¹А Иов в отговор рече:

¹Y RESPONDIO Job, y dijo:

²И днес оплакването ми е горчиво; Раната ми е по-тежка от въздишането ми.

²Hoy también hablaré con amargura; Que es más grave mi llaga que mi gemido.

³Ах, да бих знаел где да Го намеря! Отишъл бих до престола Му,

³Quién me diera el saber dónde hallar á Dios! Yo iría hasta su silla.

⁴Изложил бих делото си пред Него, И напълнил бих устата си с доводи.

⁴Ordenaría juicio delante de él, Y henchiría mi boca de argumentos.

⁵Узнал бих думите, които Той би ми отговорил, И разбрал бих какво щеше да ми рече.

⁵Yo sabría lo que él me respondería, Y entendería lo que me dijese.

⁶Щеше ли Той да се препира с мене с голямата Си сила? Не! щеше само да внимава в мен.

⁶¿Pleitearía conmigo con grandeza de fuerza? No: antes él la pondría en mí.

⁷Тогава [би станало явно, че] един праведник разисква с Него; И така, аз бих се освободил за винаги от Съдията си.

⁷Allí el justo razonaría con él: Y escaparía para siempre de mi juez.

⁸[Обаче], ето, отивам напред, но няма Го, И назад, но не Го виждам,

⁸He aquí yo iré al oriente, y no lo hallaré; Y al occidente, y no lo percibiré:

⁹Наляво, гдето работи, но не мога да Го видя; Крие се надясно, и Го не виждам.

⁹Si al norte él obrare, yo no lo veré; Al mediodía se esconderá, y no lo veré.

¹⁰Знае, обаче, пътя ми; когато ме изпита, Ще изляза като злато.

¹⁰Mas él conoció mi camino: Probaráme, y saldré como oro.

¹¹Ногата ми се е държала здраво в Неговите стъпки; Опазил съм пътя Му без да се отклоня;

¹¹Mis pies tomaron su rastro; Guardé su camino, y no me aparté.

¹²От заповедта на устните Му не съм се оттеглил назад; Съхранил съм думите на устата Му повече от нужната си храна.

¹²Del mandamiento de sus labios nunca me separé; Guardé las palabras de su boca más que mi comida.

¹³Но Той е на един [ум], и кой може да Го отвърне? И каквото желае душата Му, това прави.

¹³Empero si él se determina en una cosa, ¿quién lo apartará? Su alma deseó, é hizo.

¹⁴Защото върши това, което е определено за мене; И много такива неща има у Него.

¹⁴El pues acabará lo que ha determinado de mí: Y muchas cosas como estas hay en él.

¹⁵Затова, смущавам се в присъствието Му; Когато размишлявам, треперя от Него.

¹⁵Por lo cual yo me espanto en su presencia: Consideraré, y temerélo.

¹⁶Защото [сам] Бог е разслабил сърцето ми, И Всемогъщият ме е смутил;

¹⁶Dios ha enervado mi corazón, Y hame turbado el Omnipotente.

¹⁷Тъй като не по причина на тъмнината се отсичат [думите ми], Нито по причина на мрака, който покрива лицето ми.

¹⁷¿Por qué no fuí yo cortado delante de las tinieblas, Y cubrió con oscuridad mi rostro?