1След това Иов отвори устата си та прокле деня си.
1DESPUÉS de esto abrió Job su boca, y maldijo su día.
2Иов, проговаряйки, рече: -
2Y exclamó Job, y dijo:
3Да погине денят, в който се родих, И нощта, [в която] се каза, роди се мъжко.
3Perezca el día en que yo nací, Y la noche que se dijo: Varón es concebido.
4Да бъде тъмнина оня ден; Бог да го не зачита от горе, И да не изгрее на него светлина.
4Sea aquel día sombrío, Y Dios no cuide de él desde arriba, Ni claridad sobre él resplandezca.
5Тъмнина и мрачна сянка да го обладаят; Облак да седи на него; Всичко що помрачава деня нека го направи ужасен.
5Aféenlo tinieblas y sombra de muerte; Repose sobre él nublado, Que lo haga horrible como caliginoso día.
6Тъмнина да обладае оная нощ; Да се не брои между дните на годината, Да не влезе в числото на месеците.
6Ocupe la oscuridad aquella noche; No sea contada entre los días del año, Ni venga en él número de los meses.
7Ето, пуста да остане оная нощ; Радостен глас да не дойде в нея.
7Oh si fuere aquella noche solitaria, Que no viniera canción alguna en ella!
8Да я прокълнат ония, които кълнат дните, Ония, които са изкусни да събудят левиатана.
8Maldíganla los que maldicen al día, Los que se aprestan para levantar su llanto.
9Да изгаснат звездите на вечерта й; Да очаква видело, и да го няма, И да не види първите лъчи на зората;
9Oscurézcanse las estrellas de su alba; Espere la luz, y no venga, Ni vea los párpados de la mañana:
10Защото не затвори вратата на [майчината ми] утроба, И не скри скръбта от очите ми.
10Por cuanto no cerró las puertas del vientre donde yo estaba, Ni escondió de mis ojos la miseria.
11Защо не умрях при раждането, И не издъхнах щом излязох из утробата?
11¿Por qué no morí yo desde la matriz, O fuí traspasado en saliendo del vientre?
12Защо ме приеха коленете? Или защо съсците, за да суча?
12¿Por qué me previnieron las rodillas? ¿Y para qué las tetas que mamase?
13Защото сега щях да лежа и да почивам; щях да спя; Тогава щях да съм в покой.
13Pues que ahora yaciera yo, y reposara; Durmiera, y entonces tuviera reposo,
14Заедно с царе и съветници на земята, Които си градят пусти стълбове;
14Con los reyes y con los consejeros de la tierra, Que edifican para sí los desiertos;
15Или с князе, които имаха злато, Които напълниха къщите си със сребро;
15O con los príncipes que poseían el oro, Que henchían sus casas de plata.
16Или, като скрито пометниче, не щеше да ме има. Както младенци, които видело не са видели.
16O ¿por qué no fuí escondido como aborto, Como los pequeñitos que nunca vieron luz?
17Там нечестивите престават да смущават, И там уморените се успокояват.
17Allí los impíos dejan el perturbar, Y allí descansan los de cansadas fuerzas.
18Заедно се успокояват и пленниците. Не чуват гласа на насилника,
18Allí asimismo reposan los cautivos; No oyen la voz del exactor.
19Там са малък и голям; И слугата е свободен от господаря си,
19Allí están el chico y el grande; Y el siervo libre de su señor.
20Защо се дава видело на злощастния, И живот на огорчения в душата,
20¿Por qué se da luz al trabajado, Y vida á los de ánimo en amargura,
21Които копнеят за смъртта, и няма я, Ако и да копаят за нея повече отколкото за скрити съкровища, -
21Que esperan la muerte, y ella no llega, Aunque la buscan más que tesoros;
22Които се много радват и веселят, Когато намерят гроба?
22Que se alegran sobremanera, Y se gozan, cuando hallan el sepulcro?
23[Защо се дава видело] на човека, чиито път е скрит, И когото Бог е преградил?
23¿Por qué al hombre que no sabe por donde vaya, Y al cual Dios ha encerrado?
24Защото вместо ядене, дохожда ми въздишка; И стенанията ми се изливат като вода.
24Pues antes que mi pan viene mi suspiro; Y mis gemidos corren como aguas.
25Защото онова, от което се боях, случи ми се, И онова, от което треперех, дойде върху мене.
25Porque el temor que me espantaba me ha venido, Y hame acontecido lo que temía.
26Не бях на мир, нито на покой, нито в охолност; Но пак смущение ме нападна.
26No he tenido paz, no me aseguré, ni me estuve reposado; Vínome no obstante turbación.