¹Тогава теманецът Елифаз проговаряйки рече: -

¹Y RESPONDIO Eliphaz el Temanita, y dijo:

²Ако започнем да ти говорим, ще ти дотегне ли? Но кой може се въздържа да не говори?

²Si probáremos á hablarte, serte ha molesto; Mas ¿quién podrá detener las palabras?

³Ето, ти си научил мнозина, И немощни ръце си укрепил.

³He aquí, tú enseñabas á muchos, Y las manos flacas corroborabas;

⁴Твоите думи са заякчили колебаещия, И ослабнали колене си укрепил.

⁴Al que vacilaba, enderezaban tus palabras, Y esforzabas las rodillas que decaían.

⁵А сега [това] дойде на тебе, и ти е дотегнало; Допира те, и смутил си се.

⁵Mas ahora que el mal sobre ti ha venido, te es duro; Y cuando ha llegado hasta ti, te turbas.

⁶В страха ти [от Бога] не е ли твоето упование, И в правотата на пътищата ти твоята надежда?

⁶¿Es este tu temor, tu confianza, Tu esperanza, y la perfección de tus caminos?

⁷Спомни си, моля, кой [някога] е погинал невинен, Или где са били изтребени правдивите.

⁷Recapacita ahora, ¿quién que fuera inocente se perdiera? Y ¿en dónde los rectos fueron cortados?

⁸До колкото съм аз видял, ония, които орат беззаконие, И сеят нечестие, това и жънат.

⁸Como yo he visto, los que aran iniquidad Y siembran injuria, la siegan.

⁹Изтребват се от дишането на Бога, И от духането на ноздрите Му погиват.

⁹Perecen por el aliento de Dios, Y por el espíritu de su furor son consumidos.

¹⁰Ревът на лъва и гласът на свирепия лъв [замират], И зъбите на младите лъвове се изкъртват.

¹⁰El bramido del león, y la voz del león, Y los dientes de los leoncillos son quebrantados.

¹¹Лъвът загива от нямане лов, И малките на лъвицата се разпръсват.

¹¹El león viejo perece por falta de presa, Y los hijos del león son esparcidos.

¹²Тайно достига до мене едно нещо, И ухото ми долови един шепот от него:

¹²El negocio también me era á mí oculto; Mas mi oído ha percibido algo de ello.

¹³Всред мислите от нощните видения, Когато дълбок сън напада човеците,

¹³En imaginaciones de visiones nocturnas, Cuando el sueño cae sobre los hombres,

¹⁴Ужас ме обзе, и трепет, И разтърси всичките ми кости;

¹⁴Sobrevínome un espanto y un temblor, Que estremeció todos mis huesos:

¹⁵Тогава дух премина пред мене; Космите на тялото ми настръхнаха;

¹⁵Y un espíritu pasó por delante de mí, Que hizo se erizara el pelo de mi carne.

¹⁶Той застана, но не можах да позная образа му; Призрак [се яви] пред очите ми; В тишината чух тоя глас:

¹⁶Paróse un fantasma delante de mis ojos, Cuyo rostro yo no conocí, Y quedo, oí que decía:

¹⁷Ще бъде ли смъртен човек праведен пред Бога? Ще бъде ли човек чист пред Създателя си?

¹⁷¿Si será el hombre más justo que Dios? ¿Si será el varón más limpio que el que lo hizo?

¹⁸Ето, Той не се доверява на слугите Си, И в ангелите Си намира недостатък, -

¹⁸He aquí que en sus siervos no confía, Y notó necedad en sus ángeles

¹⁹Колко повече в ония, които живеят в къщи от кал. Чиято основа е в пръстта, И които се смазват като че ли са молци!

¹⁹Cuánto más en los que habitan en casas de lodo, Cuyo fundamento está en el polvo, Y que serán quebrantados de la polilla!

²⁰Между заранта и вечерта се събарят, Без да усети някой изгубват се за винаги.

²⁰De la mañana á la tarde son quebrantados, Y se pierden para siempre, sin haber quien lo considere.

²¹Величието, което е в тях, не се ли премахва? Умират и то без мъдрост.

²¹¿Su hermosura, no se pierde con ellos mismos? Mueren, y sin sabiduría.