гладни, носят сноповете;

¹⁰Al desnudo hacen andar sin vestido, Y á los hambrientos quitan los hacecillos.

¹¹Изстискват дървено масло в техните огради, Тъпчат линовете им, а остават жадни.

¹¹De dentro de sus paredes exprimen el aceite, Pisan los lagares, y mueren de sed.

¹²Умиращите охкат из града, И душата на ранените вика; Но пак това безумие Бог не гледа.

¹²De la ciudad gimen los hombres, Y claman las almas de los heridos de muerte: Mas Dios no puso estorbo.

¹³[Други] са от противниците на виделината; Не знаят пътищата й, И не стоят в пътеките й,

¹³Ellos son los que, rebeldes á la luz, Nunca conocieron sus caminos, Ni estuvieron en sus veredas.

¹⁴Убиецът става в зори и убива сиромаха и нуждаещия се, А нощем е като крадец.

¹⁴A la luz se levanta el matador, mata al pobre y al necesitado, Y de noche es como ladrón.

¹⁵Така и окото на прелюбодееца очаква да се мръкне, Като казва: Око не ще ме види; И преличава лицето си.

¹⁵El ojo del adúltero está aguardando la noche, Diciendo: No me verá nadie: Y esconde su rostro.

¹⁶В тъмнината пробиват къщи; Те се затварят през деня, Видело не познават.

¹⁶En las tinieblas minan las casas, Que de día para sí señalaron; No conocen la luz.

¹⁷Защото за всички тях зората е като мрачната сянка; Понеже познават ужасите на мрачната сянка.

¹⁷Porque la mañana es á todos ellos como sombra de muerte; Si son conocidos, terrores de sombra de muerte los toman.

¹⁸Бърже се [отвличат] по лицето на водата; Делът им е проклет на земята; Не се обръщат [вече] към пътя за лозята.

¹⁸Son instables más que la superficie de las aguas; Su porción es maldita en la tierra; No andarán por el camino de las viñas.

¹⁹[Както] сушата и топлината поглъщат водата от снега, [Така] и преизподнята грешните.

¹⁹La sequía y el calor arrebatan las aguas de la nieve; Y el sepulcro á los pecadores.

²⁰Майчината утроба ще ги забрави; Червеят ще има сладко ястие в тях; Няма вече да се спомнят; И неправдата ще се строши като дърво.

²⁰Olvidaráse de ellos el seno materno; de ellos sentirán los gusanos dulzura; Nunca más habrá de ellos memoria, Y como un árbol serán los impíos quebrantados.

²¹Поглъщат неплодната, която не ражда; И на вдовицата не правят добро,

²¹A la mujer estéril que no paría, afligió; Y á la viuda nunca hizo bien.

²²Влачат и мощните със силата си; Те стават, и никой не е безопасен в живота си.

²²Mas á los fuertes adelantó con su poder: Levantóse, y no se da por segura la vida.

²³[Бог] им дава безопасност, и те се успокояват с нея: Но очите Му са върху пътищата им.

²³Le dieron á crédito, y se afirmó: Sus ojos están sobre los caminos de ellos.

²⁴Въздигнаха се за малко, и, ето, че ги няма! Снишават се; и както всички [други] си отиват, И отсичат се както главите на класовете.

²⁴Fueron ensalzados por un poco, mas desaparecen, Y son abatidos como cada cual: serán encerrados, Y cortados como cabezas de espigas.

²⁵И сега, ако не е така, кой ще ме изкара лъжец, И ще обърне в нищо думите ми?

²⁵Y si no, ¿quién me desmentirá ahora, O reducirá á nada mis palabras?